Българските плодове и зеленчуци намаляват въпреки субсидиите

0

Българското производство на плодове и зеленчуци не успява да задоволи вътрешното търсене, въпреки увеличените субсидии. Това е основният извод на най-новото изследване на “ИнтелиАгро”, което сравнява производството на плодове и зеленчуци у нас в двата програмни периода.

Производството на плодове и зеленчуци в България не успява да задоволи вътрешното търсене при 16 от 19 изследвани култури и в края на настоящия програмен период, посочват авторите на изследването. Става дума за плодове и зеленчуци като ябълки, круши, сливи, кайсии, праскови, ягоди, малини, домати, краставици, патладжани, пипер, салати и картофи.

Производството ни на ябълки и круши задоволява пазара наполовина, внасяме от Македония и Гърция

Ако в миналото е била традиционен производител на ябълки, сега България задоволява едва наполовина нуждите на вътрешния пазар със собствено производство, както е и при крушите. За сметка на това Северна Македония е най-големият вносител на ябълки у нас от 2018 насам, докато круши си набяваме от Гърция. Средната продуктивност от декар ябълки в България е сред най-ниските от конкурентните държави.

Гърция доминира вноса при кайсиите, прасковите, дините и пъпешите

Българското производство на праскови задоволява на около 60% нуждите на вътрешния пазар, на ягоди – със 70%, на кайсии, пъпеши и дини – с 80%, а производителността ни спрямо Гърция изостава значително. При доматите също има сериозен недостиг – българското производство покрива едва 2/3 от търсенето, като останалите количества внасяме от Турция, Гърция и Германия. Производителността от единица площ е
чувствително по-ниска спрямо съседните Гърция и Турция.

България задоволява на 80% нуждите на вътрешния пазар със собствено производство краставици и патладжан. Най-големи вносители са Турция и Гърция, следвани от Албания, като става въпрос основно за несезонна продукция. При пипера производството ни също е недостатъчно – то покрива едва 70% потреблението, а най-големи вносители са Турция, Македония и Гърция.

Особено слаби са резултатите ни при производството на лук

България задоволява едва на 52% нуждите на вътрешния пазар със собствено производство, а необходимите количества се набавят найвече от Турция и в по-малка степен от Сърбия и Германия. Производителността в България е четири пъти по-ниска от тази в Германия. Дефицитът продължава да расте с всяка изминала година в периода 2011-2019 г. Картофи си довнасяме от Франция, Германия и Гърция, моркови – от Турция, Сърбия и Гърция.

Тези резултати означават, че производството не расте с темповете на вътрешния пазар. При някои култури като пипер, зеле, праскови, ябълки изобщо не се наблюдава увеличение на производството между разглежданите периоди. Икономическите сравнения между избрани европейски държави при овощните стопанства показват, че:

• По размер на обработваната площ стопанствата отглеждащи плодове в България се намират в средата между разглежданите държави.Количеството труд, вложено на единица площ е напълно сравнимо.
• Нетната добавена стойност на хектар и на работна единица са между два и пет пъти по-ниски спрямо разглежданите държави.

При стопанствата за производство на зеленчуци:

• Средният размер на стопанствата в България е съпоставим единствено спрямо Гърция от избраните за сравнение държави и изостава от останалите. Използва се значително повече труд на единица площ.
• Нетната добавена стойност на хектар и работна единица в България изостават между три и десет пъти спрямо разглежданите държави.

България надхвърля нивата на субсидии за плодове и зеленчуци с ЕС

Целият дисбаланск в производството не се дължи в разликата при субсидиите, тъкмо напротив – през 2014-2020 България компенсира разликата и дори надминава субсидиите за плодове и зеленчуци с ЕС.

• Основните плащания (базово + зелено) по Първи стълб за България остават много под средните нива за ЕС;
• България е с най-високия бюджет за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци в ЕС, Унгария е с най-много подпомагани площи;
• Средната ставка по обвързаната подкрепа за плодове и зеленчуци в ЕС е 251 евро на хектар. Най-висока е във Франция – 782 евро/ха, следвана от България – 541 евро/ха, най-ниска е в Словакия – 106 евро/ха;
• Повечето държави-членки подкрепят силно ограничен брой култури (напр. Италия и Испания – само домати, Полша – домати и меки плодове);
• Повечето държави-членки подкрепят отглеждането на плодове и зеленчуци за преработка, а не за прясна консумация;
• Субсидиите вече не са фактор в конкуренцията.

В периода 2014-2020 г. за сектор плодове и зеленчуци се отделят средно по около 40 млн. евро на година допълнително, обвързано с производството подпомагане, което през 2007-2011 г. не е било налично. Секторът се е ползвал приоритетно с финансиране на инвестиционни проекти по Програмата за развитие на селските райони.

• Размерът на директното подпомагане на производителите на плодове и зеленчуци през 2014-2020 г. се изравнява и дори надминава равнището на подпомагане в основни производители в ЕС.
• С малки изключения българското производство не е конкурентно на основните страни износителки от ЕС и региона (като Турция и Сърбия).
• Основен проблем пред родното производство се явява ниската производителност в стопанствата.
• Нетната добавена стойност на единица площ и на единиза вложен труд свидетелства за технологичната изостаналост спрямо конкурентните държави;
• Зеленчукопроизводството има нужда от окрупняване и значителни инвестиции в технологии, за да подобри конкурентоспособността;
• В производството на плодове България изостава по отношение интензификацията особено спрямо съседните Румъния и Сърбия. За увеличаване на добавената стойност трябва да се залага повече на пресен пазар и по-малко на преработка.

Какво трябва да се промени в субсидирането на плодовете и зеленчуците?

Авторите на изследването правят и серия препоръки за новия програмен период:

• Обвързаното подпомагане да се прецизира така, че общото подпомогане за дадена култура да не надхвърля равнището на подпомагане за същата култура в конкурентните на България държави.
• Обвързаното подпомагане може да се прецизира още и по линията „пресен пазар – преработка“ или „интензивно – екстензивно“ отглеждане според нуждите.
• Да се създадат специални инвестиционни подмерки по ПРСР за плодове и зеленчуци с отделен бюджет. Спестените средства от прецизиране на обвързаното подпомагане и част от спестените средства от налагането на ефективен таван на директните плащания по Първи стълб да се насочат за финансирането въпросните мерки във Втори стълб (ПРСР).
• Размерът и процентът на финансиране на проектите по ПРСР да бъдат обвързани с историята и размера на стопанствата, както и с финансовите им резултати, за да могат да бъдат финансирани по-голям брой стопанства и да се намали риска от „кухи“ проекти. Приемът на проекти да бъде целогодишен.
• Част от средствата по ПРСР да бъдат насочени за създаване на опитни полета и демонстрационни стопанства, които да интродуцират нови сортове и технологични разработки.
• В бъдеще да се подкрепят с публични средства тези сортове и технологии, които са доказали пригодността си и положителен финансов резултат.
• Да се използва натрупаното знание за районирането на културите – да не се подпомагат с публични средства насаждения, които се разполагат в райони с неблагоприятни агроклиматични условия за отглеждането им.
• При създаването с публични средства на нови трайни насаждения в райони с риск от засушавания, градушки и др., инвестициите съответно в напояване, противоградна защита и пр. да бъдат задължителни.
• Приоритетно да се финансират проекти, които оптимизират труда в стопанствата.
• При одобрение на инвестиционни предложения да се взема предвид дали заложените сортове и технология отговарят на предвиждания канал за реализация – пресен пазар или преработка.
• Възможност за интегрирани проекти – производство със сдружаване, скъсяване веригите на доставка и др.

Споделете.

Коментирайте

Close