Синди ван Райсвик: Субсидиите на ЕС не насърчават изграждането на оранжерии

0

– Г-жо Райсвик, как нарастващото целогодишно търсене на пресни зеленчуци влияе върху развитието на оранжерийното производство в Европа?

Целогодишното търсене на пресни зеленчуци оказва влияние върху вноса, както и върху местното производство в оранжерии. Но от производствените разходи и местните предпочитания зависи дали продуктите се произвеждат локално в оранжерия или се внасят. За някои зеленчуци, като домат, виждаме че местното производство все повече нараства. За други, като например салатите “Айсберг”, производството в оранжерии излиза твърде скъпо, затова вносът от страни като Испания е предпочитан през зимния сезон.

Производството в оранжерии обаче не само ще удължава сезонноста. То има и други предимства – добивите често са по-високи, в сравнение с производството на полето, използването на торове, препарати за растителна защита и вода често е много по-малко, а болестите и вредителите са много по-добре контролирани.

Ако продукцията се продава чрез споразумения в супермаркетите, доставчиците се нуждаят от по-предвидимо качество и количество продукция. В този случай често се предпочита парниковата продукция пред тази полско производство.

– Какъв е обемът и структурата на производството по видове зеленчуци?

Тъй като повечето държавни статистики не правят разлика между различните системи за производство, е трудно да се намерят надеждни данни за производството на зеленчуци в оранжерии. Повечето отглеждани култури са домати, пипер, краставици, пъпеши, патладжан и различни видове зелени салати.

– Какво е съотношението между полиетиленови и стъклени оранжерии в Европа?

В Европа около 10-15% от оранжериите са стъклени, а 85-90% са полиетиленови. Това е така, защото полиетиленовият тип е доминиращ в големи страни производители като Испания и Италия. Във Франция и Гърция пластмасата също е доминираща. Стъклото преобладава в Полша, Холандия, Германия, Великобритания, Белгия и скандинавските страни.

– Какъв е делът на новите хидропонни оранжерии?

Не знаем точно, но смятаме, че делът на хидропонните оранжерии е 25% в Европа, а в световен мащаб около 15% – по-висок, отколкото дела на стъклените оранжерии. Технологиите за отглеждане чрез хидропоника са също са подходящи и за полиетиленовите оранжерии.

– Значителният размер на инвестицията, необходима за стартиране на бизнес, съчетан с високия риск от възвръщаемост, ограничава предприемаческия интерес. Какво може да се направи?

Това наистина е така. Предприемачите трябва да имат по-дългосрочен хоризонт, когато искат да бъдат в оранжерийния бизнес. А банките и инвеститорите също се нуждаят от по-дългосрочна перспектива. Изминават няколко години, преди инвестицията да бъде изплатена. Затова е важно да намерите подходящите партньори – хора, които искат да финансират, или инвеститори, или може би търговци на дребно, или доставчици, които да покрият част от разходите. Мисля, че субсидиите не винаги дават правилните стимули. Правителствата могат да предоставят някои гаранции на банките, които отпускат заеми за оранжерии.

– В бившите социалистически страни на Европа повечето от оранжериите са остарели, което освен, че не позволява широкомащабна производствена дейност, създава известна несигурност относно стабилността на произведените през годините количества. Желаят ли банките да финансират изграждането на оранжерии?

Не знам точно каква е ситуацията във всяка държава. В Холандия и Испания специфични банки като “Рабобанк” се използват за финансиране на оранжерии и те са натрупали много знания за този сектор през годините. В много европейски страни банките са доста склонни да финансират оранжерии. Други са склонни да финансират, когато самият производител е поел по-голямата част от финансирането. Има и банкови заеми в комбинация с финансиране от външни инвеститори.

– Реализирането на производството е друг проблем, свързан с малкия размер на оранжериите. Има ли добри примери за коопериране, които можем да дадем?

В Испания има много малки производители, но всички те са организирани чрез кооперативи, които централно събират продуктите и се грижат за сортирането, опаковането, маркетинга и дистрибуцията. Понякога тези кооперативи участват във взимането на решения какви точно сортове да се отглеждат. Чрез сливания кооперативи като “Anecoop”, “Unica” и “Casi” са станали доста големи и професионални и успяват да експортират директно във веригите супермаркети в чужбина, например в Испания или Великобритания.

Има и малки производители, които работят с други групи малки производители, със специфични търговски компании, за да продават своите продукти. Ако сте малък производител с високи инвестиции, е много важно маркетингът ви да е добре организиран. Ако сте зависим от пазарите на едро или търговците на едро, които ви се обаждат и оказват натиск върху вас, вие сте в твърде рисковано положение.

– Програмите за развитие на селските райони в държавите членки на ЕС ефективно ли насърчават изграждането на оранжерии и трябва ли да се промени Общата селскостопанска политика на ЕС в това отношение?

Не те не го правят. Повечето от настоящите субсидии, предназначени за сектора на плодовете и зеленчуците, се инвестират в инсталации за опаковане, съхранение, колективни промоции на продукти и т.н. Обикновено няма субсидии, насочени към модернизиране на производствените системи и изграждане на оранжерии.

Споделете.

Коментирайте

Close