Евро

COVID-19 ощетил най-много сектора с декоративни растения, рози и мед

Пандемията с COVID-19 е нанесла най-много щети на производителите на декоративни растения, маслодайни рози и пчелен мед, смятат експертите в министерството на земеделието.

Те са разработили проект за наредба за прилагане на мярка 21 „Извънредно временно подпомагане за земеделските стопани и малки и средни предприятия, които са особено засегнати от кризата, предизвикана от COVID-19“ от ПРСР. Според доклада, подписан от зам.-министър Лозана Василева, и публикуван за обществено обсъждане до края на юли, в производството на декоративни растения, розопроизводството и пчеларството приходите от дейността на стопанствата са намалели най-много, съответно с 40%, 30% и 15 на сто.

Причината е почти пълното затваряне на реализационните канали на произведената продукция. „Подобна ситуация се очертава и пред лозаро-винарския сектор, поради драстичното свиване на потреблението през периода“, се казва в документа.

Групата на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) подписа две нови споразумения за финансиране в Полша и Румъния. В Полша предоставя финансова подкрепа на стойност 450 милиона евро на Santander Bank Polska Group, което й позволява да предостави до 625 милиона евро финансиране на компании, засегнати от коронавирусната криза.

В Румъния ЕИБ и Европейската банка за възстановяване и развитие предоставят ново финансиране съответно за 7,5 милиона евро и 5 милиона евро на Agricover Credit IFN, разширявайки достъпа на румънските фермери до финансиране.

Към юни 2020 г. Европейският фонд за стратегически инвестиции мобилизира 514 милиарда евро инвестиции в целия ЕС, включително 22,3 милиарда евро в Полша и 4 милиарда евро в Румъния, и подкрепи 1,4 милиона стартиращи предприятия и малки и средни предприятия.

Необходимият финансов ресурс за компенсиране на всеки сектор е изчислен на база на извършените разходи средно на един зает в стопанствата – за дезинфекция, за закупуване на лични предпазни средства (маски, ръкавици, защитни облекла), произтичащи от въведени задължителни мерки със заповеди на министъра на здравеопазването предвид усложнената обстановка в страната. Необходимите средства включват и разходите за наемане на допълнителен персонал поради карантиниране на постоянни работници, за транспорт и др., както и на официалната статистика за заетостта.

Експертите на МЗХГ не посочват процентите на спад в приходите при сектори като производство на плодове, зеленчуци и животновъдство. Те уточняват, че сектори като зърнени, маслодайни, протеинови и други полски култури също ще се възползват от подкрепата по мярката за COVID-19, въпреки че в резултат от по-високата си конкурентноспособност и пазарен потенциал се справят по-успешно в кризисни ситуации. Плащането ще се осъществи под формата на плащане на един зает, съобразно броя на заетите в стопанствата лица.

Предвиден е ресурс и за малките и средни предприятия в агрохранителната индустрия, които също изпитват затруднения във връзка с настоящата криза. Тези предприятия ще могат да избират между два вида плащания: компенсации за регистриран спад на оборота за периода март – юни 2020 г. спрямо същия период на предходната година или плащане средно на един зает в предприятието. Общият размер на бюджета на мярката е в размер на 46,2 млн. евро, представляващи до 2% спрямо общия бюджет на ПРСР 2014-2020 г.

За Екатерина Терзиева

Вижте също

нива Добруджа напояване

3000 лева на декар стигна земята в област Добрич, пазарът в Югозападна България е замрял

Цената на земеделската земя в България е най-висока в Североизточен регион, като в област Добрич достига 3000 лева на декар. Най-евтино - по 800 лв. на декар, се търгуват нивите в части на Южен-Централен район и в планината Странджа.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *