Едва 30% от овчето мляко се преработва в мандрите

0

Овцевъдството и отглеждането на дребен рогат добитък е най-засегнатият подотрасъл в животновъдството. В периода 2002 – 2014 год. дребният рогат добитък намалява с около 23%, което е спад с около 2% годишно, се посочва в доклада “Средносрочно развитие на млечния сектор” на екип САРА към Института по аграрна икономика.

Сериозният срив и криза при овчето мляко е през 90-те и началото на 2000 година, когато България почти губи всички предишни пазари, а обедняването на населението допълнително стагнира търсенето на такива продукти. Цената на овчето мляко пада до дъна от 600-700 лв/тон. Още в първите години на промените овцевъдството е раздробено и разхвърлено между много малки и самозадоволяващи се домакинства и стопанства, което го лишава от възможността да потърси широка пазарна реализация. България постепенно губи своите пазари на овчи продукти, като износът пада до под 2 хил. тона бяло саламурено сирене, което е основният и най-популярен продукт от овче мляко.

С времето нещата се подобряват, като особено в първите 5 години на новото хилядолетие преработеното от предприятията овче мляко достига между 40-50% от цялото добито овче мляко, което дава индикации за възраждане и по-добра перспектива. В последните години в страната се произвеждат около 7 хил.т. овче сирене и до около 2 хил.т кашкавал. Преобладаващата част от това производство е предназначена за износ, което се дължи на спецификата на този продукт.

При дребния рогат добитък се забелязва, че този подотрасъл се превръща в един от най-засегнатите и след 2005 г. броят на животните започва да спада с ускорени темпове. Положителни сигнали идват единствено от увеличение на средния размер на овцете във фермите и слабия ръст на стопанствата, отглеждащи над 50 овце. Средният брой на овцете, отглеждани в стопанствата през 2014 год. е 28,5 глави, докато през 2002 год. са отглеждани средно 7,3 овце. Общият брой на стопанствата, притежаващи овце през 2014 год. е 46,7 хиляди, като този брой за последните 10 години е намалял почти 4 пъти, а от 2010 година с повече от 2 пъти.

Липсата на локални малки мандри, които да изкупуват и работят с овче мляко в лактационните сезони при
овцете доведе до значителни пазарни пречки пред това производство, поради което и много стопанства изчезнаха, а по официални данни едва около 30% от овчето мляко се преработва в млекопреработвателните предприятия, а останалото се обработва, консумира и реализира директно от стопанствата.Чрез
директни продажби овцевъдите успяват да калкулират цена на овчето мляко до 2 лв/литър, което е около 1940 лв/тон, поради което може да се говори за два паралелни пазара.

Една значителна част от получените млечни продукти (саламурено сирене и овче кашкавал) се експортират, като в млечен протеинов еквивалент това възлиза на 1,3 хил тона при общ протеинов еквивалент 4,8 хил. тона през 2015 година. През последните години се наблюдава увеличаване на продуктивността при овцете, като самите овцевъди развиват една самостоятелна селекционна дейност с въвеждане на високомлечни породи овце – Аваси, Лакон, Фризийска, Черноглава плевенска и др., което значително подобри млекодобива от овце, който се смяташе в границите на около 40-50 л/годишно, докато вече достига и над 80 л/годишно.

Цени и пазар на овчето мляко

Ценообразуването на овчето мляко си има своя логика, която малко или повече следва цената на кравето мляко. Не може да се каже, че има пряка и силна интегрираност между цената на овчето мляко и на
кравето поради факта, че продуктите са доста различни и заместващият ефект не е силен. Това означава, че овчето мляко не може напълно да замести кравето мляко и обратно. Това е силно илюстрирано на световния пазар, където търсенето на млечни продукти с овче мляко не може да бъде заменено с друго,
още по-малко краве мляко.

Постепенното стабилизиране на млекопреработвателните предприятия и навлизането на такива, които работят с овче мляко и притежават пазари, както в съседна Гърция, така и Турция, САЩ и други страни, изтласка изкупните цени нагоре. Средните цени достигат 1200 лв/т, като на определени места има и цени над 1500 лв/т. През 2015 година, цената на овчето мляко се очаква да падне до около 1168 лв/т. В следващите години се очаква цената да продължи да расте и да достигне около 1250 лв/т., но ще се чувства задържащият ефект от по-ниските цени при кравето мляко.

Производство и търговия с млечни продукти от овче мляко

България е силно чувствителна към случващото се на световните пазари, не само при млякото, но и при останалите земеделски стоки и продукти. Млечният отрасъл в страната се характеризира с редица слабости, най-вече свързани със структурната раздробеност, наличието на голям брой стопанства с малък брой животни, неотговарящи на изискванията за пазарен достъп на млякото, ниска продуктивност на животните и слаба материална обезпеченост, както и липсваща вертикална и хоризонтална интегрираност. В същото време се наблюдава отслабване на дуалистична структура, като средният брой на животните в стопанствата расте.

Лимитиращ фактор за растежа е работната сила, което детерминира границите на растеж и постигането на по-висока производителност и ефективност. Без ускорена модернизация и технологични инвестиции, които да намалят дефицита от липса на работна сила в сектора трудно може да се очаква коренна промяна в положението. Субсидиите от своя страна задържат нивата на поголовието, но не могат да повишат продуктивността. Задлъжнялостта на стопанствата расте, което е особено остро в онези стопанства, които през последните години са инвестирали собствени средства и са ползвали банкови кредити за това. Много от млечните стопанства разчитат да закупуват фуражи и не разполагат със собствени земи, което намалява тяхната рентабилност. В същото време производството на краве мляко се колебае на равнища около 1,1 млн.тона, докато вече само 40% от млякото достига до мандрите. Свива се и производството на млечни
продукти, като се разраства делът на директните продажби.

Директните продажби са в резултат не само на ниските изкупни цени, а и от желанието на стопаните да максимизират своята добавена стойност при наличие на търсене на такива продукти. При овчето мляко това, което се доставя до мандрите, е дори по-малко от млякото, което направо се пренасочва към директни продажби. Фермерите са много по-уязвими от преработвателите в договарянето на изкупните цени, което е и друга причина за незадоволителното развитие на млечния подотрасъл. Цените на вътрешния пазар са определящи и за конкурентоспособността на млекопреработвателните предприятия, които при запазване на настоящата ситуация ще се ориентират все повече към внос на млечни суровини, за да запазят конкурентоспособността на продукцията си (поради недостига на качествена суровина на вътрешния
пазар) и да поддържат натоварването на мощностите си.

Една от големите слабости на млекопреработвателните предприятия е еднообразният и ограничен продуктов асортимент, което лишава предприятията от възможност да стъпят на различни пазари и да предложат повече възможности на потребителите. Отпадането на млечните квоти през април 2015, както и политически промени като руското ембарго ще продължат да оказват значително влияние на пазара.

Споделете.

Коментирайте

Close