BASF InVigor

Емил Елмазов: Расте интересът към бабини зъби, корен от глухарче и ликвириция

0

– Г-н Елмазов, какво стои зад числата на Евростат, според които  сме на първо място в Европа по производство на билки?

България като билково разнообразие е една от първите в света и е нормално да има известни предимства пред другите страни. Но още по-нормално е държавата да се погрижи да създаде истински отрасъл, както някога беше „Билкокооп“.  Демократизирането демонополизира тази дейност и даде възможност на много хора да участват в бранша, но не и да осигурят достойно възнаграждение за труда си.

Емил Елмазов е председател на Националния съюз на билкарите и производителите на живи храни, в който членуват 36 фирми. Съюзът е създаден преди 15 години с цел възраждане на фитотерапията и подпомагане производителите и заготовителите на билки и билкови препарати . Елмазов е член-кореспондент на Международната академия по информатизация в Москва, изучавал е ирисология и ароматерапия в Полша. Собственик е на 700 дка в Боженския Балкан – един от големите резервати на диворастящи билки. Отглежда и култивирана маточина, градински чай, салвия скларея, роза дамасцена, лавандула, лимец .

85-90% от произведените 81 000 тона излизат в чужбина като суровина, нормата на печалба е средно 5%. Тези пет процента се разпределят между берач, заготовител и износител. Никой в Европа не работи срещу част от 5%, правим го от липса на друга възможност.

– Не се ли печели добре от медицински и ароматни растения?

Печели се от тези 10-15% от билките, които остават в България. Те се пакетират, превръщат се в чайове или от тях се получават екстракти, при които нормата на печалба може да е и 100%. Сравнително печеливш бизнес  е и добиването на етерични масла – няколко от тях като маслото от роза дамасцена и от здравец, не могат да се правят другаде с такова качество.

Мащерка
Мащерка от Родопите

Имаше време, когато жълтият кантарион се търсеше много и то при печалба от 10-15%. Изнасяше се за Италия, но стана така, че някои от партидите не съдържаха достатъчно от активното вещество хиперицин. То се използва за производство на антидепресанти. В живата природа е така – ако годината не е добра, растенията не могат да синтезират всички активни вещества във високи количества.

– Към кои български билки е най-голям интересът на производителите и износителите?

Износителите искат големи количества липа, мента, маточина, градински чай.  Но има и някои уникални растения като трибулус  терестрис или трабузан, известна в България като бабини зъби. Незаменима е за профилактика на простатната жлеза и антихолестеролните плаки.

Алкалоидът в бабините зъби по българските територии другаде не може да се намери в такова качество, независимо, че и други държави имат диворастящи находища. Затова бабините зъби ще се търсят много, липата също.

Има интерес и към корена от глухарче, който постепенно заменя антивъзпалителните и антитуморните лекарства. Интересна е медицинската ружа, чиито листа, корени и цветове се използват като кръвопсиращо, антивъзпалително и противогрипно средство , както и против спазми на белите дробове, заедно със билката сладък корен, наричана още ликвириция.

– Защо страната ни вместо да преработва, изнася в чужбина изсушени билки за дълбочинна преработка и след това те се връщат у нас под формата на храни, козметика и лекарства на много по-високи цени? Какво губим от това?

По този начин се изнася и принадената стойност. Високите изисквания за това производство са твърде завишени. Те са формулирани по такъв начин от ЕС, че малките производители да не могат да се включат. За да произвеждаш екстракти трябва да имаш малък цех,лаборатория, оборудване, което не е по силите на дребен земеделец.

loading...
Споделете.

Коментирайте

Close