BASF Priaxor

Георги Василев: 2018 г. бе истински апокалипсис за производството на пипер

0

– Г-н Василев, тази година имаше остър недостиг на пипер. Какви площи бяха засадени и каква реколта прибрахме? 

– Ареалите, засадени с пипер, са с близо 1200% по-малко, отколкото са били – от 300 000 декара са станали 26 000 дка. Никога не сме имали толкова малко площи с пипер в България. Реколтата също намалява стремглаво, проблемът е в климатичните условия, в недостига на подготвени кадри в бранша, липсата на организации на производителите и безхаберието на МЗХГ и лично на министрите.

Тази година бе истински апокалипсис за производството на пипер на целия Балкански полуостров и в Централна Европа. При нас реколтата е по-слаба от миналата година – имаме с 80% по-малко реколтирана червена капия от 2017 г., а тогава реколтата беше с 40% по-слаба от 2016 г.

Доходите на нашите производители паднаха стремглаво, 30 на сто от тях фалираха. Очакваме 20% от преработвателните фабрики също да фалират – нямат суровина, нямат пари, нямат пазари.

– Български или вносни сортове предпочитат производителите?

– Търсенето на наши сортове е от 500 до 1000% по-голямо от предлагането. Семенарските къщи предпочитат да продават хибриди от Холандия – те дават по-високи добиви, а никой не се интересува от цвета, вкуса и мириса.

Чрез западните сортове се продава вода на цената на пипера – те имат 4% сухо вещество, а нашите – 12%. Т. е. 3 кг холандски пипер отговаря на 1 кг от нашия, а е три пъти по-скъп. И това го насаждат магазинните вериги, защото 70 на сто от зеленчуците се продават при тях. Подложени сме на сортово робство.

– Какво е съотношението между родното производство и вносния пипер на пазара?

– Български е 80% от пипера на пазара за домашни консерви – хората правят толкова консерви, колкото 40 фабрики за стерилизация и замразяване. На кетъринговия пазар, където около 20 000 ресторанти и хотели преработват главно чрез замразяване, е 50:50.

На пазара на пресен пипер е около 60:40 в полза на българския, а при преработката е 80 към 20 в полза на чуждия. 200 000 – 300 000 тона пипер не достигат в България. Ако ги осигурим, фабриките ще са на нула, а ако има още 200 000 т, тогава фабриките ще са натоварени на 80%.

– Имат ли интерес българските стопани към производството на семена за зеленчуци и разсад?

– Все повече хибридите замесват сортовете , стремим се да отговаряме на изискванията на ЕС и да продаваме много и евтино, което означава безвкусно.

Българските производители не желаят да произвеждат семена, защото това е високотехнологичен, наукоемък процес, в който големите фирми влагат десетки милиарди. Как бай Иван ще им се противопостави? Нямаме нито технологията, нито машините, мозъците ни емигрираха. Западът ни принуждава да садим това, което той обича.

По отношение на разсадите щеше да стане същото, но нашите хора се заинатиха и при нас в асоциацията има 12 специализирани фирми за производство на разсад, които инвестират и то не европейски, а собствени измъчени пари в заводи за разсад.

В Западна Европа около 85% от производителите на зеленчуци си купуват разсада от такива заводи, а в България 2-3%, като инвестицията за построяването на един такъв завод е от 10 до 50 милиона евро. Нашите гледат разсад в лехи. Как да сме конкурентни?

– Успяхте да извоювате по-висока ставка за пипера по схемите за обвързано подпомагане. А какво трябва да се промени в новата ОСП? Ваши колеги настояват за подпомагане на база реално продадена и реализирана продукция на пазара.

– Тази година получихме субсидии около 150 до 170 лева на декар за 2017 г. За пръв път в историята на зеленчукопроизводството успяхме да принудим МЗХГ да отделят пипера от всички останали култури като го субсидират отделно.

С това те официално признават, че пиперът е приоритетна зеленчукова култура, която е в основата на цялото ни зеленчукоприозводство и за нея трябва да се полагат особени грижи от всички имащи отношение към производството, преработката и реализацията й.

От следващата година по обвързаното подпомагане имаме 6,5 млн. лева за субсидиране на пипер, с което се постигна подпомагане за пипера независимо от тикви, моркови, лук, картофи и каквито и да е други зеленчуци произвеждани фиктивно, единствено и само с цел ограбване на европейски и местни средства. Подпомагането трябва да е на база себестойност или внос – ако има голям внос, то трябва да се субсидира.

– Каква е прогнозата Ви за развитие на сектора?

– Увеличаване на декарите ще има хаотично, без план, само по конюнктурни причини, но производството ще намалява още ако рязко не се променят условията за производство, които в по-голямата степен зависят от правилните действия на МЗХГ.

В България все още се вярва, че пиперопроизводството е семейна работа и се върши между другото. А то е бизнес като всеки бизнес и окрупняването води до прогрес. Сам човек не може да прави необходимите инвестиции и няма необходимите познания.

Има пет важни фактора за оцеляването на сектора – създаване на модерен завод за разсад у нас, производство на български сортове, конкурентни по добиви на западните, създаване на организации на производителите, развитие на зеленчуковите борси в България, където според търсенето и предлагането да се формира справедливата за деня цена, както и равностойното подпомагане на пипера, в сравнение със зърнопроизводството например.

loading...
Споделете.

Коментирайте

Close