Caryx

Проф. Стефка Киркова: Тютюнът е суровина за пелети, биодизел и фураж

0

ВИЗИТКА

Проф. Стефка Киркова е директор на Института по тютюна и тютюневите изделия, който се намира в пловдивското село Марково. Завършила е „Технология на тютюна и тютюневите изделия” в Университета по хранителни технологии в Пловдив. Започнала е работа в Тютюневия комбинат в Асеновград, след това преминава в института, където вече има 30 години стаж. В момента се занимава с изследвания, които доказват, че тютюнът може да има много приложения извън пушенето.

– Проф. Киркова, в последните години започнахме да възприемаме като аксиома, че площите с тютюн трябва да намаляват и е крайно време да се потърсят алтернативни култури за засаждане. Оборима ли е тази теза?

– Напълно оборима. Първо, защото тютюнът дава доход, който не може да бъде заменен с печалбите от отглеждане на билки, които се спрягат като алтернатива. Второ – у нас има райони, в които може да се отглежда само тютюн. Сега се говори за билки, но в годините назад имаше луди периоди, в които имаше идеи за засаждане на дръвчета. Как ще стане това, като няма почва, няма хумус?

И защо да се прави, като именно тези лоши за други култури условия предполагат ориенталският тютюн да придобие много фин аромат, много добри вкусови и пушателни свойства? Затова и България се е наложила по света точно с производството на ориенталски тютюни. Само македонските тютюни се доближават по качество да нашите, но там имат съвсем малко площи.

– Казвате, че тютюнът предполага добра печалба, но производителите непрекъснато протестират?

– Така е, но истината е, че качеството на тютюна значително се снижи в последните години. И производителите протестират, че не им го изкупуват добре, а преработвателите казват, че при това качество не могат да дадат висока цена. И едните са прави, и другите са прави. Друг е въпросът, че за ниското качество всички имат вина.

Преди Институтът по тютюна се занимаваше с райониране, защото не може в различни райони на България да се засажда един и същи вид тютюн и да се очаква реколта с едно и също добро качество. Сега преработвателите поръчват да се засее например сорт „Крумовград”, без да се съобразяват дали условията са подходящи за него. Тютюнопроизводителите от своя страна се изкушават освен сертифицирани семена да ползват и нещо, което сами са си накършили от китките. Е, как да имаме качество?

– Тютюнопроизводството е и под ударите на рестрикциите на Рамковата конвенция за контрол над тютюна на Световната здравна организация.

– В много страни големите тютюнопроизводители не са ратифицирали тази конвенция и ограниченията не ги засягат. България и целият Европейски съюз обаче са я подписали, затова и при нас има толкова много забрани. И затова има непрекъснати указания да се режат субсидиите за тютюна, да се намаляват площите и да се водят какви ли не разяснителни кампании за вредата от него, включително и със стряскащи картинки по цигарените кутии.

– Вие обаче твърдите, че тютюнът може да се използва не само за пушене.

– Да, защото тютюнът може да се отглежда като земеделска култура, без въобще да се използва за пушене, дъвчене, смъркане и т. н. Още в самото начало на отглеждането на тютюн той се е използвал като декоративно растение, защото цъфти много красиво. От стеблата на едролистните тютюни като „Вирджиния” и „Бърлей”, които добре виреят у нас, стават разкошни високоенергийни пелети за отопление. От години е известно и че стъблата на тютюна са много добър фураж.

– Тоест може да се използват за храненето на животни?

– Може. Тютюневите семена пък съдържат много полезни вещества. Тук е мястото да кажа, че никотин има само в листата на тютюневото растение. А семената на тютюна имат много високо съдържание на мазнини и при пресоване от тях може да се прави биодизел, безири и лакове. По време на Втората световна война германски учени са правили маргарин от тютюневи семена, така че те са суровина и за храна на хората. А шротът, който остава след преработката на семената, също може да се използва за фураж, защото има много високо съдържание на протеини.

– Някъде по света вече хранят ли животни с фураж от тютюн?

– Това не зная, но в Щатите вече има плантации за биодизел от тютюн и добиват по две реколти на година. Сеят тютюна по-гъстичко и когато той направи китка със семенца, ги окършват. Семенцето е в кутийки и е много дребничко, прилича на маковото семе. След това, преди да паднат сланите, тютюнът цъфти още веднъж и така се добива втора реколта от семена.

– Скъпо ли би било отоплението с пелети от тютюн?

– Не, още повече че на този етап става дума за затваряне на цикъла на самите тютюнопроизводители. След като бъдат обрани листата, земята трябва да бъде почистена от стъблата, а тъй като те са дебели и големи, това се явява проблем, ако те не се използват за нищо. Но ако бъдат превърнати в пелети, с тях може да се отопляват сушилните за тютюн. Вече има интерес към производството на пелети от фермери, които отглеждат тютюн „Вирджиния”.

– А има ли разлика в начина, по който трябва да се отглежда тютюнът, ако целта са не листата, а семената?

– Разбира се. В този случай се засажда по-нагъсто. Правих груба сметка, която показа, че от 1 дка се получават 200 кг листа. При средна цена от 6 лв. за кг това прави доход от 1200 лв. При семената добивът е 10 кг от дка. Те могат да се продават на много по-висока цена – един килограм семена от ориенталски тютюн е 340 лв. Това прави печалбата от декар 3400 лв. Пак казвам, че тази сметка е груба, но е повод да се замислим.

– А има ли интерес към купуването на тютюневи семена?

– Би трябвало да нарасне, след като стане ясно, че те имат много предназначения.

– Държавата би ли могла да помогне в това?

– Държавата едва ли би могла да се наложи на някого, но ние в Института по тютюна правим достатъчно, за да разгласяваме резултатите от нашите изследваия, които доказват, че тютюнът може да се използва за много неща. Затова и продължаваме с изчисленията, за да можем утре не по груби сметки да кажем, че себестойността на тютюневото семе е толкова и може да се продава за еди-колко си.

И ще направим това, когато сме получили сертификати, че то може да се използва като храна, и имаме конкретните стойности на съдържанието на фибри, протеини и т. н. в него. Тогава ще можем с чиста съвест да насочим производителите към отглеждането на тютюн за семена.

– Вече доказахте, че в сравнение с маковите и сусамовите семена тютюневите имат повече фибри и белтъчини. Има ли още нещо полезно в тях?

– В тютюневите семена има много цинк и желязо, много повече, отколкото в спанака, за който мислим, че лекува анемия.

– Излиза, че да се откажем от насажденията с тютюн би било глупаво?

– Много глупаво. Но освен да правим изследвания, които доказват смисъла от производството му, ще трябва да се срещнем и с доста лекари и диетолози, за да ги убедим, че тютюнът не е непременно лошо нещо.

– Това няма да е лесно.

– Няма, но трябва да опитаме. А и да не забравяме, че тютюнът е спасявал българския лев в тежки години. Във времето след националната катастрофа след Първата световна война – през 1920-1921 г., единствено чуждестранната валута, постъпваща в хазната от износа на тютюн, стабилизира лева. Тогава приходите в бюджета от производството на пшеница са около 280 000 лв., а от тютюн – над 2 329 000 лв. Цифрите са красноречиви.

Ваня ДрагановаАвтор: Ваня Драганова

В. “Преса”
Авторът е член на Асоциацията на селскостопанските журналисти в България

loading...
Споделете.

Коментирайте

Close