Чужденци инвестират в български плантации с трюфели

Чужденци инвестират в България в трюфелови плантации и печелят годишно от декар до 20 000 лв. Това е отлична форма на алтернативно високодоходно земеделие, а се оказва, че българските почвени и климатични условия са едни от най-подходящите в света, казва Йово Йовчев от София, който работи в сферата с развъждането на трюфели.

Чуждите инвеститори идват у нас с предварителни проучвания кои са най-подходящите места за отглеждането на подземната гъба. Те разполагат и с подробни почвени карти, за да засадят върху тях т. нар. трюфелови дървета. Фиданките са заразени (инокулирани) с летен трюфел, който после се развива в коренищата им.

За съжаление обаче българите не са обучени как да откриват трюфели и често пъти унищожават дърветата, разказват Джан-Луиджи Синьори и съпругата му Мариана Милева от с. Мътница, Шуменско. Неотдавна по телевизията давали филм за трюфелите и шуменци масово се втурнали да копаят в района. „Но ровят направо с търнокопите. Корените, от които два пъти седмично може да се берат гъби, са повредени“, разказва Мариана.

Синьори бил близък приятел с покойния италианец Патрицио Панфилио, който за пръв път през 1989 г. донесе вестта, че у нас има трюфели. Тогава той намерил първата си гъба край Костенец. Той и Синьори откриват, че доста от познатите видове черни трюфели се срещат и в българските гори.

Познати са около 30 вида трюфели

Познати са около 30 вида. Виреят най-добре върху терени с карстови, льосови и чакълесто-песъкливи почви с киселинност от 7 до 8,5 рН, а дълбочината е от 5 до 30-40 см. На големина достигат от орех до голяма ябълка, понякога и повече.

Най-подходящ за отглеждане у нас е трюфелът от вида Tuber aestivum vitt (Scorzone) – черен, с неправилна кръгла форма, покрит с големи, сплескани брадавици. Ароматът му е приятен и не наситен. Има бързи и големи добиви, с най-дълъг период на събиране – от пролетта до късната есен. „У нас се среща в почти всички региони от април до декември, а дори и през зимата. На практика той е с най-широки зони на разпространение в света и цената му през зимата е три-четири пъти по-висока“, обясняват от бургаската фирма „Кипро и Ко“, която се занимава с култивиране на трюфели.

Там вече са създали трюфелно-заразени фиданки с български самородни трюфели – практика, която в по-голяма степен предполага успешно култивиране, посочват от фирмата. Това пък е от икономическо значение, защото добивите от естествените гори спадат всяка година – за последния век около 100 пъти. В нарочно създаваните трюфелни плантации, наричани трюферии, добивите могат да се планират и качеството да се гарантира. Дори вече е създаден хибриден сорт – Khanaqa trufell.

В трюферията най-важна е стерилната среда. Тя предпазва фиданките от други видове гъби. Дърветата, заразени с трюфели,  се отглеждат в специални контейнери. Обикновено фиданките са дъб и лешник, имат си и норма на засаждане – например при лешниците е 160 дървета на декар. Възможно е обаче трюфели да се гледат чрез всички видове от т. нар. микоризни дървета – топола, габър, върба, акация, липа, черница, орех, бадем.

Трюфелите дават приходи още първата година

Солидни приходи се получават още през първата година, така че инвестициите се възвръщат бързо. А те не са големи – предварителен анализ на почвата и евентуалното подобряване на химичния й състав. Основните доходи обаче идват на петата година от засаждане на дърветата, обяснява и Йово Йовчев.

Трюфелите се откриват с прасе или обучено куче. Но такова куче е доста скъпо – от 2000 до 4000 евро с родословие. Джан-Луиджи Синьори казва, че най-добрата порода за търсене на трюфели е „Лаготу“, както и пойнтерите, но по-важно било как ще се обучи животното.

От „Кипро и Ко“ казват, че след достатъчно дълга практика човек сам може да намира ценната гъба по външните белези.

Според хората от бранша, създаването на трюферии може да е доходоносен бизнес и алтернатива в планинските райони, както и в тези, където се отглежда традиционно тютюн. Някои обаче твърдят, че предлагането на заразени с трюфели дръвчета е несериозно. „Трюфелът е диворастящ и тези фирми – френски и италиански, които продават такива фиданки, вършат измама. Това беше на мода в Италия преди повече от 30 години“, казва Антонио Аббалле, търговец и износител на български горски гъби.

Едно обаче е сигурно – че изкупните цени на трюфела са много високи. За вида Perigord те надхвърлят 900 лева за килограм. А цените в магазините на дребно надхвърлят 6000-7000 лв. затова ценната гъба се съхранява в бронирана витрина със специална вентилация.