Търсачите на трюфели заплашват с протест, ако ги спрат заради Африканската чума

Търсачите на трюфели у нас са готови да излязат на протест, ако им забранят да търсят ценната гъба в горските територии заради заразата от Африканска чума по свинете (АЧС). В някои области, където вече са засечени огнища на болестта, трюфелджиите бяха помолени от областните управители и кметовете да спрат дейност, за да не разпространяват чрез кучетата си вируса на чумата.

Те са готови да се съобразят с ограничение за събиране на трюфели единствено в трикилометровите зони около огнищата на Африканска чума по свинете. В момента в българските гори се търси летният черен трюфел, известен като Tuber aestivum. „За всеки един от нас, които се изхранваме от събирането на трюфели, всеки ден в сезона е от жизнено важно значение, понеже сега се събират средства за зимните месеци.

Забрана за събиране на трюфели обрича хиляди семейства на глад, тъй като това са единствените им приходи и са изцяло зависими от тях. Тя ще нанесе необратими щети и върху бизнесите с гъби, билки, пчелен мед, дърводобив“, коментира Светлозар Сидеров от администрацията на най-голямата група на събирачи на трюфели във Facebook – „Трюфели – актуални цени и новини“.

По думите му, след като 90% от случаите на Африканска чума по свинете са констатирани по домашни свине, заразата в населените места е многократно по голяма, отколкото в горите. „Това значи ли, че в населените места ще има забрана за движение на хора, животни и превозни средства? Значи ли, че ще бъдат избити всички живи същества, които биха могли да са евентуални преносители?

Ограничаването на достъпа до горите не решава проблема с пренасянето на заразата, тъй като комари, кърлежи и птици също имат достъп до заразената зона“, коментира Сидеров. Според него в момента дивите прасета не са в горите, а по нивите, а държавата трябва да предприеме мерки и срещу арендаторите и собствениците на земеделска земя.

У нас има около 25 000 регистрирани търсачи на трюфели. Годишно те събират над 100 тона от диворастящата гъба. На българския пазар остават не повече от 5%, а останалото се изнася в чужбина. Изкупните цени зависят от климатичните условия и ставките на световния пазар.