Как трудолюбиви земеделци основаха чешко село в България

0

Преди много години лично цар Фердинанд поканил чехи да се заселят в района на Мизия, за да учат местните хора на модерно земеделие. Така те създали единственото чешко село у нас.

Воеводово просъществувало едва половин век, но било давано години наред за пример в цялата околия – подредено, чисто, а обитателите му – работливи земеделци, търговци и коневъди. Че е единственото чешко село у нас, днес е малко известен факт, макар то и досега да пази типичната си за западнославянската страна архитектура.

Селото се намира в Северозападна България, на 16 км южно от Оряхово. Създаването му е в резултат на обнародвания през 1880 г. – две години след Освобождението, Закон за заселване на ненаселените земи. Така група потомци на чешки мигранти в с. Света Елена в румънската част на Банат се договарят с българското правителство и основават през 1900 г. Войводово. Напускат Банат по религиозни причини, а и заради недостига на обработваема земя там.

Новото село се радва на стопански разцвет, независимо от участието на България във войните, и се разраства бързо. През 30-те години на ХХ век наброява 800 жители, 600 от които са чехи, пише чешкият антрополог Марек Якоубек в книгата си “Войводово – едно непознато чешко село в България“. През 1926 г. в селото е открито чешко училище.

“Бяха по-затворени, най-дисциплинирани в работата и начина си на живот. Не посещаваха кръчмата, сладкарницата , сборовете, живееха свой, по-затворен живот. (…) Добри земеделци, нивите им най-подредени, всички бяха заможни , благодарение на упорития труд”, разказва за чешките заселници сценографът Антон Гюков в книгата си “По петите на Клео. Моята малка делиорманска Европа”.

Село Войводово

Стари чешки къщи в с. Войводово /Сн. Тодор Божинов, Уикипедия/

Той ги описва като силно религиозни, добри съседи и “акуратни” хора, които най-щедро участват с парични средства в обществените дела. Някогашният представител на Ватикана в София – монсеньор Галони споделя на тогавашния чешки посланик у нас Франтишек Кубка, че войводовските чехи са “пример за чистота и отлична селскостопанска работа в цялата околност”. Българинът от селото Нецо Петков пък свидетелства, че войводовските чехи винаги изпреварвали съседните села със засяването, като не пропускали нито един подходящ момент да работят на полето.

Някогашните жители на селото били и отлични търговци, занимавали се с развъждане и продажба на коне не само в района на Мизия, но и в София и другите големи градове у нас. “Непрекъснато продаваха и пшеница, царевица, тиквени семки, яйца, сметана, салам”, разказва техният съвременник Салим Салим. Колбасите се произвеждали основно в работилницата на Йозеф Складл.

Село Войводово

Войводово в края на 40-те години на ХХ век. /Сн. Архив на Ленка и Марек Якоубкови/

С увеличаването на населението на селото, изхранването на хората се превърнало в проблем, тъй като земята не достигала. Така през 1928 г. се оформила първата емигрантска вълна към Аржентина, веднага след като през пролетта на същата година осем двойки в селото се бракосъчетали. Към края на 1934 г. отново се появил проблемът с недостига на земя и няколко семейства се изселили в с. Белинци в Североизточна България.

Войводово просъществувало до края на Втората световна война и в началото на 50-те години на миналия век всички чешки заселници в селото се преселили в областта Южна Моравия в тогавашната Чехословакия. Според някои изследователи, преселването е вследствие на следвоенните ремиграционни процеси, основани на базата на междудържавни споразумения. Според други, причина става все по-твърдата линия на тогавашния комунистически режим у нас. Така от България си тръгнали около 700 чехи.

Селото не останало обезлюдено за дълго – още през 1951 г. тук се преселили жителите на с. Белица, Ихтиманско, които били принудени да си търсят нов дом заради строителството на язовир “Тополница”.

Времето си минавало и някогашното чешко присъствие в района на Мизия било забравено. Забвението продължило до 80-те години на ХХ век, когато селото привлякло вниманието на бохемиста и етнолог Владимир Пенчев. Той решил да изследва на място историята на селището. “Когато автобусът спря, имах чувството, че не се намирам в България. В прави редици около мен бяха застанали къщи, познати ми единствено от пребиваванията ми в Чехия и нямащи нищо общо с характерната българска народна архитектура”.

През 90-те години Пенчев отново отишъл във Войводово и успял да разговаря с последните живи потомци на някогашните чехи. За щастие по това време у нас пристигнали чешки абсолвенти на Факултета за хуманитарни изследвания на Карловия университет в Прага с идеята да учат български. Сред тях били Марек Якоубек и Томаш Хирт, които впоследствие започнали работа в Катедрата по антропология на Западночешкия университет в Пилзен и имали голям принос в проучването на историята на Войводово.

Доц. д-р Якоубек и съпругата му станали основния двигател за изследването на чешкото село, събрали много спомени от някогашните обитатели на селото и ги отпечатали в книгите си – Марек издал „Vojvodovo – etnologie krajanské obce v Bulharsku“, а Ленка – „Vojvodovo, česká vesnice v Bulharsku: příbuzenství, manželství a dům“. Част от трудовете им са преведени и на български език.

Съпрузите, заедно с потомъка на войводчани Борживой Кньоурек, дори създали специален сайт /Vojvodovo.cz/, посветен на Войводово, в който се публикуват исторически факти, статии и стари снимки.

Споделете.

Коментирайте

Close