Вкуси България със SlowTours.bg

Кокичетата на Оксфорд – как градчето се влюби в най-очарователните зимни цветя

0

Британското университетско градче Оксфорд отдавна е дестинация за любителите на кокичетата и един от колежите показва с финес своята разширяваща се колекция.

Да предположим, че вашето любопитство е предизвикано от галантофилията – любовта към кокичетата. Терминът идва от атинското наименование на кокичето — Galanthus, и е въведен през XIX век от шотландския градинар Едуард Боулз. Галантофилите се любуват на стотиците сортове кокичета – кой би предположил, че кокичетата имат толкова много вариации във форма, размер, цвят, че са с интересни имена и истории? Тяхната рядкост, престиж, а в някои случаи и парична стойност, са завладяващи.

Галантофилията – голямата любов към нежните кокичета

Преди 20 години колежът “Устър” в Оксфорд се прочува с реставрираната си историческа градина с рози и с овощната си градина, към които се добавят нови насаждения с растителна екстравагантна екзотика, разказва Countrylife.co.uk. В съчетание с Елизийския пейзаж, с безупречните тревни площи, езерото с водните лилии, разходките между вековните дървета, всичко това превръща “Устър” в символ на красотата на оксфордското лято. Градината на колежа се простира върху 26 акра. През зимните месеци има друг живот, който е по-тих, но не по-малко красив. Сега градините на Уорчестър се превръщат в галерия за изумителната колекция от стотици кокичета.

Кокиче G. Lady Beatrix Stanley.

Кокичета G. Lady Beatrix Stanley.

Странно е, че едва през март 2012 г. думата “галантофил” е включена в онлайн изданието на Оксфордския английски речник (OED) и е определена там като “колекционер или експерт по кокичетата”. Странно е, тъй като терминът не е скорошна иновация, а се е появил в публикация в The Garden още през юли 1892 г., както и в периодичния печат през 1919, 1961 и 1990 г. Нещо повече родният град на речника отдавна е център на галантофилията.

През XIX век става обичай да се засаждат кокичета върху гробовете

През XIX век става обичай в Оксфорд да се засаждат кокичета върху гробовете и около тях. В гробището St. Sepulchre те не само оцеляват в годините, но и се натурализират така, че създават разкошна зимна готическа сцена, достойна за картините на Каспар Давид Фридрих, в която мрачни тисове и стари надгробни паметници се извисяват върху девствен килим. Междувременно натуралистът и собственик на земя Хенри Джон Елвс енергично доказва, че кокичето, макар и винаги с бели цветове, е много по-разнообразен род, отколкото се предполага.

През 1870 г. в Турция Елвс открива кокичета с листа в красиви сиви нюанси и с много едри и плътни цветове, някои от които висящи като ориенталски перли. Пренася малка част от тях във Великобритания и организира експорта на по-големи количества. В Глостършир той продължава да набира нови видове кокичета и ги отглежда в градините си в Мизердън, а по-късно и в Коузбърн Парк, семейното имение, което наследява през 1891 година. Основно място сред кокичетата му заема Елвезиевото кокиче (Galanthus elwesii), днес най-широко отглежданото кокиче след Обикновеното кокиче (G. nivalis).

Кралицата на кокичетата организира приеми в чест на нежните цветя

Така Оксфорд постепенно се превръща в дом на стотици видове кокичета. През втората половина на миналия век се появява една жена, която олицетворява страстта и въвежда ритуалите, които ще характеризират съвременната галантофилия: Примроза Уорбург, кралицата на кокичетата на Оксфорд. Тя пътува надалеч в търсене на всяко възможно разнообразие. Разглежда цели колонии от кокичета с надеждата да намери поне един екземпляр, който се отклонява от нормата по някакъв интересен начин. Примроза осигурява луковици от почти изчезнали видове като кокичетата на лейди Беатрикс Стенли, които тя отглеждала в имението Сиббертофт, Нортхемптъншир, преди Втората световна война.

Жълти кокичета Primrose-Warburg

Жълтите кокичета са наречени Primrose Warburg в чест на своята кралица

Тези находки са засадени в хълмистата й, полузалесена градина в Саут Хейс на запад от Оксфорд, за да бъдат наблюдавани, размножавани и назовавани, както и за да раждат на свой ред нови чудни видове кокичета. Посетителите са добре дошли, стига да не тъпчат кокичетата.

Някои имат шанс да бъдат посветени в галантофилията по време на някой от прочутите обеди на Примроза Уорбург, посветени на кокичетата. Това е заветна покана в градинските кръгове в Оксфорд. Примроза Уорбург е успяла да види галантафолията като социална дейност и до голяма степен благодарение на нея сезонът на кокичетата в университетското градче се превръща в поредица от събирания, празници, групови екскурзии и дни на отворените градини.

Златножълтите кокичета на д-р Джон Гримшоу

След смъртта на Примроза Уорбург през 1996 г. голяма част от колекцията й кокичета е събрана и разпространена от д-р Джон Гримшоу, близък приятел на Уорбург, съавтор на известната монография за кокичетата Snowdrop (2001 г.) и управител на градините с кокичета в парк Colesbourne в Глостършир. По покана на семейството на Примроза, д-р Гримшоу идентифицира всяко кокиче в нейната колекция, наименува всеки един вид, занимава се със селекция и въвежда гени на такива изключително желани сортове като G. Primrose Warburg (оцветено в златножълто кокиче, наречено на Примроза Уорбург) и G. South Hayes (всички външни венчелистчета имат зелена централна ивица, често с широка неправилна форма).

Кокичета Ketton

Кокичета сорт Ketton с едри цветове

През 1992 г. д-р Гримшоу забелязва спонтанен хибрид между G. gracilis и G. plicatus на старата скала в Университетската ботаническа градина, изключително елегантно растение с едри цветове, ухаещи на виолетките от Парма. Той го нарича G. Celia Sawyer, на името на тогавашния алпийски специалист в Ботаническата градина Селия Сойер – друг лидер на движението за колекциониране на кокичета в Оксфорд.

В колежа “Устър” има цели туфи кокичета G. nivalis и G. plicatus, които вероятно датират от 19 век, ако не и по-рано. Запазена е една фактура от 18 март 1863 г., издадена при покупката на растенията, вече разцъфнали, от Джордж Принс, семепродавец на Маркет Стрийт, Оксфорд.

Култът към кокичетата

По това време Уорчестър е в началото на галантофилията на Оксфорд, много далеч от култа към кокичетата, който избухва около 2006 г. Тогава Саймън Бенгал, ръководител на градините в колежа, е омагьосан от кокичетата. Подкрепен от тогавашния главен градинар Едуард Уилсън, той решава да създаде в университета премиерната колекция “Галантус” – светилище, в което кокичетата,така свързани с градинарската история и живота на Оксфорд, биха се събирали, поддържали и показвали като живи произведения на изкуството.

Кокичета Blewbury Tart

Кокичетата Blewbury Tart радват с изобилие от цветове

Ентусиазмът на Бенгал се разпространява и той се възползва от щедростта, даването и размяната на луковици, които са характерни за общуването между галантофили. Селия Сойер дарява много редки сортове и предлага практически съвети. Джон Гримшоу също се запалва по проекта на Уорчестър. На запад от Оксфорд, Джеймс Фентън, професор по поезия, създава изключителна колекция от кокичета с помощта на своя градинар Майк Колинс. Те даряват луковици от най-ценните си сортове на Уорчестър. Истински съкровища идват и градините на лорд Ротшилд.

Съкровищата от кокичета под тисовете и буковете

До 2008 г. колежът е дом на много от дивите видове, подвидове и сортове Galanthus, на най-познатите им градински варианти (като G. nivalis Flore Pleno) и 30 изумителни сортове, представляващи изкуството на галантофилията в най-претенциозния му и възхитителен вид. Оттогава чрез по-нататъшни подаръци и покупки колекцията се е удвоила. Начинът, по който Бенгал засажда луковиците, представляват майсторски клас в отглеждането и показването на кокичета. Здравите и разпространяващи се видове като G. nivalis, G. plicatus и G. woronowii образуват обширни колонии в равнината, сред тисовете и буковете в центъра на Nuffield Lawn, носят се и през гъсталаците в по-дивите долини. G. rizehensis расте на окъпаната от слънце полана в двора на колежа.

Кокичета Hippolyta

Пищните цветове на кокичетата Hippolyta

Междувременно, в поредица от лехи по долната и частично засенчена лява страна на двора, сред тъмните, кръгли листа на копитника и сложните листенца от билката наваличе се появяват хибриди като Ginns ‘Imperati, Abley Anglesey, Jacquenetta и Wendy’s Gold. В началото на страхотната разходка покрай езерото на Уорчестър, древната арка е подсилена от сенчести легла, които също пазят съкровища от кокичета като Robin Hood, Rodmarton, Rupert Golby и Pride o’ the Mill. Наоколо са засадени много и различни растения, които карат красотата на кокичетата да изпъква. Както казва Саймън Бенгал “когато мислите за тези кокичета, вие сте длъжни да им предоставите красива обстановка. И ще те ще ви се отблагодарят за това”.

Текст: Mark Griffiths
Фотографии: Julian Nieman

Споделете.

Коментирайте

Close