Вкуси България със SlowTours.bg

Контрол на криптоспоридиозата и неонаталните диарии при телета и юници

0

Повече от 100 години след първото описание на криптоспоридиите  от Едуард Тайзер, лечението и превенцията на криптоспоридиозата остава предизвикателство за учените.

Криптоспоридиите са  широко разпространен из целия свят протозойни паразити, представляващи важен зоонозен агент. Поради значителното си икономическо въздействие във фермите, с цел предотвратяване на разпространението му,  контролът на криптоспоридиозата остава важно предизвикателство за подходът ,,Едно здраве” .

Световната здравна организация (СЗО) изчислява, че близо две трети от всички патогени при човека са зоонози, което подчертава важността на  глобалния подход „Едно здраве“, ангажирайки сектори   като  ветеринарната  и хуманната  медицина , за контрол и профилактика .

Криптоспоридиите може да се проявят   при 30-50% от телетата в световен мащаб и в някои страни са  най-важната причина за неонатална диария при млади преживни животни. Криптоспоридиите  се предават по фекално-орален път (Фигура 1).

Фигура 1. Жизнен цикъл на Cryptosporidium parvum

Когато паразитът се установи във фермата, изкореняването е много трудно поради ниската инфекциозна доза на директно заразните ооцисти, продължителното оцеляване във влажна среда и устойчивостта към повечето дезинфектанти.

Въпреки че едрите преживни не трябва да бъде обвинявани като единствен източник на  криптоспоридиоза  при хората ,  повече от 90% от инфекциите при хората  са причинени от C. hominis и C. parvum и  предаването на инфекцията от говеда на хората е важен проблем за общественото здраве.

Практикуващите ветеринарни специалисти играят ключова роля в образоването  и осъществяването на контрола на криптоспоридиозата във фермата: те трябва да информират собственика на животните за опасностите, произтичащи от контакт с видимо и скрито заразени животни, и да им предоставят основните знания по Биосигурност-за санитарните мерки, необходими за защита на животните, хората и околната среда.

Криптоспоридиоза във фермата

Историята на  заболяванията  във фермата е важна за диагностиката на криптоспоридиоза, която често се повтаря от година на година. Дори когато е създадена ефективна дезинфекция, устойчивостта на ооцистите в околната среда е голяма, и е малко вероятно ооцисти изцяло да отсъстват в околната среда. Обикновено заболяването се проявява, когато инфекциозния натиск се увеличисред настанените животни , по време на сезона на отелване.

Първите родили се телета   бързо се заразяват скоро след това  с ооцисти от околната среда. Паразитите се репликират и  отново се отделят в околната среда, увеличавайки по този начин възможността за бързо разпространение във фермата; Инфекциозния натиск  продължава  да се увеличава по време на следващите раждания до „праг“, предизвикващ диария, и достига връх през втората половина на сезона на отелванията или след това, в зависимост от хигиенните условия и управлението на фермата.

Клинични признаци

Клинично при заболелите животни се наблюдава влошено общо състояние, дехидратация и профузна диария. Телетата са със с бледи конюнктиви, с настръхнала космена покривка и отказват да се хранят и приемат течности. Изпражненията са диарични, жълти до жълтозеленикави на цвят примесени със слуз, кръв и газови мехурчета, а в някои от случаите и изцяло кървави.

При изследване на клиничните показатели вътрешна телесна температура е повишена, учестен пулс и  ускорено дишане. Бързата смърт при заболелите телета се дължи на загубата на течности и електролити, което от своя страна води до силна дехидратация, метаболитна ацидоза и отрицателен енергиен баланс.

Контрол на криптоспоридиозата

Общите хигиенни условия във фермата, плътността на животните и събирането или не ,на животни във възрастови групи са важни фактори. Профилактиката е от съществено значение и се основава, първо, на ограничаването на излагането на ооцисти и второ, на повишаването на защитните сили на животните.

Минимизиране на разпространението

Прилагането на принципите на биосигурност е съществен елемент в контрола на криптоспоридиозата.

  • Ограничение на навлизането на зараза в обекта:

Постъпването  на животни  отвън представлява голям риск за вече наличните във фермата, което предполага проверка на здравния статус на всички животните на купувача и на закупените животни. Карантинирането в отдалечен район, в специално проектирани за тази цел помещения, винаги е необходима предпазна мярка. Фермерите и посетителите трябва да се срещат в зона, оборудвана със съоръжения за измиване  и дезинфекциа на  ботушите и обувките .

Превозните средства  и камионите за изхвърляне на трупове на животни са най-големият риск от замърсяване. Следователно трябва да се осигури безопасно  място за трупове, които да се съхраняват далеч от помещенията на фермата. Други превозни средства (тези на търговци на животни, осеменители и т.н.) не трябва да се движат във фермата или да имат достъп до животните.

  • Поставяне на санитарни бариери и биосигурност на мястото:

Трябва да се обърне особено внимание на на зоната  за почистване непосредствено пред входовете, почистването и дезинфекцията на водоснабдителните инсталации, дезинфекцията на входовете и дренирането околооборите , както и подсушаването им през периода на изпразването им.

  • Непосредствено след дезинфекцията, всяко повторно замърсяване трябва да се избягва чрез:
  • Осигуряване на вани за дезинфекция на обувките на входовете за работещия персонал.
  • Осигуряване на работещ умивалник и вани за дезинфекция обувките  на посетителите, както и чисти ботуши и отделно облекло  за всеки от оборите.
  • Почистване и дезинфекция на тракторите и ремаркетата, използвани за отстраняване на оборския тор.
  • Ограничение на разпространението на замърсители вътре в животновъдната ферма

Животните в риск трябва да бъдат защитени и изолирани. Новородените са приоритет и раждането в родилни боксове ограничава инфекцията. Те трябва да останат изолирани от по-възрастните телета: поставянето им в индивидуален бокс до навършване на две седмичнавъзраст е най-доброто решение а след това те трябва да бъдат събрани в малки групи от телета на една  възраст в отделни боксове. Ако не е възможно да се осигури индивидуално настаняване, изолирането на телета до три дневна  възраст в добре изолирано помещение със собствено оборудване (вани за ботушите , специално облекло) е добра мярка.

  • Трябва да се прилагат строги правила за хигиена и управление на процеса на отглеждане:

Почистване на оборите (събиране на постеля и почистване)

Дезинфекция на оборите с дезинфектант с ооцистицидна, бактерицидна, фунгицидна и вируцидна активност (Prophyl® S).

Редовна дезинфекция на използваното оборудване (ботуши, дрехи, дребно оборудване) чрез пръскане или накисване

Ако животните се отглеждат от едно и също лице, тогава болните трябва да се обслужват последни, за да се избегне разпространението на болести.

  • Период на обезлюдяване (изпразване на помещенията от животни):

Етапът на дезинфекция трябва да бъде последван от период, през който всяко присъствие на животни в дезинфекцирания обор трябва да бъде изключено. Този период позволява на дезинфектанта да продължи действието си и особено важно  изсъхването  на  почвата и пода. В говедовъдството тази дезинфекция се прави, когато животните се извеждат на паша, така че периодът на обезлюдяване да е възможно най-дълъг.

Повишаване на защитните сили  на животните

Ранният прием на коластра е от съществено значение. Той позволява укрепване на защитните сили на телетата чрез прием на майчини антитела. Специфична  защита може да се предаде и от ваксинирани майки срещу вируси (Rota, Corona) и определени  щамове на E. coli.

Към днешна дата няма ваксина срещу криптоспоридиоза, но е важно да се отбележи, че след инфекция излекуваните животни са по-неподатливи на нови инфекции.

Терапия

Терапевтичните средства и стратегии за лечение на криптоспоридиоза се търсят повече от 40 години, откакто криптоспоридиите са  били идентифицирани за първи път при хората. Бяха тествани няколко молекули, но досега само две показаха задоволителни резултати във ветеринарната медицина: халофугинон и паромомицин сулфат.

Фигура 2. Проучване в млечна ферма в Германия с потвърдена история на криптоспоридиоза

Паромомицин 20% орален разтвор (Parofor® Crypto) се прилага перорално в доза от 50 mg/kg веднъж дневно в продължение на седем последователни дни в лекуваната група

Пригодността на профилактичната употреба на халофугинон лактат (Stenorol® Crypto) за намаляване на отделянето на ооцисти е оправдана, но по отношение на лечението на диария, само паромомицин сулфат (Parofor® Crypto) показва ефикасност. Parofor® Crypto се използва успешно при телета, където намалява честотата и тежестта на диарията. (Фигура 2).

Винаги се консултирайте с ветеринарен специалист!

Автор: Д-р Бригите Дукесне, глобален мениджър “Преживни животни” – “Хювефарма НВ Белгия”.
Превод: Екип на “Биовет” АД

Споделете.

Коментирайте

Close