Петър Канев: Заради субсидии опорочиха и производството на картофи

Бизнесът с картофи на родопската фамилия Каневи се развива през последните 26 години, благодарение на здравото партньорство между баща и синовете му. Началото през 1992 г. поставя агрономът Илия Канев от село Момчиловци, като започва да се занимава основно с производство на картофено семе. Децата му Иван и Петър помагат с каквото могат в семейното стопанство.

През 2003 г. собственик на семейната фирма става най-малкият брат Петър, макар да казва: “Те са истинските агрономи, аз съм само любител”. Преди това завършва икономически техникум в Смолян, а после и информатика. Работи известно време в държавната администрация като специалист по IT поддръжка, а след това се заема с документацията и администрирането на семейната фирма.

Баща му Илия Канев стартира бизнеса с помощта на предприсъединителната програма САПАРД като започва с двайсетина декара. В момента фамилията обработва 100 декара, но наемането на земя в Родопите е труден процес, признава Петър.  “Всичко е разпокъсано, тези 100 декара са на 20 места. Наследниците на всяка нива от по 4-5 декара са десетки и договорите за наем или аренда се сключват  много трудно.”

А за участие по програмите са необходими многогодишни договори. “Издирваме наследниците и сключваме договор с всички, за да не обжалва някой и да отпадне целия договор. Малко уморително е, а често пъти и невъзможно”, казва Петър Канев.

Каневи сеят основно холандски сортове картофи за семе, включително и клас „А“, на кооперативите “HZPC” и “Агрико”. Но защо не български сортове? “Последният път, когато чух за български сорт, бях още дете. Сега просто няма, основно са холандски, немски, френски…” А така популярните “Смолянски картофи” и “Родопски картофи” не са конкретен сорт, както смятат мнозина потребители, а картофи, отгледани в планината.

“Почвата и климатичните условия на Родопите са причина за приятния им землист вкус. Важно е и съхранението – като извадим картофите ги съхраняваме при 3-4 градуса. Може да стоят до началото на лятото без да покълнат и позеленеят, запазвайки вкусовите си качества”.

Родопският климат е и основната причина картофите на Каневи да са рядко нападани от болести и вредители. “Площите ни са разположени на различна надморска височина, на 1400, 1500 м, затова и болестите по картофите са доста по-малко. Примерно колорадски бръмбар много по-рядко има, телен червей изобщо не ги напада”.

Каневи най-често пръскат против мана с медсъдържащи препарати и то само във влажни години. Ако се появи болестта, третират със системни фунгициди с проникващо действие. След градушка, ако листата са наранени, обработват и с листни торове за възстановяване на листната маса – основно с калии и калций.

От декар Каневи произвеждат около 1800 до 2000 кг картофи, като около 1200 т от тях са за семе. Останалите, по-едри, продават за свежа консумация в полето, където се търсят ранни сортове. Но ако допреди 1-2 години семепроизводството е било много доходен бизнес, сега някои схеми за усвояване на субсидии опорочават и този сектор.

“Откакто въведоха обвързаното подпомагане за картофи, стана същото като с тиквите. Обаждат ми се хора и ме питат имаме ли семена по 10-15 ст., само да ги “хвърлят в земята”, за да вземат субсидията. Тази година подобни обаждания много зачестиха.

Едната от схемите за обвързано подпомагане на зеленчуци е точно такава – плаща се на декар, обаче трябва да докажат, че реализираната продукция от картофи за 1 година е  около 2000 кг. Изкарват си документи за реализация, каквато не са направили. И ако им дават примерно 100-130 лв./дка и те похарчат за семе 50-60 лв./дка, остават им чисто по 70-80 лв./дка. Надолу по полето, където гледат по хиляди декари, смятайте каква е печалбата.”

В същото време през последните години реализацията става все по-трудна – тази година Каневи не са успели да продадат 7-8% от реколтата. По данни на земеделското министерство, през 2018 г. са засети с 16 хиляди хектара по-малко картофи.

Вътрешната конкуренция не е кой знае колко силна – основните производители на семена са в Самоков и Девин. Но българските производители са силно притиснати от производството на Полша и Германия.

“От Германия идват картофи за консумация на себестойност, купуват ги на място от 5 до 10 евроцента. Транспортът от Германия до тук излиза 20 стотинки на килограм. С френските е същото – идват на борсата на 40-45 стотинки, с включена печалба за всички по веригата”. Напоследък има и големи доставки на картофи от Хърватия, средно с 20-30 ст./кг по-евтини от българските. Румънците също се очертават като силен конкурент в производството на картофи. “Имали сме клиенти от Варна, които купуват за консумация  румънски картофи – казват, че им излиза по-евтино и по-близо да си ги вземат оттам”.

Причината за ниската цена на картофите от други европейски страни, според Канев, не е само субсидирането, но и механизацията – благодарение на машините там вадят от 5 до 6 тона на декар. Каневи разполагат с трактор, плуг, фреза и сортировъчна машина. Те са малко улеснение, “иначе като се започне от правенето на ръка на вадите, ръчното засяване, загърлянето с коне, плевенето, ръчното вадене ред по ред пак с коне – всичко е на ръка.

Мислим как да механизираме някои процеси, защото работната ръка изчезва. В нашето село хората остаряха, наемаме работници от съседно село, но и оттам вече е трудно”. Всички ръчни процеси оскъпяват производството и го правят все по-слабо конкурентно. Но Каневи не се предават, а основната житейска мъдрост, която Петър е научил от вече 70-годишния си баща Илия, е: “Най-ценното е да се труди човек”.