Агроновините
  • НОВИНИ
    • НОВИНИ ОТ БЪЛГАРИЯ
    • НОВИНИ ОТ СВЕТА
    • Цени и котировки
      • Месо
      • Мляко и млечни продукти
      • Зърно и маслодайни култури
      • Плодове и зеленчуци
      • Храни
  • ОТРАСЛИ
    • БИОПРОИЗВОДСТВО
    • ЖИВОТНОВЪДСТВО
    • ЗЕЛЕНЧУКОПРОИЗВОДСТВО
    • ОВОЩАРСТВО
    • ЗЪРНОПРОИЗВОДСТВО
    • ПЧЕЛАРСТВО
    • ЛОЗАРСТВО И ВИНО
    • ПРЕРАБОТКА И ГОТОВА ПРОДУКЦИЯ
    • ГОРИ, ЛОВ, РИБОЛОВ
    • ЕНЕРГИЯ
  • ЧЕТИВА
    • Анализи
    • Истории
    • Агрозвезди
    • Ретроагро
  • ИНТЕРВЮ
  • АГРОСЪВЕТИ
    • ЗА ЖИВОТНОВЪДА
    • ЗА ПЧЕЛАРЯ
    • ЗА ОВОЩАРЯ
    • ЗА РАСТЕНИЕВЪДА
    • ЗА ЛОЗАРЯ
  • На село
  • ХРАНА
  • ТУРИЗЪМ
    • ВИНЕН ТУРИЗЪМ
    • ЕКОТУРИЗЪМ
    • ГАСТРОНОМИЧЕСКИ ТУРИЗЪМ
    • ЛОВЕН ТУРИЗЪМ
    • СЕЛСКИ ТУРИЗЪМ
  • Иновации
  • ТЕХНИКА
Facebook Twitter Instagram
  • НАЧАЛО
  • ЗА НАС
  • РЕКЛАМА
  • КАРТА НА САЙТА
  • ЕКИП
  • КОНТАКТИ
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ
RSS Facebook Twitter Pinterest
Агроновините
Вкуси България със SlowTours.bg
  • НОВИНИ
    1. НОВИНИ ОТ БЪЛГАРИЯ
    2. НОВИНИ ОТ СВЕТА
    3. Цени и котировки
      • Месо
      • Мляко и млечни продукти
      • Зърно и маслодайни култури
      • Плодове и зеленчуци
      • Храни
    Featured
    27.09.2016

    БАБХ започва проверки за фалшив оцет на пазара

    Recent
    23.05.2022

    20 000 български агнета останаха непродадени, криза има и с яретата

    17.05.2022

    Приемат проекти за инвестиции в преработка и маркетинг на агропродукти

    16.05.2022

    Разсад за пипер, мед, сирене, пресни плодове и зеленчуци за пръв път на БАТА АГРО

  • ОТРАСЛИ
    1. БИОПРОИЗВОДСТВО
    2. ЖИВОТНОВЪДСТВО
    3. ЗЕЛЕНЧУКОПРОИЗВОДСТВО
    4. ОВОЩАРСТВО
    5. ЗЪРНОПРОИЗВОДСТВО
    6. ПЧЕЛАРСТВО
    7. ЛОЗАРСТВО И ВИНО
    8. ПРЕРАБОТКА И ГОТОВА ПРОДУКЦИЯ
    9. ГОРИ, ЛОВ, РИБОЛОВ
    10. ЕНЕРГИЯ
    Featured
    27.09.2016

    БАБХ започва проверки за фалшив оцет на пазара

    Recent
    23.05.2022

    20 000 български агнета останаха непродадени, криза има и с яретата

    21.05.2022

    Подпомагат с по 1800 лв. пчелари, производители на Странджански манов мед

    17.05.2022

    Приемат проекти за инвестиции в преработка и маркетинг на агропродукти

  • ЧЕТИВА
    • Анализи
    • Истории
    • Агрозвезди
    • Ретроагро
  • ИНТЕРВЮ
  • АГРОСЪВЕТИ
    1. ЗА ЖИВОТНОВЪДА
    2. ЗА ПЧЕЛАРЯ
    3. ЗА ОВОЩАРЯ
    4. ЗА РАСТЕНИЕВЪДА
    5. ЗА ЛОЗАРЯ
    Featured
    20.05.2022

    Как да се предпазите от кърлежи?

    Recent
    20.05.2022

    Как да се предпазите от кърлежи?

    15.03.2022

    Защо листата и стъблата на разсада променят цвета си

    25.02.2022

    Как да направим правилна пролетна резитба на овошките – полезни съвети

  • На село
  • ХРАНА
  • ТУРИЗЪМ
    1. ВИНЕН ТУРИЗЪМ
    2. ЕКОТУРИЗЪМ
    3. ГАСТРОНОМИЧЕСКИ ТУРИЗЪМ
    4. ЛОВЕН ТУРИЗЪМ
    5. СЕЛСКИ ТУРИЗЪМ
    Featured
    12.02.2022

    Обявиха най-добрите български вина в класацията за 2022 г.

    Recent
    12.02.2022

    Обявиха най-добрите български вина в класацията за 2022 г.

    07.01.2022

    Във ферма за алое на о. Тенерифе: защо алоето е родственик на лука и лалето

    05.01.2022

    Женски пеперуди отделят любовен парфюм в пеперуден парк на о. Тенерифе

  • Иновации
  • ТЕХНИКА
Агроновините
You are at:Home»Анализи»Петър Канев: Заради субсидии опорочиха и производството на картофи
Петър Канев, картофи, Момчиловци
Хората в Родопите все още не са прибрали реколтата от картофи
Анализи

Петър Канев: Заради субсидии опорочиха и производството на картофи

Екатерина ТерзиеваBy Екатерина Терзиева06.11.2018Updated:17.02.2019Няма коментари5 Mins Read

Бизнесът с картофи на родопската фамилия Каневи се развива през последните 26 години, благодарение на здравото партньорство между баща и синовете му. Началото през 1992 г. поставя агрономът Илия Канев от село Момчиловци, като започва да се занимава основно с производство на картофено семе. Децата му Иван и Петър помагат с каквото могат в семейното стопанство.

През 2003 г. собственик на семейната фирма става най-малкият брат Петър, макар да казва: „Те са истинските агрономи, аз съм само любител“. Преди това завършва икономически техникум в Смолян, а после и информатика. Работи известно време в държавната администрация като специалист по IT поддръжка, а след това се заема с документацията и администрирането на семейната фирма.

Семе картофи
Картофи за семе

Баща му Илия Канев стартира бизнеса с помощта на предприсъединителната програма САПАРД като започва с двайсетина декара. В момента фамилията обработва 100 декара, но наемането на земя в Родопите е труден процес, признава Петър.  „Всичко е разпокъсано, тези 100 декара са на 20 места. Наследниците на всяка нива от по 4-5 декара са десетки и договорите за наем или аренда се сключват  много трудно.“

Петър Канев

А за участие по програмите са необходими многогодишни договори. „Издирваме наследниците и сключваме договор с всички, за да не обжалва някой и да отпадне целия договор. Малко уморително е, а често пъти и невъзможно“, казва Петър Канев.

Каневи сеят основно холандски сортове картофи за семе, включително и клас „А“, на кооперативите „HZPC“ и „Агрико“. Но защо не български сортове? „Последният път, когато чух за български сорт, бях още дете. Сега просто няма, основно са холандски, немски, френски…“ А така популярните „Смолянски картофи“ и „Родопски картофи“ не са конкретен сорт, както смятат мнозина потребители, а картофи, отгледани в планината.

„Почвата и климатичните условия на Родопите са причина за приятния им землист вкус. Важно е и съхранението – като извадим картофите ги съхраняваме при 3-4 градуса. Може да стоят до началото на лятото без да покълнат и позеленеят, запазвайки вкусовите си качества“.

Родопският климат е и основната причина картофите на Каневи да са рядко нападани от болести и вредители. „Площите ни са разположени на различна надморска височина, на 1400, 1500 м, затова и болестите по картофите са доста по-малко. Примерно колорадски бръмбар много по-рядко има, телен червей изобщо не ги напада“.

Родопски картофи
Ръчният труд заема голяма част в производството

Каневи най-често пръскат против мана с медсъдържащи препарати и то само във влажни години. Ако се появи болестта, третират със системни фунгициди с проникващо действие. След градушка, ако листата са наранени, обработват и с листни торове за възстановяване на листната маса – основно с калии и калций.

От декар Каневи произвеждат около 1800 до 2000 кг картофи, като около 1200 т от тях са за семе. Останалите, по-едри, продават за свежа консумация в полето, където се търсят ранни сортове. Но ако допреди 1-2 години семепроизводството е било много доходен бизнес, сега някои схеми за усвояване на субсидии опорочават и този сектор.

„Откакто въведоха обвързаното подпомагане за картофи, стана същото като с тиквите. Обаждат ми се хора и ме питат имаме ли семена по 10-15 ст., само да ги „хвърлят в земята“, за да вземат субсидията. Тази година подобни обаждания много зачестиха.

Едната от схемите за обвързано подпомагане на зеленчуци е точно такава – плаща се на декар, обаче трябва да докажат, че реализираната продукция от картофи за 1 година е  около 2000 кг. Изкарват си документи за реализация, каквато не са направили. И ако им дават примерно 100-130 лв./дка и те похарчат за семе 50-60 лв./дка, остават им чисто по 70-80 лв./дка. Надолу по полето, където гледат по хиляди декари, смятайте каква е печалбата.“

Реализацията на родопските картофи става все по-трудна

В същото време през последните години реализацията става все по-трудна – тази година Каневи не са успели да продадат 7-8% от реколтата. По данни на земеделското министерство, през 2018 г. са засети с 16 хиляди хектара по-малко картофи.

Вътрешната конкуренция не е кой знае колко силна – основните производители на семена са в Самоков и Девин. Но българските производители са силно притиснати от производството на Полша и Германия.

„От Германия идват картофи за консумация на себестойност, купуват ги на място от 5 до 10 евроцента. Транспортът от Германия до тук излиза 20 стотинки на килограм. С френските е същото – идват на борсата на 40-45 стотинки, с включена печалба за всички по веригата“. Напоследък има и големи доставки на картофи от Хърватия, средно с 20-30 ст./кг по-евтини от българските. Румънците също се очертават като силен конкурент в производството на картофи. „Имали сме клиенти от Варна, които купуват за консумация  румънски картофи – казват, че им излиза по-евтино и по-близо да си ги вземат оттам“.

Причината за ниската цена на картофите от други европейски страни, според Канев, не е само субсидирането, но и механизацията – благодарение на машините там вадят от 5 до 6 тона на декар. Каневи разполагат с трактор, плуг, фреза и сортировъчна машина. Те са малко улеснение, „иначе като се започне от правенето на ръка на вадите, ръчното засяване, загърлянето с коне, плевенето, ръчното вадене ред по ред пак с коне – всичко е на ръка.

Мислим как да механизираме някои процеси, защото работната ръка изчезва. В нашето село хората остаряха, наемаме работници от съседно село, но и оттам вече е трудно“. Всички ръчни процеси оскъпяват производството и го правят все по-слабо конкурентно. Но Каневи не се предават, а основната житейска мъдрост, която Петър е научил от вече 70-годишния си баща Илия, е: „Най-ценното е да се труди човек“.

Share. Facebook Twitter Pinterest LinkedIn Tumblr Email

Related Posts

20 000 български агнета останаха непродадени, криза има и с яретата

Подпомагат с по 1800 лв. пчелари, производители на Странджански манов мед

Приемат проекти за инвестиции в преработка и маркетинг на агропродукти

Leave A Reply Cancel Reply

Endectovet
Prazimec
Scorvet
ЗА НАС

Agronovinite.com е сред най-високотехнологичните онлайн ресурси за аграрния бизнес. Проектът е ориентиран към вас, фермери, производители, експерти, специалисти и мениджъри. Всички вие имате нарастваща нужда от достоверна, навременна и задълбочена информация и идеи. Нашите интегрирани мултимедийни канали са насреща, за да задоволят очакванията на аудиторията.

Регистрирайте се за нашия новинарски бюлетин

ПОСЛЕДНИ
23.05.2022

20 000 български агнета останаха непродадени, криза има и с яретата

21.05.2022

Подпомагат с по 1800 лв. пчелари, производители на Странджански манов мед

20.05.2022

Как да се предпазите от кърлежи?

17.05.2022

Приемат проекти за инвестиции в преработка и маркетинг на агропродукти

Copyright © 2017 Агроновините. Реализация Медиа Системи Дизайн

Type above and press Enter to search. Press Esc to cancel.