Групи от над 10 страни гониха злото на маскарадния фестивал „Кукерландия“

Кукери с двуметрови маски, облечени като мечки мъже, сръбски танцьорки във венециански костюми от времето на дожите, чернодрешковци с бради и засмени мъже, жени и деца от над 10 държави гониха злите сили на Международния маскараден фестивал „Кукерландия“ в Ямбол. Маскарадът, който започна през 2000 г. като Карнавал на виното с участието на кукерски групи от близките села, тази година събра групи от цяла България, Румъния, Гърция, Турция, Македония, Хърватска, Словения, Ирландия, Португалия, Полша, Румъния и Индонезия.

Страшилища и създания в съпровод на тътена, издаван от техните камбани и чанове, изпълняваха ритуали по прогонване на духове и злини. И ако в цяла България и много страни от Европа кукерските игри се провеждат в „мръсните дни“ след Нова година, в Ямбол и региона кукерските празници са по традиция между Неделя месопустна и Сирни Заговезни.

С годините празникът се разрасна и през 2009 г.  „Кукерландия“ бе патентована като запазена марка на община Ямбол. Предприемчиви местни производители дори започнаха да правят и локум с тази марка. Година по-късно градът стана член на Федерацията на европейските карнавални градове.

Българските кукери имат свои побратими в Австрия и Южна Германия

През 2013 г. в „Кукерландия“ се включиха над 50 групи. Тази година интересът също е голям и организаторите насрочиха фестивала от 5 до 9 март. Самото карнавално шествие продължи два дни. Традиционни български обичаи пресъздадоха кукерите от Сливенско,  които бяха сред най-шумните по време на дефилето. Един от участниците в маскарада свиреше на гъдулка, а друг бе предрешен като танцуваща мечка.

Българските страховити кукерски маски са много подобни на тези, с които мъже участват в обредния ритуал Перхтен в Австрия и Южна Германия. Тогава тълпи от маскирани младежи и мъже излизат в селата и по градските центрове, за да прославят езическата богиня Пертхен, или както е известна в Словения – Пехта Баба. Някои източници посочват, че тя е свързана със северната богиня Фрея, а други смятат, че традицията има келтски корени. Впоследствие маските се изменят в животински, направени от дърво, и декорирани с рога. Костюмите са от кожата на кафява или бяла овца.

През 17-18 век Римокатолическата църква се опитва да забрани тази ритуал, но по-късно той е толериран и се възражда отново. В района на Залцбург „кукерите“ ходят по къщите и стопаните на домовете ги канят на маса.  Докато са с маски на главите нямат право да говорят, за да не се превърнат в съществата, в които са се предрешили. В замяна на това обаче могат да пият без ограничения и по тази причина емоциите по време на Пертхен са големи. В района на Халайн, Залцбург, ритуалът дълги години е бил забранен, заради истински побоища, чупене на ръце, крака и обърнати коли по улицата след солидни почерпки с ракия. Сега, там където се провеждат шествията, наричани Перхтенлауф, винаги има много полиция.

На „Кукерландия“ в Ямбол подобни ексцесии нямаше – карнавалът бе добре охраняван от полицията, а и традиционният панаир с играчки и лакомсктва привлече и много малки деца. Някои от малчуганите се уплашиха от чернодрешковците от „Дзаламари“ от с. Сопот, община Кавадарци, Македония, които носеха дълги бради и злокобни черни наметала.

Такава е нашата традиция, която се спазва от векове, разказа водачът на групата Миле Грозданов, който е и кмет на македонското село Сопот и специално поздрави по микрофона „хубавите булки – ямболки“.

Венецианският карнавал пристигна в Ямбол от съседна Сърбия

Съвсем различно присъствие демонстрираха девойките от група „Венеция“ от сръбския град Лесковац. Облечени в рокли от времето на дожите и с маски досущ като на Венецианския карнавал, сръбкините бяха сред най-големите атракции на карнавала в Ямбол.

Защо групата от Лесковац не показа традиционни ритуали и танци, а предпочете сюжети от Венецианския карнавал, питаха се хората на „Кукерландия“. Оказа се, че сръбското градче прави добър туристически бизнес като предлага свой Венецианския карнавал, само че на много по-ниска цена, отколкото истинския в Италия.

В крайна сметка наградите от карнавалното шествие останаха в България. Лауреати са групата за народни обичаи при Народно читалище „Пробуда 1926“, с. Маломирово, община Елхово, и група „Каваклии“, кв. Долно Езерово, гр. Бургас.

Наградите от по 2000 лева отидоха в двете групи заради автентичните ритуали, които те пресъздадоха по време на карнавала. Маломировци показаха т. нар. „лятно джамало“, което се изпълнява като обичай само на две места в цяла България. Някои изследователи смятат, че ритуалът е внесен у нас от преселниците от Беломорска и Източна Тракия и от Мала Азия и че се прави лятно време на хармана за берекет. Маскарадната група от Долно Езерово пък пресъздаде обичай с морски духове.