Морковът има хилядолетно благородно потекло – отглеждането му като култура е започнало в Централна Азия и Близкия Изток. По-интересен факт е не толкова родното му място, колкото цветовете, с които е бил оцветен. Оказва се, че първоначално морковите не са притежавали добре познатия ни днес оранжев цвят. Или по-скоро – не той е бил основният.

Преди хилядолетия морковите са били лилави

До късния шестнадесети век морковите са били предимно лилави, заради съдържащите се в тях антоцианини. Това са пигменти, които дават цвета на боровинките, гроздето, къпините и други горски плодове. Срещали са се и моркови в бяло, жълто и оранжево, но сравнително по-рядко.

Актуалният в днешно време оранжев цвят е бил получен, благодарение на холандски ботаници, които правят кръстоска между мутиралите светли моркови и други видове. Легенди, занимаващи се с причината, поради която зеленчукът е претърпял промяна, не липсват, но може би най-правдоподобната е тази, чиято теза е: просто морковите, които са оранжеви на цвят, са се оказали превъзхождащи останалите – с по-землист вкус и сладост. Оранжевият цвят се дължи на каротеноидите, усвояващи се в човешкия организъм като витамин А.

Морковите са най-подходящата храна за бебета след майчината кърма

В някои части на Афганистан все още се отглеждат лилави моркови, главно използвани в производството на силна, алкохолна напитка. Освен за нея, в миналото морковът се е отглеждал най-вече заради ароматните си семки и листа, поради която и до днес главно се произвеждат неговите най-популярни роднини – магданозът, копърът и кимионът. Днес обаче морковите намират широко приложение в бита на хората.

Смята се, че след майчината кърма, морковът е първият зеленчук, който новороденото трябва да поеме под формата на сок или на каша. Тoва е така, защото съдържа много захари, лесноразтворими белтъци, множество витамини (А, В, В1, В2, Д, Е, К, РР), органични киселини, етерични масла, както и минерали и микроелементи – желязо, калций, мед, фосфор, йод, кобалт които са лесно усвоими от организма.

В частност витамин В е отговорник за добрата способността ни да се концентрираме и възможността ни да имаме добра памет. Той помага също така на организма да пребори ежедневния стрес, на които е подложен.

Морковите подпомагат борбата с анемията

Витамин В помага на организма да произвежда червени кръвни телца в случай на анемия. В борбата с малокръвието активно участие взима и витамин Е, който също е съставна част от морковите. Провитамин А, на който се дължи оранжевият цвят на сладкия зеленчук, много пъти е наричан „витаминът на растежа“, понеже се смята за изключително необходим за правилното развитие на организма на малките бебета и децата. Участва в изграждането на костите и зъбите, прави кожата сияйна (благодарение наличието на калий) и помага при лечението на акне.

В медицината за лечебни цели приложение намират най-вече семената и корените на зеленчука. От семената се извлича каротин, етерично масло, спиртът чераниол, флавоноиди и още вещества с противомикробно и противораково действие. Учени се концентрират специално върху конкретно откритото вещество – фалкаринол, за което се предполага, че има антиракови свойства.

Фалкаринолът е естествен пестицид, отделян от морковите, с цел да не бъдат нападани и увреждани от гъбички корените на растението. Морковът е вероятно единственият зеленчук, в който тази съставка се съдържа. При проведени опити с мишки, изследванията установяват, че благодарение на фалкаринола се намалява рискът от развитие на рак с една трета.

Морковите извличат лошия холестерол от организма

В корените пък се съдържа немалко целулоза и магнезий, спомагащи активирането на перисталтиката на червата, и извличащи лошия холестерол от организма. Корените са благоприятно средство в регулирането на мазнините. За лечебните свойства на морковите може да се говори доста и винаги ще има нещо, което сме пропуснали да кажем.

Наскоро е открито, че по съдържание на фитонциди – веществата, които действат пагубно на лошата“ микрофлора, чесънът и лукът по нищо не превъзхождат моркова. При изяждането на само един морков, общото количество на микроби в устната ви кухина значително ще намалее. Благодарение на съдържащите се в тях биоактивни вещества, морковите повишават жизнения тонус, засилват предпазните функции на организма в борбата му с инфекциите, подпомагат регулирането на обмяната на соли и вода в организма.

Освен спазмоотпускащото действие на морковите върху сърдечните и кръвоносните съдове, провитамин А облекчава възпалението на бронхите, както и на щитовидната жлеза, помага при проблеми със зрението. Морковите са предпазно и лечебно средство при различни хранителни смущения и неразположения като запек и затлъстяване. Морковът има слабително, пикочогонно, жлъчкоотделително и глистогонно действие и стимулира метаболизма. Морковите значително подпомагат извеждането на пясъка и малките камъчета при бъбречно-каменна болест, стимулират и изчистването на черния дроб от токсините.

Морковът помага при рани и пази кожата от слънчеви изгаряния и стареене

В народната медицина със ситничко настърган морков и морковен сок се налагат изгаряния или пък замръзнали участъци от кожата, както и рани от това и друго естество.

Нека не пропускаме да споменем и още една важна роля на бета-каротина, който морковът съдържа – той предпазва кожата от преждеврменно стареене, защитава я от UV лъчите, това обяснява и съдържанието му в много слънцезащитни продукти на пазара. Опасност от пренасищане на организма от бета-каротинът и другите каротеноиди няма, тъй като количеството, което не се използва, бива изхвърлено в процеса на обмяна на веществата. Установен факт е обаче, че приеман като хранителна добавка и в прекомерни, неразумно приемани количества, бета-каротинът е възможно да увеличи риска от рак на белия дроб при пушачите. Противопоказна е консумацията на моркови в сурово състояние в случаи при язви на червата и стомаха в остра фаза, колити и ентерити.

Автор: Детелина Динева
Стажант-репортер в Agronovinite.com