Caryx

Маджун от диня и захарна метла на кулинарния фестивал в Сребърна

0

С маджун от диня и от захарна метла,  маратурена манджа с булгур, лучена яхния със сини сливи, кирда и с още безчет ястия се включиха добруджанци в традиционния кулинарен фестивал „Гозбите на Добруджа“ в село Сребърна в събота, 13 октомври.
Кулинарен фестивал Гозбите на Добруджа
„Направихме за пръв път фестивала преди 6 години съвместно с нашето читалище „Възраждане – 1940″, кметството на Сребърна и община Силистра.

През миналата година, когато бяха представени 380 гозби от 40 села, заехме второ място в България в класацията на Министерството на туризма за кулинарни фестивали“, разказва кметът на Сребърна Георги Иванов, докато върти чеверме с агне и прасенце. Преди това лично е сготвил ароматен свински кебап с кимион.

Маджун от захарна метла, маджун от диня

Маджун от захарна метла

Рецептата за маджун от захарна метла, приготвен от Димитрина Симова, е на повече от век. Нейният  е на 30 години – „сварихме го ден след сватбата на дъщеря ми. Той не се разваля, може да стои в буркан години наред“.

Наричан още бедняшки мед, маджунът се приготвя от стъблата на метлата, обработени с валяци на специална машина. „После сокът се прецежда и се сгъстява на огън като динения мед“, казва Димитрина.

Диненият мед, или маджун, е друга столетна рецепта от добруджанския край. Приготвя се без добавяне на захар, като за 6-7 литра маджун са необходими около 100 дини.

Димитрина Симова, село Сребърна

Димитрина Симова

Изваряват се на много бавен огън в продължение на 24 часа. Диненият мед има специфичен аромат и вкус, който подхожда на различни сирена, използва се като сос за палачинки, влага се в печива, а някои го добавят и към халва.

„Предала съм рецептата на дъщеря си и внучката, но маджун масово се правеше преди 30 години. Днес населението застаря и никой от младите не отива да сее метли на нивата, да бере.

Стъблото на метлата трябва да се олющи с нож, да мине през машина, после сокът да се сгъсти на бавен огън – много е трудоемко.  Едно време всяко семейство имаше и поне по един декар бостан, а днес много малко хора отглеждат. Аз всяко лято си сея дини, за да си направя и динен маджун“, разказва Димитрина Симова.

Маджуните участват във фестивала в категория „Десерти“, а другите две категории са „Чорби“ и „Основно ястие“. Рибената чорба и чорбата от боб са традиционни за Добруджа и около димящите казани с двете ястия се извива дълга опашка. Хубавата рибена чорба става от едра риба, нарязана на парчета, я някои кулинари къде сериозно, къде на шега, казват, че тайната й е в нея да се добави и вода от Дунава.

Маратурена манджа с булгур е типично ястие за Сребърна – приготвя се от пипер от маратура (туршия – б. а.) и булгур. Характерни за селото са лучените яхнии със сини сливи и чорбата от лапад, овкусена с левурда. Кулинарките от село Гарван представят хляб, изпечен със сирене, наричан кирда. А в  Добротица пазят стара великденска рецепта  за лападена яхния с врабчета.

Основната идея на фестивала е да стимулира хората от района да издирват стари кулинарни практики, характерни за българската кухня в миналото, казва секретарят на Народно читалище „Възраждане – 1940“ в с. Сребърна Елеонора Георгиева.

По традиция в кулинарния фест „Гозбите на Добруджа“, който е част от културния календар на община Силистра, участват читалища, пенсионерски клубове, неформални групи и индивидуални участници. Най- голям е броят на майсторите кулинари от област Силистра, но се представят и татарски, руски и румънски ястия.

Фестивалът привлича около 2000 посетители всяка година, казва Георги Иванов, кмет на Сребърна, който освен майстор готвач е и председател на местното читалище, и певец. Тази година той издаде компактдиск с тринадесет песни от добруджанския фолклор, изпети в съпровод с оркестър „Бисери“ от Добрич.

Георги Иванов, кмет Сребърна

Георги Иванов, кмет на с. Сребърна

Всяка година в село Сребърна идват около 20 000 – 30 000 туристи от цялата страна и чужбина, които избират дестинацията заради красивата природа, чистия въздух и едноименното езеро, част от биосферния резерват под защитата на ЮНЕСКО.

В селото постоянно живеещи са 700 души, но е станало нова родина и за пет семейства англичани, холандци и румънци.

Името на селото, според една от хипотезите, идва от легендата за хан Сребрун, който по Аспарухово време разположил своя стан край езерото на мястото на днешна Сребърна.

Местните дават и друго обяснение – казват, че ако се изкачиш на възвишението до езерото, на лунна светлина водата изглежда като излята от сребро.

Публикацията е осъществена в рамките на пътуване на Асоциацията на селскостопанските журналисти в България в Добруджа, подкрепено от Министерството на земеделието, храните и горите

loading...
Споделете.

Коментирайте

Close