Magna Silva Bulgarica – какво остана от прочутата Велика българска гора?

0

Прочутата през Античността и Средновековието Велика българска гора (Magna Silva Bulgarica) отдавна е вече легенда, но някога е била най-голямата гора в Южна Европа. Разпростирала се от Черно море до Адриатика и от Дунав до Родопите, като е заемала площта между Ниш и източния край на прохода Траянови врата в началото на Тракийската низина.

Magna Silva Bulgarica е била предимно от дъбове, а в древността дъбът се е смятал от много народи за свещено дърво, бил е опазван и размножаван. Гранитският дъб – най-старото дърво в България, на възраст около 1650 години, е жив свидетел на тази епоха. Казват, че с Magna Silva Bulgarica византийците са означавали на своите карти територията на днешна България.

Участници в първите три кръстоносни похода през 11-12 век, минаващи по Виа Милитарис (Via militaris) през българските земи, описват прословутата местност, която се минава за 8 дни, като се върви два дни и две нощи, без да се види жив човек. Величествените вековни дъбове са покривали милиони хектари. Началото на унищожаването на Magna Silva Bulgarica е в периода XV-XVIII век, когато се изсичат 30% от площта на гората. Остатъците от нея се доунищожават през последните 150 години.

Хиляди български семейства се прехранват и замогват с дърводобив и отглеждане на кози и овце в периода от Кримската война до Освобождението, поосчва организацията “Зелени Балкани”. Отглеждането на животни в големи мащаби води до изсичане и опожаряване на горите за увеличаване на пасища. От началото на ХХ век започва вторият етап – горите се изсичат от предприемачи, подкрепяни от властта. В отговор се създава гражданска активност за защита на гората. Добро описание на проблема дава разказът “Гола съвест” на Николай Хайтов.

По време на социализма горите се възстановяват и опазват строго. Провеждат се мащабни залесявания в равнините и в Родопите, Стара планина, Сакар, Странджа. Голяма част от енергията на българите е вложена във възстановяване на гората, затова голяма част от съществуващия горски фонд е продукт на този период. Днес присъстваме на третия етап на унищожаването на горите – те се изсичат безогледно, а предприемачи и фирми трупат огромни печалби под покровителството или мълчаливото съгласие на държавното управление.

Днес България е на трето място в Европа по биологично разнообразие с много редки и ендемични видове. Това е обусловено от георгафското разположение на страната между три зони на границата на стария континент и Централна Азия. Земите и горите от горския фонд на България съхраняват над 80% от защитените растения и над 60% от застрашените от изчезване видове животни в страната.

Общата горска площ на България е под 3 млн. хектара или 30% от територията на страната. Средната възраст на горите е 49 г., тъй като през последните 50 години са залесени около 1,5 млн. хектара горски култури. Почти 55% от тях са млади, близо 30% са на възраст от 40 до 80 години, а вековните гори са едва 9,2%. Делът на широколистните гори е 68% от залесената площ.

Българските гори осигуряват около 85% от водния отток в страната или около 3,6 млрд м3 ресурс от чиста питейна вода. Те имат значителна роля за намаляване емисиите от парникови газове в атматмосферата, като свързват въглерода в натрупаната биомаса и фактически поглъщат СО2. Общият поглъщателен капацитет на горите се изчислява на около 142 млн тона въглерод или на около 516 млн тона СО2 – еквивалент.

Споделете.

Коментирайте

Close