Радостина Донева: България остана само с пет стада Източнобалканска свиня

0

– Госпожо Донева, след пика на болестта Африканска чума каква е рекапитулацията – колко стада от породата Източнобалканска свиня оцеляха?

Не мога да кажа, че пикът на Африканската чума по свинете (АЧС) е отминал. Наесен тепърва ще броим загубите, защото пикът обикновено е през летните месеци. В момента няма обявени констатирани огнища във фамилни и индустриални ферми.

Случаите по дивите свине са сравнително малко, доколкото няма активен ловен сезон и съответно активно намиране на трупове. Затова обявяването на случаи при диви свине се случва с големи закъснения или с отлагане, а за много от случаите не се разбира. Очакванията на бранша са Африканската чума да пълзи бавно към Южна България.

Пет стопанства с Източнобалканска свиня са оцелели засега от епидемията

За момента от епидемията са оцелели пет животновъдни обекта с Източнобалканска свиня (ИБС) под селекционен контрол във Варненско и Бургаско. В тях се отглеждат около 400 животни. Тук трябва да добавя и двете стопанства на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството, в които бяха обособени две стада на принципа ex situ – едното е в Сливен с шест свине майки и четири мъжки с 20 малки прасета, вече по 40-50 кг, и едно стопанство в Кюстендил.

Шансът всички тези стопанства да оцелеят до края на есента е малък, защото в горите на горско стопанство „Шерба“ в област Варна имаше наскоро констатирани случаи на АЧС по дивите свине. Много голям е рискът болестта да се прехвърли в оцелелите ферми с черни прасета във Варненско. От двете определени за нуклеусни стада за Варненско едното тази пролет погина.

– Споменахте за оцелели стада само в областите Варна и Бургас. А какво стана с Източнобалканските свине в Шумен?

В област Шумен вече няма стопани с ИБС под селекционен контрол. Африканската чума по свинете покоси стадата там още в края на лятото през 2019 г. Последното регистрирано стадо беше загробено през април 2020 г.

– Хората в Шуменско получиха ли компенсации за евтаназираните животни?

В ранната есен на миналата година стопаните на първите четири погинали стада получиха обезщетения. Това е всичко разплатено до момента. За животните, които погинаха есента, зимата и началото на 2020 г. и в Шумен и в останалите области, обезщетения не са платени и към днешна дата. Има стопани, чиито прасета бяха унищожени още миналия октомври и не са получили нито стотинка.

– Защо? Минали са повече от девет месеца…

Не мога да кажа защо, на този въпрос трябва да отговори БАБХ, тъй като от нейния бюджет се разпределят обезщетенията за епизоотии и зоонози по реда на чл. 147 и чл. 148 от Закона за ветеринарно-медицинската дейност. Компенсациите се бавят, въпреки че на стопаните са издадени актове за размера на обезщетенията. Ситуацията е критична, тъй като част от тези хора вече са със заличена регистрация като земеделски производителни, поради факта че нямат животни.

Поминъкът на стопаните на Източнобалкански свине бе отнет

По този начин те освен че са с унищожени животни, отнет им е поминъкът, на и са лишени от всякаква възможност да си изградят годни животновъдни обекти, тъй като не са допустими бенефициенти по никои от мерките на ПРСР, включително и мярка 5.1 за повишаване на биосигурността, мярка 4.1 за инвестиции в земеделските стопанства и всички възможни мерки в подкрепа на земеделските стопани. Отделно тези хора са лишени от социално-осигурителни права.

– В края на миналата седмица правителството отпусна 11,6 млн. лв. за изплащане на обезщетения и прилагани мерки за ограничаване и ликвидиране на АЧС, в т. ч. и обезщетения за стопанства, отглеждащи порода Източнобалканска свиня.

Кога тези средства ще стигнат до стопаните не мога да кажа, доколкото нормативните актове, които регламентират изплащането, казват, че тези пари отдавна трябваше да бъдат преведени. Държавата работи в ситуация на забавяне с месеци.

Кога след като парите са гласувани да се насочат от държавния бюджет към МЗХГ ще идат в бюджета на БАБХ и кога Агенцията по храните от своя страна ще се разплати към стопаните, не мога да кажа. Информацията която разполагам, е че предвидената за компенсации за унищожените до момента стада е от порядъка на 456 257 лв.

– Как оцеляват стопаните, чиито Източнобалкански свине бяха унищожени заради чумата? Та те се занимават с такова свиневъдство от десетилетия…

Голям процент от хората с Източнобалкански свине не отглеждат други животни. За много от тях достъпът до всякаква форма на препитание е прекъснат. В област Шумен поне четирима от нашите членове са били „любезно помолени“ да си подадат молбите за заличаване на животновъдните им обекти, регистрирани по член 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Заличиха стопанствата с Източнобалкански свине без да дадат документ на фермерите

Не са им дадени никакви документи за това заличаване. Причината за този подход не е ясна, обезщетенията не са свързани с това. Идеята може би е била да се сведе до минимум инициативността на тези хора, за да се откажат да отглеждат Източнобалкански свине или наново да се заемат с процеса на регистрация, който по новите изисквания ще е много по-тежък, отколкото досега.

– Излиза, че на държавата не й се занимава с породата Източнобалканска свиня?

Оставам с такова впечатление, защото до момента държавата не намира механизъм, по който да се реализира продукция от Източнобалканска свиня. От средата на 2018 г. имаме проблем с кланиците. Тогава предложихме да се нотифицира държавна помощ пред Европейската комисия, с която да ни се разреши изграждането на модулна кланица. Но когато се нотифицира мярката за кланични пунктове в животновъдните обекти се оказа, че те ще са само за едри и дребни преживни животни, Източнобалканската свиня не беше включена.

ИБС не може да се коли в кланични пунктове, според текстовете в чл. 1 на Наредба 4. Тоест единствената възможност да се заколят и малкото от останалите 400 животни в момента е в лицензирана кланица. В България има две такива лицензирани кланици, които обаче отказват да колят ИБС, защото колят индустриални свине и се притесняват да не се разнесе по тях болестта Африканска чума.

За колене на агнета намериха решение, за Източнобалканската свиня не

Инвестиция в кланица, която да коли само ИБС, е икономически необоснована, защото разходите за изграждането й и режийните разходи са твърде големи на фона на малкия й производствен обем. Тоест трябва да се намери друг вариант, при който да се позволява клане на тази порода свине.

Около Гергьовден беше разрешено на стопани да продават трупно месо от своите агнета, ако ги заколят под контрола на официалния (общински) ветеринарен лекар. За ИБС това никога не е коментирано и не е предлагано. Имаше и субсидии към кланиците за всяко заколено агне, така те бяха мотивирани да приемат агнета. Но такава мотивация за двете лицензирани кланици по отношение на ИБС не е предлагана.

Стои много тежко и въпросът с мерките за биосигурност в контекста на Африканската чума по свинете. БАБХ настоява за завишени мерки за биосигурност, което е разбираемо, но има много сериозен административен проблем – за да запази ценните си качества, устойчивост на климатични условия и т. н., Източнобалканската свиня трябва да продължи да се гледа в горите. В районите на Шумен, Варна и Бургас, където е разрешено отглеждането й, няма частна гора, която стопаните да могат да купят.

Единствените терени са държавни и общински, а в тях без разрешението на собственика – държавата или общината, животновъдите нямат право да изграждат каквито и да било съоръжения за дезинфекция, да прекарват ток, вода да полагат огради и др. Задала съм въпрос към БАБХ как би изглеждало стопанство за ИБС с достатъчни мерки за биосигурност, така че да бъде запазена физиологията на прасета и техните ценни качества. Отговор на този въпрос до момента нямам.

БАБХ мълчи по въпроса как Източнобалканската свиня да се отглежда занапред

За мен това е индикация, че не се влиза достатъчно задълбочено в проблематиката. Тук се изисква задълбочена юридическа работа, анализ на застъпването на изискванията на различни нормативни актове, за да се изготви работещ, юридически издържан вариант, така че хората, които искат да отглеждат Източнобалканска свиня, да го правят законно, без да се оказва че спазвайки един нормативен акт са в нарушение на друг.

– Кога стопаните ще имат право на репопулация с Източнобалканска свиня сред евтаназирането на стадата им?

След като минат шест месеца от унищожаването на животните от конкретното стадо се изисква становище от Центъра за оценка на риска по хранителната верига доколко в конкретен животновъден обект е безопасно да се населват животни. В област Варна, където е най-голямата популация на Източнобалкански свине, още има Африканска чума по дивите прасета, тоест населването сега е доста рисково и изобщо не знам дали ще бъде разрешено по процедура. В Шуменско и Бургаско ситуацията е аналогична – стопаните чакат и нямат яснота кога и как могат да заселват.

– Какво трябва да се направи за да спасим породата Източнобалканска свиня?

Първо трябва да си дадем сметка, че тази порода е собственост на Българската държава, тя е на всички ни. И освен това, че е изключително ценна. В момента сме в ситуация, в която нашата Асоциация се бори с държавната администрация за запазването на тази общобългарска порода. Трябва да се помисли цялостно за тези животни – от генетиката до пазарната им реализация. Всеки етап от отглеждането им, добивът на продукция и процесът по реализация трябва да бъдат много детайлно анализирани, за да бъдат адекватно отразени в нормативите.

Трябва стратегия за възстановяване на популацията от Източнобалканска свиня

По аналогия на биопродуктите, месото на пасищно отглежданите животни е с по-висока себестойност, съответно по-скъпо и трудно може да се наложи масово на българския пазар. Основният пазар за това месо е в чужбина. За да се изнася обаче, трябва да имаме добре работеща логистична система, добра система за генетика и анализ за добива и реализацията на месото, да има яснота по отношение терените за паша, инфраструктурата, контрола върху интелектуалната собственост, кой може да назовава животните си Източнобалкански свине.

За жалост в България няма кой да анализира целия този процес в цялост – нито МЗХГ, нито БАБХ са заинтересовани. Казусите са много, а е нужна стратегия с крайна цел възстановяване на популацията до такива размери, че отглеждането на ИБС да бъде търговски привлекателно и рентабилно. В краткосрочен план спасяването на Източнобалканската свиня минава през това да не допуснем избиването и на малкото останали черни прасета. В спешен порядък трябва да се разработи адекватен план, по който скоро да започне репопулацията.

Споделете.

Коментирайте

Close