Caryx

Пека Песонен, „Копа-Коджека“: Прецизното земеделие е привлекателно за млечния сектор

0

– Г-н Песонен, земеделските стопани в много райони в Европа се противопоставят на въвеждането на прецизно земеделие, тъй като то изисква големи инвестиции, а и поради опасения, че ще се повиши безработицата. В същото време в други райони съществуват предпоставки за неговото прилагане. Как да постигнем баланс?

Опасявам се, че това е в ръцете на пазара. Ако под прецизно земеделие имаме предвид по-целенасочено и по-ефективно използване на ресурси, труд, генетичен материал, семена, подобрители, торове, техника, използване на земя, ако това доставя хранителни продукти от високо качество, то ние трябва да дадем възможност на този вид продукция.

Именно към това се стремят фермерите, дори и в конвенционален смисъл. Но това не е черно и бяло – не можем да разделяме земеделците на прецизни и конвенционални, тъй като и конвенционалният земеделец може да прилага някои техники на прецизното земеделие.

Например при сеитбата може да се ползва машина, която внася почвен подобрител само толкова, колкото е необходимо за съответното семенце. Това също може да бъде определено като прецизно земеделие. Но от друга страна, ако имаш роботи, които правят нещата, въпросът е как ги използваме и до каква степен те заместват земеделския труд.

Едната опция е да използваме роботите или дроните за защита на растенията, да виждаме чрез тях полето от въздуха и да набелязваме проблемните зони – например гъбички или напаст от вредители. Но тази техника може да се използва и в конвенционалното земеделие като чрез нея третираме само конкретната проблемна зона, вместо да изпращаме трактор по конвенционалната технология, тъй като той трябва да обработи целия парцел.

Трудността тук е, че нещата не са черно-бели. Целта е технологиите да ни направят по-ефективни, да се намалят разходите, стопанствата да станат по-пазарно ориентирани, земеделците да отделят по-малко време на полето и да прекарват повече време със семейството. Но не трябва да отиваме и в другата крайност – в центъра на нещата трябва да остане фермерът.

Европейското земеделие е базирано на семейни единици. Ще ви дам един пример с автоматизираните машини за доене. Семейството ми се занимава с млечно говедовъдство повече от 200 години, аз съм девето или десето поколение фермер. Никога не сме имали повече от 20 млечни крави в нашата ферма.

За мен беше очевидно, че ако продължа този бизнес, трябва да стана по-конкурентоспособен, тоест да увелича размера на фермата и постигнатите резултати. Ако бях утроил размера на фермата до 60-70 млечни крави, знаех, че мога да наема само себе си и да бъда 24 часа в денонощието вързан с животните. Не исках това, не искам и никой да е в подобна ситуация. Разбира се, тогава имаше ентусиасти и фундаменталисти, които опитаха, но това не проработи.

Сега моят съсед е на същата писта – има млечна ферма, но  въведе система за доене, благодарение на която прекарва повече време с децата и семейството си. Той не трябва да е във фермата два пъти на ден за по три часа, за да дои. Инвестира във фермата най-много три часа, но ги инвестира по гъвкав начин.

Това е пример как прецизното земеделие става много удобно в млечния сектор. Но можеш ли всичко да организираш във фермата чрез роботи? Не. Така че винаги в центъра на нещата остава приносът на фермера. Ако ние прилагаме прецизно земеделие по устойчив начин, това засяга важни социални фактори като семейното земеделие. Това е областта, в която в нашата организация „Копа-Коджека“ работи много силно. Споделяме данни, което е много важно в прецизното земеделие. Работим с други заинтересовани страни, за да гарантираме, че фермерът има пълни права върху информацията, която е събрал в неговата ферма, и достъп до релевантна информация от другите заинтересовани страни като индустрия и кооперативи.

Работим много силно за въвеждане на правила на европейско ниво, защото към момента нямаме никакви закони, например за споделянето на информация. Обсъждаме с другите заинтересовани страни въвеждането на единни принципи. Ако в бъдеще ЕК предложи някаква работна рамка, може да се използва същият подход.

Въпросът с прецизното земеделие е сложен. Но като цяло можем да кажем: моля, използвайте дигиталните технологии толкова, колкото е подходящо и приложимо във вашата ферма. Но докато го правите, подсигурявайте се и защитавайте своя интерес, когато става дума за споделяне на информацията, генерирана от техниката, която използвате.

– Възможно ли е да се създаде европейски фонд за инвестиции в прецизно земеделие?

Европейското финансиране на инвестиции в земеделието е комбинация от ПРСР и други европейски и национални програми, които подобряват технологиите и тяхното прилагане. На ниво ЕС ние вече сме показали, че имаме нужда от европейски политики и финансиране, голяма инфраструктура, например широколентов интернет, за да бъдат обезпечени селските райони. Надявам се, че в България също има такива инвестиции?

– България е на едно от челните места в света по скоростен интернет – общо 97% от населението ни сърфира със скорост на връзката над 4 Mbps.

Нещата трябва да бъдат опростени и ЕС да позволи на държавите членки на регионално ниво да правят инвестиции в инфраструктура, включително и широколентова. От това ще спечелят не само фермерите, но и селските хора като цяло. Ако имаме подходящи инструменти, особено в ПРСР, да се окуражат фермерите да инвестират, това може да бъде под формата на нетуъркинг, консултантски услуги, или чрез създаването на кооперативи за доставяне на информационни технологии. Има определен вид подпомагане в ПРСР, което насърчава това.

Целта е да направим тези услуги по-достъпни за селските хора и особено за фермерите. Защото ако създаваш ферма, интернет е едно от важните неща.  Когато водя децата си в своята ферма в Източна Финландия, те не биха дошли, ако няма уай фай. Европейските политики трябва да промотират и мотивират държавите членки да прилагат практики, които да правят тези селски региони по-конкурентоспособни, особено що се касае до сектор услуги.

Споделете.

Коментирайте

Close