Половината от млякото у нас се търгува на черния пазар

Близо половината от кравето мляко, произвеждано у нас, се търгува на черния пазар. Официално декларираният среден млеконадой е 3700 литра, докато в действителност развъдните асоциации декларират два пъти повече. Асоциацията на черно-шарената порода говеда –  Русе декларира среден млеконадой от 6000 литра, а колегите им от развъдната организация в Добрич – 7400 л. Данните бяха изнесени на кръгла маса „Състояние и проблеми на животновъдството“ по време на Международната селскостопанска изложба „АГРА 2017“ в Пловдив. Във форума участваха водещи български учени и експерти.

Черният пазар на мляко е значителен, потвърди пред Агроновините проф. д-р Живко Кръстанов, председател на Научния съвет в Земеделския институт в Стара Загора и ръководител на секция по популационна генетика и развъждане на селскостопански животни. Това е много опасно за потребителите, подчерта ученият и припомни, че туберкулозата при кравите се предава чрез млякото и на хората.

В Центъра за анализ на риска са правени анализи на мляко от ферми с около 50 животни в района на Кърджали и Пловдив. Резултатите бяха трагични, млякото не ставаше изобщо за консумация, съобщиха още учените.

Макар делът на черния пазар при млякото да е висок, страната ни внася между 37 и 50% от прясното мляко отвън. При транспорта има повишаване на микробното число, а е доказано, че при превоз над 15 часа качеството на млякото силно се влошава, посочи проф. Кръстанов. Той и колегите му са предложили на държавата млякото и млечните продукти по БДС да са от български произход, за да се гарантира, че поне децата в детските градини ще консумират качествени храни. Предложението им обаче не е било прието.

България няма фермерските традиции на европейските страни – много фермери идват от други сфери , имат самочувствието на много компетентни и с тях не може да се говори за селекция и соматични клетки, признаха учените. Оттам идват и проблемите с непрофесионалното отглеждане на кравите и следенето на качествените показатели на продукцията. „Ще настояваме част от средствата, отпускани на развъдните организации, директно да бъдат пренасочени към научния сектор. Методите, които водят до селекционен прогрес са научни и в целия свят се извършват от научни организации, науката пряко участва в геномната селекция. Затова част от ресурса директно трябва да се насочи към учените, за да работят целенасочено за селекционната дейност“, каза още проф. Кръстанов.