Негативните тенденции при опрашването засягат 75% от хранителните култури

НЕАПОЛ. Проблемите с опрашването силно се подценяват, но те засягат 3/4 от хранителните култури в света. Това заяви Алисън Пауър, професор по екология и еволюционна биология в нюйоркския университет Корнел, по време на XI-ия Международен форум за защита на природата в Неапол, Италия. Негативната тенденция при опрашването е свързана с интензивното земеделие, при което не се спазват правилата за съхранение на екосистемата. Селскостопанският модел трябва да се промени, а акцентът да падне върху биоразнообразието и устойчивите култури, смята Пауър.

„Спадът в популацията на опрашителите засяга до 75% добивите на хранителните култури в света. И това не е фалшива паника, а прогноза, направена на база анализ на данните“, посочи Алисън Пауър. Изследванията показват, че ¾ от културите, с които се изхранваме (и 65% от всички растителни видове) изискват опрашващи насекоми. Дейността на пчелите не може да бъде заменене с механични техники.

Колапсът на пчелните колонии в Европа е около 20 на сто

Различни изследвания показват, че загубата на опрашители се увеличава драстично в Европа, където колапсът при пчелните колонии се очертава около 20%. Според United Nations Environment Programme, Северна Америка има най-малкият брой опрашители за последните петдесет години.

„Това трябва да се вземе на сериозно,“ посочва Пауър като намира причините за проблема в сегашната система на земеделие, основана на интензивни и монокултурни стратегии. „A щетите, както за опрашителите, така и за целите екосистеми, се отразяват върху човека чрез кръговрата на хранителните вещества, питейната вода, горивата, контрола на климата и др“.

Липсата на опрашители се отразява върху питейната вода, климата, горивата

Според Алисън Пауър, високата икономическа стойност на екосистемите обикновено не е включена в изчисляването на БВП на отделните страни. Затова трябва да се съсредоточим върху промяна на селскостопанския подход, основана на многообразие на културите и отглеждане на култури с висока добавена стойност, смята Пауър.

През четирите дни на Международния форум за защита на природата, по време на дебати и кръгли маси се разглеждат връзките между селскостопанското производство, недохранването и новите модели на развитие, с оглед на настоящата ситуация на пазара. Целта е да се определят нови насоки, които ще доведат до ефективна борба срещу глада. Сред лекторите са изследователи и анализатори на престижни организации като FAO, Caritas Internationalis, Worldwatch Institute, Coldiretti, Bioversity International, UNDP, European Network of Agricultural Journalists и Движението Slow Food.

Автор: Екатерина Терзиева