Caryx

Проф. Васил Николов: Бюджетът на ССА догодина е с 15 млн. лв. собствени приходи

0

– Проф. Николов, от 1 април 2018 г. Селскостопанска академия вече има финансова самостоятелност. С измененията в Закона за ССА бяха направени и други промени. Как върви реформата?

Откакто имаме статут на първостепенен разпоредител на средства, директорите са спокойни, тъй като всичко се отчита. Системата за електронни бюджетни разплащания (СЕБРА) е при нас и всеки директор или служител на институт по всяко време може да дойде и да види какво е влязло и какво е излязло от неговия институт.

На всеки два месеца подреждаме институтите според съотношението приход-разход и им го отчитаме. В момента водещ е Добруджанският институт в Генерал Тошево, чиито собствени приходи покриват около 80% от разходите. На второ място е Институтът по полски култури в Чирпан и т. н.

На дъното на таблицата по размер на приходите е Институтът по земеделие в Кюстендил, където вече са предприети мерки и от понеделник, 22 октомври, имаме нов директор.

– Какъв ще бъде бюджетът на Селскостопанска академия през следващата година?

Догодина сме заложили държавна субсидия от 25 милиона лева и 15 милиона собствени приходи. Това е съвсем реалистично, тъй като през тази година държавната субсидия беше 17 милиона и бяха планирани още девет милиона собствени приходи, но на практика до края на 2018 г. очаквам те да достигнат около 14 милиона лева.

Планираме въвеждането на конкурсен принцип по-нататък. Почти всички институти работят по международни проекти, външни проекти към просветното министерство и т. н., които се финансират от Селскостопанската академия. От подадените към ССА проекти отпадат едва 2-3%, което за мен не е нормално.

Трябва да се набележат приоритетни задачи и едното направление да е финансиране на конкретни научно-приложни разработки, които след това да отиват в практиката. Все още има звена и институти, където се работи по научни проекти сами за себе си, те не носят нищо…

Другото направление за финансиране от ССА да са научни публикации, които носят престиж на Академията. Говорим за публикации, които се реферират в световните авторитетни източници.

– Директорите на институти формулират като основен проблем ниските заплати, с които не могат да привлекат на работа млади учени. Говорим за 500-600 лв. месечно за докторант.

Няма ниски стартови заплати за млади хора, това е въпрос на менажиране от самия институт. С решение на Управителния съвет на Академията сме дали възможност всички институти, които покриват 50% от разходите си със собствени приходи, да раздвижат заплатите в рамките на 30%. Това вече се прави в Института по земеделие в Чирпан, в Опитната станция по животновъдство и земеделие – Смолян, такова предложение изпрати и директорът на Добруджанския институт.

Друга възможност е работата по проекти – Селскостопанска академия, която до вчера беше забравена, вече е включена в изпълнението на три големи целеви проекта. Единият се ръководи от Аграрния университет в Пловдив, вторият – от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и БАН, а третият – от Тракийския университет в Стара Загора. Средствата по всеки проект годишно са по около 5 милиона, а над 40% от тези пари са за заплати.

Предприех пенсиониране на хората, навършили пенсионна възраст, и мога да кажа, че само от Института по животновъдни науки в Костинброд ще се пенсионират 31 души. Онзи ден при мен дойде огромна папка със заявления от институтите за назначаване на асистенти.

– Общо колко щата ще се освободят и ще бъдат заети от млади хора?

Колко щата ще се освободят не зная, но има достатъчно места за асистенти. Друг въпрос е дали е липсвал интерес от страна на младите хора да работят в институтите или просто ние не желаем да има, защото трябва да си запазим мястото.

С реформата в Селскостопанска академия ние нямаме определени щатове, нямаме ограничения за заплати, нито пък къде да си харчим парите. Това зависи от решението на Управителния съвет. Казал съм на всички, че ако един институт изпълнява например три международни проекта и два проекта по МОН, финансирани извън това, което идва от бюджета, колкото хора иска, толкова ще бъдат осигурени от Управителния съвет.

Искат още пет места – даваме пет места, искат десет – даваме десет. Но ако институтът разчита само на това, което идва от бюджета и няма собствени приходи, постепенно бройката на тези хора ще намалява и ще бъде пренасочвана към тези, които работят реално.

– Предвиждате ли освобождаване от активи, закриване на институти и опитни станции?

Закриване не, ако исках да го направя, досега щеше да е станало. Относно освобождаването от активи – земя в никакъв случай, но от сгради да. Ние имаме много сгради, които не се използват и се рушат… Наскоро ходих в Опитната станция по тютюна в град Рила – там има огромна сграда на 3-4 етажа, която някога е служела за хотелска база. В момента не се използва и се руши.

Ще подадем информация към Министерството на земеделието, че това са сгради с отпаднало предназначение и оттам нататък те ще решат какво да направят. Но от това освобождаване от активи в Академията няма да постъпи и един лев.

Какво предстои в Селскостопанска академия – четете втора част на интервюто с проф. д-р Васил Николов в Агроновините

loading...
Споделете.

Коментирайте

Close