BASF InVigor

Ще имаме ли бранд “Български трюфел”?

0

Допреди 15 години малцина от нас допускат, че трюфелите ухаят под земята в Лудогорието, Шуменското плато и Странджа, макар че още по времето на социализма се разчува, че в България има от деликатесната гъба. Някои от най-опитните ловци на трюфели разказват, че за развитието й у нас помагат фиданките, внесени в страната по нареждане на Людмила Живкова. „При управлението на Тодор Живков е имало силна кампания по залесяване, тогава са засадени много липи, борове, дъбчета.

Явно в някои от разсадниците, откъдето са доставени фиданките, е имало мицел от трюфели и корените на дръвчетата са били заразени.  Самият аз нямам друго обяснение – при две еднакви гори на една и съща надморска височина, с еднаква възраст на дърветата, еднаква почва – в едната има много трюфели, а в другата нито един“, казва Димитър Димитров, председател на Асоциация „Български трюфел“.

Димитър Димитров трюфели
Димитър Димитров, председател на Асоциация “Български трюфел”

През 80-те години на миналия век у нас идва италианска експедиция за проучване на терените и локализиране на находищата на трюфели. Мисията пропада, но няколко години по-късно тук пристига Патрицио Панфили, който между Угърчин и Ловеч открива първия черен трюфел у нас. Постепенно започва да обучава хора как да събират ценните гъби. Дългогодишните гъбари – пловдивчанката Теодора Чокова и съпругът й, са сред първите, които попадат на трюфели в България. През 2004 г. те случайно намират извадена от диви прасета гъба с много силен аромат. Оказва се бял трюфел.

Покрай него семейството се запалва по търсенето на ценната гъба. Чокови четат, намират хора, които продават кучета за откриване на трюфели, и се заемат с лов на трюфели. Големият бум за българските търсачи е през 2014 г. , която заради дъждовното си лято е една от най-благодатните гъбарски години от много време насам. Тогава са намерени големи количества трюфели и от бойци на тихия фронт ловците на подземните гъби у нас се превръщат в цяла армия, наброяваща десетина хиляди души. Те са превърнали търсенето на трюфели в препитание, а някои – и в доходоносен бизнес.

Трюфели
Най-много трюфели у нас има в района на Шуменското плато и Лудогорието

Помагачи в това начинание са кучетата, които долавят специфичната миризма от узрелите трюфели. Преди това преминават обучение от 1 до 3 месеца, което струва между 700 и 3000 лева. А защо с кучета, а не с диви прасета? Миризмата на трюфели подлудява свинете, тъй като наподобява половите хормони на глиганите.  

Търсенето на трюфели с прасе води до огромни загуби, защото то обича да ги похапва.  Затова повечето ловци на трюфели използват кучета. Най-разпространената порода, обучавана за това, е Лагото Романьоло – италианска порода кучета, които благодарение на острото си обоняние през XIX век стават редовни спътници на търсачите на трюфели в Италия. Други породи кучета, използвани за лов на подземната гъба, са Кокер Шпаньол, Бретон Шпаньол, Лабрадор, Пойнтер.

Лагото Романьоло
Породата кучета Лагото Романьоло са най-добрите ловци на трюфели

По света има около сто вида трюфели, но не всички са ценни от търговска и кулинарна гледна точка. Най-скъпи са белите трюфели, следвани от черните, които заради цената са наричани бяло злато и черни диаманти. Растат на 30 см под почвата , близо до корените на дърво, най-често дъб. Предпочитат варовита и влажна почва и лесно загиват при студ и суша.  В България най-разпространен е черният летен трюфел. „Шест вида трюфели се купуват в страната с търговска цел – летният черен  (Tuber aestivum), който се събира от април до септември, а наесен се застъпва с черен есенен трюфел (Tuber uncinatum)“, разказва Димитър Димитров, председател на Асоциация „Български трюфел“.

Пункт за изкупуване на трюфели
Пункт за изкупуване на трюфели в общ. Долни Чифлик

През септември започва събирането на прочутия бял трюфел (Tuber magnatum), който се събира, заедно черния есенен трюфел до края на декември. След това излиза т. нар. мускатов зимен трюфел (Tuber brumale), а през януари и трюфелът борчии  (Tuber borchii), който наподобява белия трюфел по аромат и вид, но е сравнително по-евтин. В неголеми количества у нас се среща черният трюфел Tuber mesentericum, среща се и гладкият черен трюфел Tuber macrosporum. В страната ни има и единични гъби от най-скъпия черен трюфел в Западна Европа перигорд (Tuber melanosporum). В Италия и Франция той е култивиран и се отглежда на цели плантации“.

Засега българските ловци на трюфели събират само диворастящи гъби, но няма статистика за събраните количества, нито може да се предвиди сезонната печалба. Изкупните цени зависят от климатичните условия и ставките на световния пазар. “Сменят с често, понякога повече от веднъж седмично.За 2017 год. цената на едро на белия трюфел (Tuber mgnatum) беше достигнала 6000 евро за първо качество, а есенният черен трюфел (Tuber uncinatum) се бе на цени над 1000 лв. За 2018 г. цената на черния летен трюфел (Tuber aestivum) се движеше от 70 до 100 лв. за първо качество

Пункт за изкупуване на трюфели
Пункт за изкупуване на трюфели край Шумен

Есенният черен беше около 300 лв., а белият варираше от 500 до 1500, като 1500 беше много за кратко и може би най дълго беше около 800 лв. Толкова ниски цени не е имал от много години. Нормално Tuber magnatum се купува от 1000 до 2000 евро, но последните  две години не беше така.Като цяло от септември до декември 2018 г. сезонът беше много лош за ловците на трюфели. Освен че цените бяха ниски, но и гъбите бяха малко. В момента сезонът също е слаб и много от ловците на трюфели не ходят да търсят”, казва Димитър Димитров.

Разбира се, отделни екземпляри се продават много скъпо. Рекордна цена на продажба на единичен трюфел е 330 000 долара, а най-големият, открит досега е 1,89 кг, продаден на търг за 61 250 долара. В България няма пазар за деликатесната гъба и цялото събрано количество се изнася, основно за Италия. На европейския пазар цената на българския трюфел става десетократно по-висока и може да достигне 4000-5000 евро за килограм.

Д-р Борис Асьов
Доц. д-р Борис Асьов, експерт по микология

Берачи изкопават гората и унищожават находищата

Някои берачи безогледно изкопават големи площи в търсене на трюфели, а по този начин находищата се унищожават, коментира един от най-опитните ловци на трюфели у нас Теодора Чокова. „В големите страни производителки на трюфели като Италия и Франция е забранена техниката за лов на трюфели без кучета, при която се прилага т. нар. търмъчене – разравяне на почвата. То унищожава структурата на почвата и повлиява микоризата между трюфела и дърветата, която е абсолютно необходима не само за съществуването на гъбата, но и за здравето на гората“, коментира един от най-известните ни учени миколози доц. д-р Борис Асьов.

Той смята, че трябва да се направи проучване на екологията на трюфелите, за да се създадат правилни и работещи регламенти. Законодателните ограничения на други страни не бива да се транспонират механично, смята ученият. Ползата от такова проучване ще надвишава многократно разхода, смята доц. д-р Асьов, още повече, че и съседни страни като Турция, Сърбия и Македония започват да предлагат трюфели.

loading...
Споделете.

Коментирайте

Close