Агроновините Новини за земеделие и храни
Продължителните дъждове и ниските температури съсипват реколтата от овошки на много места в страната.
Пчелите не могат да опрашват цъфналите дървета и плодни храсти, а постоянната влага е предпоставка за сериозни гъбични заболявания. Най-големите щети са в Северна България, но поражения има и в южните райони. „В студеното време пчелите не могат да летят и да помогнат за опрашването на овошките.
В същото време дъждовете отмиват прашеца от цветчетата. Застрашена е реколтата не само от сливи, които цъфтят първи, но и от череши, ябълки, ягоди и останалите овощни видове и плодни храсти“, коментира за Агроновините Еркан Алтънсой, производител на череши в района на Кричим.
„Ранните череши на места вече измръзнаха, поражения има и върху насажденията от кайсии в Силистренско“, каза Мариана Милтенова, председател на Управителния съвет на Националния съюз на градинарите в България. По думите й, реколтата от череши ще закъснее най-малко с десет дни. Цъфтежите закъсняха, каза и производителят на плодове и зеленчуци Красимир Кумчев от с. Трилистник.
Стопаните очакват тежка борба с последствията от продължителния дъждовен период. „Мокрото време е обща заплаха за всички растения – не само овошките, но и ягодите, които вече цъфтят и със сигурност първите им плодчета ще са изгнили.
Очакваме овошките да бъдат засегнати от мана и гъбични заболявания, започваме да ги третираме следващата седмица, когато дъждът свърши“, обясни Еркан Алтънсой. Според Красимир Кумчев, все още има и опасност от слани, като рисковият период е до първи май.
На фона на промените в климата, решението е да се работи съвместно с научните институти и експертите, за да се търсят кардинални решения в сектора, смята Мариана Милтенова. Тя припомни как реколтата в страната бе съсипана от сушата през миналата година.
При зърнените култури пораженията бяха огромни – продължителната суша у нас намали наполовина производството на царевица и редуцира с около 30% на сто реколтата от слънчоглед. В предходните години от сушата пострадаха производителите на полски култури като моркови, салати, цветно зеле и лук, които се нуждаят от напояване. През 2018 г. заради жегите в Европа бе прибрана най-слабата реколта от плодове от четири десетилетия насам.
Според прогнозите за скок на средните годишни температури, за България може да се очаква това повишение да варира между 0,5°C и 1,5°C до 2029 г. и между 2,0°C и 5,0°C до края на века. От изменението на температурните и водни ресурси през следващите години у нас, най-уязвими ще са пролетните земеделски култури, отглеждани върху неполивни площи, поради очаквания валежен дефицит през топлото полугодие.
В същото време хидромелиоративната инфраструктура в България е сериозно увредена. Едва около 8% от „годните“ площи, обслужвани от „Напоителни системи“ ЕАД, реално се напояват. Отводнителните системи и системите за защита от наводнения, включително язовирите, са изправени пред сходни предизвикателства.
