Споразумението за свободна търговия между САЩ и ЕС се договаря при закрити врати

“Онзи ден седях в едно кафене в Ню Йорк, и се заговорих с трима мъже на съседната маса. Двама от тях знаеха за ТТИП,” казва Анте, блогър и активист в защита на неприкосновеността на личната информация. “Щом човек може да обсъжда една тема в кафенето, политиците имат проблем.”

ТТИП, абревиатура на Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство между ЕС и САЩ, е големият рамков договор за свободна търговия, по който Европейският съюз и Щатите преговарят при закрити врати. Обстоятелството, че го пазят в тайна, а той засяга почти всички ключови области на обществения и икономическия живот, през последните месеци бързо повишава напрежението в европейското гражданско общество.

Договорът засяга всичко, включително и контрола върху качеството на храните

Договорът за Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство засяга всичко: от неприкосновеността на личните данни, до контрола върху качеството на храните, и, според мнозина активисти, застрашава в крайна сметка устройството на селското стопанство и цялата обществена организация в Европа.

“Никога, никога не е имало друг търговски договор, който да е предизвиквал толкова обществена полемика и интерес, следя ги от десетилетия,” казва Линда Холоу, активист от Лондон.

Основната причина за притеснение на активистите е влиянието на корпорациите върху преговорния процес, както и, според техните думи, многобройните исторически доказателства за арогантността на големия бизнес в подобни ситуации. На дебат, организиран от Приятели на земята http://www.foe.co.uk/ в края на миналата седмица в Брюксел те признаха, че не знаят какво съдържа текстът на договора, но имат много сериозни сигнали за натиска на корпоративните лобита.

“Договорът може да бъде и добър, ако на първо място се сложат обществените, а не бизнес интересите. Иначе ще станем свидетели на смъкването на стандартите в качеството на храната, която ядем,” каза Камий Перен от Европейската организация на потребителите.

Спадането стандартите в качеството на храната е неизбежно, твърдят “Приятели на Земята“

Между законодателството по отношение на храните в Европа и САЩ има някои съществени различия, и макар и не всичките предимства да са в ЕС, като цяло сигурността на Стария континент превъзхожда тази в Съединените щати. Дори преговарящите по никакъв начин да не “облекчат” правилата, пазарът ще бъде подложен на такъв натиск, че развитието му надолу е неизбежно, гласят аргументите на Магда Стоцкевич от сдружението “Приятели на земята”.

„Приятели на Земята“ бяха  събрали на дебата различни професионални, екологични и други организации за защита на интересите на неправителствения сектор, сред тях – Slow Food, Института за политика в търговията със селскостопански стоки, Транснационалния институт, Мрежата Сиатъл-Брюксел, представители на Европейската комисия, производители, потребители и граждански сдружения от двете страни на Атлантика.

Предлаганите от тях решения бяха най-разнообразни – от радикалната идея да се спрат преговорите, защото такъв договор е по същество ненужен, до препоръка усилията да се насочат първо към хармонизиране на двете законодателства в областта на храната и потребителската защита.

“Защо ни е да подкрепим производството на повече индустриални пилета в Европа, за да ги превозваме през Атлантика и да ги продаваме в САЩ, само за да може и там да произвеждат повече индустриални пилета, и да ги карат в Европа?” попита риторично един от най-крайните противници на ТТИП, Адриан Беб от Приятели на земята – Европа.

Страховете са, че ТТИП ще сложи на рафта в супермаркетите ГМО и меса, обработвани с хлор

Повечето организации изразиха притеснения, че Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство  ще сложи на рафтовете на европейските супермаркети генномодифицирани храни и меса, обработвани с хлор, с които ЕС отдавна се бори и върху които в момента има забрана, при това тези стоки няма да бъдат означени достатъчно ясно, така че европейският консуматор да може да прави информиран избор.

“Слагането на етикетите не е невъзможно в Европа , но САЩ вече дават сигнали, че подобно етикетиране може да е проблем за свободната търговия,” подчерта Камий Перен.

Едно от съществените предимства на САЩ в храните е много по-стриктната политика по отношение на използваните при отглеждането на животните антибиотици. Но организациите на дебата изразиха съмнение, че ЕС ще изравни своите стандарти до тези на Вашингтон.

Предвижданата свободна търговия може да притисне и малките устойчиви производства

Организации изразиха притеснения, че в крайна сметка предвижданата свободна търговия ще разпростре натиска си и върху малките устойчиви производства, и застрашава да ги унищожи, като така не само ще разруши още от традиционното социално устройство на Европа, но и ще задълбочи екологичните проблеми на планетата.

Все пак нещата не изглеждат напълно черно-бели, още повече защото преди подписването на договора, ЕС ще трябва да премине през публичното му обсъждане с гражданския сектор. Ако общественият интерес и активността на организациите продължават да нарастват със същата скорост, преговарящите могат да се окажат за първи път принудени да се съобразят с тях при подписването на подобен договор.

Реакцията на обществото около ТТИП е едно от първите реални свидетелства, че от тук нататък корпорациите ще имат все по-малко възможност да прокарват тихомълком интересите си – с нарастването на недоверието към моделите на управление по цял свят.

Ако гражданският сектор успее да окаже достатъчно силен натиск, възможно е, поне на теория, ТТИП да стане и в някаква степен и катализатор на подобрения, които ЕК засега не успява да прокара – като например прилагането на съществуващата система с цветови кодове върху етикетите на храните, които, подобно на етикетите върху домашните електроуреди да дават информация за степента на екологичност. Макар и да е изработена, тази система в момента е пожелателна, и индустриите отказват да я прилагат, казва Камий Перан.

Практиката на договорите за свободна търговия остава ожесточено дебатирана през последните години, заради някои техни странични ефекти върху местните общности, природата и в крайна сметка държавите, в които те се реализират.

Брюксел, Албена Шкодрова,

Founder&Managing editor на BalkanTravellers.com