Технология за култивиране на копър – всичко, което трябва да знаем

Копърът е както етеричномаслена, така и подправна и лечебна култура. Познат е с имената градински копър, старокос, монотър, копрец, а латинското му наименование е Anethum graveolens L. Ето какво трябва да знаем и какви правила да следваме при култивирането му.

Стопанско значение на копъра

За получаване на етерично масло се дестилира свежата надземна маса, която има най-много етерично масло, когато плодовете са в млечна зрялост – 0,4-0,5%, а когато са в техническа зрялост – 2,8-4%. Надземната маса в сухо състояние съдържа 0,7-1,6% етерично масло, флавоноидите кемпферол, кверцитрин, изораменитин, фитохормони, кумарини, витамини – С, А, Р, РР, органични киселини, пектини, минерални соли, микроелементи – Zn, Mn, белтъчини, мазнини, въглехидрати, безазотни екстрактни вещества и др.

Освен етерично масло, плодовете имат и тлъсто масло – 10-20%, флавоноиди (изораменитин, кверцитрин, кемпферол), азотни вещества, кумарини, смоли, восък, киселини, витамини – С, А, В,, В2, Р, РР, фолиеви и пантотенови киселини, минерални соли (К, Са, Fе, Р, Мg). Етеричното масло има за основни съставки карвон – 40-65%, лимонен – 10-28%, феландрен – 3-5 %, дехидрокарвон – 10-18%, терпинен – 4-6%, иоксидиланиол, карвол, дехидрокарвол, изоевгенол, пинени, дипентен и др. Етеричното масло от плодовете е лесно подвижна, тъмножълта течност със специфичен карвонов вкус, който в началото е мек, а по-късно става остър и парлив.

Етеричното масло от стръковете има повече лимонен – 20-37%, и феландрен – 20-30%, а по-малко карвон – 8-20%, дихидрокарвон – 4-16%, мирцен, миристицин, деландрен, кампфен, терпинолен, дилапиол. Етеричното масло от надземната маса е лесно подвижна, прозрачна, жълта течност със специфичен мирис на карвон, посочва в книгата си „Основни ароматни растения“ проф. дбн Йордан Янкулов.

Копърът е познат още на древните египтяни, перси, индуси, евреи, гърци, римляни. Семената, етеричното масло, листата и хербата стимулират стомашната секреция, действат апетитовъз-буждащо и газогонно, разширяват кръвоносните съдове и намаляват кръвното налягане, действат диуретично, помагат при стомашни болки и колики и др. Използва се като подправка в кулинарията и хранително-вкусовата промишленост масово и почти всекидневно.

Ботаническа характеристика на копъра

Копърът е едногодишно тревисто растение от сем. Арiасеае. Има добре развита коренова система – вретеновиден корен и много бройни странични разклонения. Стъблата са изправени, високи до 110 ст, с надлъжни ребра, цилиндрични, разклонени към върха, покрити с восъчен налеп, сивосинкави на цвят.

Листата са полиморфни, неколкократно пересто насечени на нишковидни дялове, розетъчните са с дълги дръжки, а стъблените – приседнали. Съцветието е сложен сенник, състоящ се от 40 – 60 лъча. Цветовете са дребни, двуполови, жълти. Плодовете са закръглени, плоски двусеменки с надлъжни ребра. Цялото растение излъчва специфичен аромат. Цъфти през юни-юли, а семената узряват през юли-август. Масата на 1000 плода е 5-6 г.

Селекционирани сортове копър

Подобрителна работа е копъра у нас не е извеждана. Отглежда се местна популация, които е смес от две форми – тънкостеблена с дребни цветове, и дебелостеблена с по-едри цветове. Местната популация задоволява по продуктивни качества и аромат производството. В Русия се размножават сортовете Арменский 269, Узбекский 243, Грибовский, Огородной.

Разпространение и райони на култивиране на копъра

За родина на копъра се смятат Средиземноморието и Западна Азия. Като подправка се култивира на малки площи във всички страни на Европа, Азия, Северна Африка и Америка. У нас се среща като диворастящ по Черноморието и край Дунав. Като етеричномаслена култура през последните 10-15 години се отглежда на ограничени площи в Шуменско, Видинско, Казанлъшко. Търновско, Русенско и др.

Най-големи производители на дрога и етерично масло от копър са България, Унгария, Германия, Англия, САЩ, Русия, Украйна, Грузия, Молдова.

Биологични особености и изисквания на копъра

Копърът е студоустойчиво, светлолюбиво и влаголюбиво растение. Семената му поникват при температура 5-8 °С, но изискват и по-висока температура – 18 -20°С. Това позволява ранна сеитба на семената. Не понася засенчване. То силно намалява добива от надземна маса и етерично масло.

Не е особено придирчив към почвата – предпочита градински площи на алувиално-ливадни, карбонатно-черноземни и кафяви горски почви, чисти от плевели, със средно и добро запасяване с хранителни вещества. Предпочита неутрални, слабо алкални и слабо кисели почви с рН 6-8. Копърът е взискателен към умерена почвена влага, а при преовлажняване растенията се потискат.

Начини на размножаване на копъра

Копърът се размножава чрез директна раннопролетна сеитба. Семената имат маса 1,2 -1,6 г на 1000 броя, а в един грам се съдържат 550 – 820 броя. Кълняемостта на семената от I-ва класа трябва да е над 60%, а на II-ра класа – над 40%. Кълняемостта на семената се запазва две години и рязко спада на третата година.

Създаване на посеви от копър

Добри предшественици на копъра са житните, зърнено-бобовите и зеленчуковите култури, които освобождават рано площите и ги оставят чисти от плевели.

Основна обработка и торене на копъра

Извършва се дълбока лятна или есенна оран на 27 – 31 см дълбочина. За унищожаване на плевелите от момента на изораването до момента на сеитбата площите се култивират, брануват и фрезуват. Предпосевната обработка е плитка – 6 – 8 см, и се извършва с брануване, перпендикулярно или косо на редовете. Преди сеитбата се извършва валиране с леки валяци за уплътняване на горния почвен слой.

При създаване на посеви от копър за получаване на етерично масло нуждата от основните хранителни елементи е повишена. Фосфорните и калиевите торове се внасят и заорават с дълбоката оран, а азотните – еднократно, непосредствено преди сеитбата.

Подготовка на семената и сеитба на копъра

Облъчването на семената с γ-лъчи 2.5 R ускорява поникването и увеличава добива с около 20%. По-високият добив се осигурява от увеличаването на зелената маса. Сеитбата се извършва рано през пролетта при първа възможност за работа на полето. Сеитбата се извършва с редосеялка тип „Саксония“ при посевна норма от 1 кг/дка, междуредово разстояние 25 см и дълбочина 2-3 см. След сеитбата се валира.

Грижи през вегетацията на копъра

Важен момент при отглеждането на копъра е поникването. Семената никнат продължително – 20-25 дни, и бавно развиват първите си фази – до 2-та – 3-та двойка листа. Осигуряването на влажна, рохкава и чиста от плевели площ се постига с ранна сеитба на първокачествени семена, третирани с β-лъчи. Борбата с плевелите се извежда механизирано и ръчно – правят се 2-3 окопавания и се използват хербициди.

За борба с едногодишни житни и широколистни плевели се използва „Агрифлан“ в доза 300 куб. см на декар, внесен преди сеитбата с инкорпориране с дискови брани. Преди поникване на посевите се внася „Афалон“ в доза 150 г/дка.

Борба с болести и неприятели по копъра

Болестта церкоспороза нанася големи щети при отглеждането на копъра. Появява се масово след фаза масов цъфтеж. Ето защо прибирането на копъра като зелена маса ограничава развитието на болестта. За борба с церкоспорозата за насажденията се избират проветриви места, които не задържат дълго росата.

Копърът се напада от листни и коренови въшки, които нанасят сравнително малки повреди, затова се счита за неоправдано с тях да се води химическа борба.

Прибиране на суровината

При проучване на динамиката на натрупване на етерично масло през вегетацията се установява, че в надземната маса най-високо е съдържанието му в централния сенник, когато се намира във фаза млечно-восъчна зрялост. След това количеството на маслото нараства в плодовете. С увеличаване на възрастта настъпват качествени промени в етеричното масло – намалява съдържанието на феландрен, а се увеличава това на карвона.

Прибирането се извършва в контейнери, агрегатирани към силажокомбайн. Прибирането става в слънчево време. Суровината се нарязва и се дестилира чрез парна дестилация.

Добиви от копър

От посевите, засети за получаване на етерично масло, при нормални условия се получават следните добиви:

1. Свежа надземна маса – 1000 – 1200 кг/дка;
2. Съдържание на етерично масло в свежа маса – 0,4 – 0,6%;
3. Добив от етерично масло – 3-5 кг/дка.