Ароматни подправки, пъстроцветни листа от репички, свежозелена рукола в кутии се появиха на пазара в колоритния лондонски район „Ковънт гардън“ тази есен, но едва ли някой се досеща, че свежият зарзават е отгледан под земята. Фермата се намира в стари бомбоубежища от времето на Втората световна война в един от централните лондонски райони и е плод на въображението на предприемчивите Ричард Балард и Стивън Дринг, в партньорство с Мишел Ру Джуниър, готвач в ресторанти със звезди „Мишлен“.
Пътят към подземната ферма минава през жилищна сграда, близо до метростанцията Clapham North. После слизате по 129 стъпала, подредени спираловидно, за да стигнете до серия огромни тунели. Много от тези съоръжения под центъра на Лондон, предназначени за защита на гражданите от въздушни нападения по време на войната, днес се използват за складови помещения. Но някои от тях са във вида, в който са останали след края на Втората световна война. Преди три години Балард и Дринг, с подкрепата на телевизионния готвач Мишел Ру, наемат един такъв изоставен бункер с големина 2,5 акра и го превръщат в модерна подземна ферма със специално LED осветление и поливна система.

Фермата се нарича „Growing Underground“ и е единствената под земята в британската столица. „След 11 месеца на проучвания, изследвания и опити в отглеждането на зеленчуци и подправки, ние най-сетне успяхме да стигнем до пазара“, казва Ричард Балард.
Прилича повече на лаборатория, отколкото на оранжерия, „и местният общински съвет смяташе, че правим подземна фабрика за наркотици“, шегува се Стивън Дринг, бивш мениджър логистика и съосновател на „Growing Underground“. „Обещавам ви, че тук няма да намерите метафетамини“, добавя той.
В тунелите на бомбоубежището се отглеждат няколко видове репички, синап, кориандър, червен амарант, целина, магданоз и рукола. Те са поставени в специални конопени легла на височина около метър и половина, в които салатите и подправките се отглеждат по хидропонна технология. Вода, богата на хранителни вещества, напоява леглата веднъж на ден, а после бавно се отцежда. В процеса на растеж почва изобщо не участва, а културите се отглеждат почти при стерилни условия. Всяко конопено легло се огрява от LED светлини, които дават мистичното розово сияние на подземната ферма.

Тя изглежда като в истинска приказка, но как е възможно стопанство, което разчита на изкуствено осветление и нагряване през цялата година, в което няма почва и е на 100 фута под земята, да е по-рентабилно и екологично, в сравнение с една нормална оранжерия, в която обикновено се отглеждат такива култури? Крис Нелсън, градинарят, който е давал съвети при създаването на „Growing Underground“, казва, че при оранжериите вложенията в допълнителна светлина и топлина през зимните месеци са много по-големи. Докато под земята използваните LED светодиоди отдават само толкова енергия, колкото е необходима, за да се поддържа постоянна температура от 16 градуса през цялата година. Разходите ни за електроенергия се очертават около 3000-4000 паунда на месец – наполовина по-малко, отколкото ако отглеждахме тези култури в оранжерия, казва Ричард Балард, един от основателите на подземната ферма, който преди това е работил във фирма за градински мебели. Според създателите на „Growing Underground“, има много причини фермерите да отбягват повърхността на земята. Има три големи предимства на подземното отглеждане на зеленчуци – „фермата е изолирана, така че можем да поддържаме стабилна температура, можем да контролираме околната среда, така че нямаме нужда от пестициди, освен това сме приобщили към проекта си и местната общност“, казва Стивън Дринг.
Създателите на подземната ферма не виждат като свои крайни клиенти кварталните супермаркети. Те разчитат на доставките на едро – огромният пазар на плодове и зеленчуци New Covent Garden е на по-малко от две мили от фермата. Другата цел са ресторантите от висок клас, които често търсят супер пресни нишови продукти. Това обяснява участието в начанинанието на майстора готвач Мишел Ру. „Ако бяхме наели помещение за фермата в покрайнините на Лондон, това щеше да ни струва стотици хиляди лири стерлинги годишно. Само транспортирането на продукцията ни натоварва цената с десетки хиляди паунди“, казва Балард.

Но много от потребителите харесват идеята, че класните ресторанти се снабдяват със свежи зеленчуци и подправки от истински градини, няма ли да се чувстват дискомфортно, че техните салати са огледани в лаборатория? „Това е моята кухня градина, казва Ру, който живее в Южен Лондон – много от селскостопанските продукти не се отглеждат по естествен начин, вземете форсираното отглеждане на зеленчуци. За мен беше много вълнуващо да приготвя ястие с продукция от подземна градска ферма, която е на по-малко от две мили по права линия от центъра на Лондон. Освен всичко, страхотно е да произвеждаш зеленчуци и подправки, които да достигат до пазара съвсем свежи“, добавя Мишел Ру.
В „Growing Underground“ се отглеждат все скъпи и чудати продукти, които осейват почти всяко блюдо на скъпите лондонски ресторанти със звезди „Мишлен“ – бейби рукола, миниатюрни стръкове кресон, нежни кълнове от грах, листа от репички. И Дринг, и Балард признават, че са поели голям риск с отглеждането на такива храни, тъй като кулинарната мода бързо се мени. Но пък уверяват, че могат да бъдат гъвкави и в рамките само на няколко дни да променят отглежданите култури.
Статията е публикувана в сп. Агрозона“
Агроновините Новини за земеделие и храни
