Докато България губи Източнобалканската свиня, Унгария превърна Мангалицата в национален капитал

0

Докато властите в България безучастно наблюдават как Африканската чума изтребва древната порода Източнобалканска свиня, Унгария успя да възкреси почти унищожената по време на комунизма Унгарска мангалица – прасетата с вълна на овце. У нас тепърва ще се прави план за борба с чумата и ще се раздават пари на консултанти, които да разясняват болестта, докато в Унгария са решили да съхраняват ценната порода в генетична банка и университетски центрове.

Източнобалканската свиня е една от най-старите породи в Европа, оформена преди около 2500 г. по българските земи под влиянието на естествения отбор. Отглежда се пасищно в широколистните гори в Източна Стара планина и Странджа, които са богати на жълъди, билки, гъби, трюфели и горски плодове. Животните са предимно черни на цвят, с дълга четина и специфичен „гребен“ на гърба.

Източнобалканската свиня е на 2500 г. – една от най-старите породи в Европа

Месото им е с различен вкус от това на индустриално отглежданите свине и от това на дивите свине. Има мраморна структура и е богато на Омега-3 и Омега-6 мастни киселини. Породата е била най-широко разпространена до 60-години на XX в., когато е достигала 65% от общия брой свине в типичните си ареали на отглеждане. След преструктурирането на свиневъдството и индустриализацията на производството броят на прасетата от тази порода намалява драстично.

Днес породата е застрашена от изчезване и у нас се развъждат под 3000 животни. Заради разгарянето на епидемията от Африканска чума по свинете трябвяше да се вземат спешни мерки за опазване на стадата като част от националния генофонд, но институциите така и не намериха единно и ефективно решение. Реално направеното до момента е отпускането на държавна помощ от 75 лв. за изхранването на животно по de minimis. Епидемията от чума изплаши кланиците и те отказаха да колят животни от тази порода, а заради карантината стопаните им не успяха да ги продадат. Наложи се да ги изхранват още една година, а това им донесе огромни финансови трудности с осигуряването на фураж.

Днес Източнобалканските свине са по-малко от 3000, а чумата покосява още

Но болестта Африканска чума по свинете не подмина и черните прасета. Дни преди Нова година още едно от малкото останали стада Източнобалкански свине се разболя от Африканската чума – това на Станка Георгиева от смядовското село Бял бряг. Преди 25 г. тя изоставя професията си на счетоводител и се заема да гледа стадото черни прасета, наследени от баща й. Харесва ги – те са “интелигентни – когато ги викна – веднага идват, познават колата и се събират около нея.

Станка Георгиева, Източнобалканска свиня

Станка Георгиева и нейните прасета. Сн. Дарик

Чисти са – въпреки, че около тях е много кално, козината им няма кал”, разказва Станка пред Дарик радио. Тя изтъква и качеството на месото – то има мраморна структура, защото животните изминават най-малко по 15 км на ден, ядат диви плодове, билки и жълъди. Но няколко дни преди Нова година пробите показват, че стадото й е заразено с чума. Станка е толкова огорчена и отчаяна, че не иска да говори за това. Зарекла се е: “Тези прасета са ми тръпка – няма как да се откажа от тях. Може да им е малък броят, но пак ще ги има, докато камбаната не удари за мен”.

Държавата още няма план за борба с Африканската чума, тепърва ще раздава пари на консултанти

Но с поболяването на нейното стадо облаците над Източнобалканските свине се сгъстяват още повече. Стадата с тези прасета продължават да намаляват, а 10 дни преди Нова година държавата все още не бе готова с плана си за действие за предотвратяване разпространението на чумата. Едва след като бъде готов, ще бъде утвърден от Централния епизоотичен съвет. до момента видимите мерки за борба с болестта са табелките, забити край нивите по пътищата в цялата страна. Тепърва – година и половина след избухване на епидемията, ще се усвояват средства от консултанти по подмярка 1.1. „Професионално обучение и придобиване на умения“, които да разясняват на свиневъдите как да предотвратят чумата.

В бранша недоумяват защо България не проучи чуждия опит в опазването на ценни автохтонни породи в условията на чумна епидемия. “В Испания чумата навлиза през 1960 г. – период, в който както и в България по онова време много голям процент от свиневъдството е било пасищно, на ниво заден двор и примитивни селскостопански постройки. Когато започва борбата с болестта, протича процес на плавна индустриализация на свиневъдството и окрупняване, но в нито един момент държавата не си е позволила да заличи изцяло тази своя автентична порода.

Породата Иберийска свиня мотивира Испания да изкорени Африканската чума

Когато Испания става член на ЕС през 1985 г., Иберийската свиня е един от основните мотиви страната да се амбицира да си възвърне славата на свиневъдна държава и за 10 години да изкорени изцяло АЧС от своята територия. В Унгария, където Африканската чума по свинете засега е само при диви свине, държавата е взела извънредни мерки по отношение на породата Мангалица – отпусната е помощ за изграждане на двойни огради около стопанствата с прасета от тази ценна порода.

Радостина Донева, АРСИС - Шумен

Радостина Донева, председател на АРСИС – Шумен

Ако българската държава трябва да приоритизира най-ценните си активи, които да пази, Източнобалканската свиня трябва да е един от тях. Тази автентичната българска порода свине впоследствие, след преодоляване на кризата, може да даде на България конкурентно, отличимо предимство”, смята Радостина Донева, председател на Управителния съвет на Асоциацията за развъждане и съхранение на Източнобалканската свиня (АРСИС) – Шумен, която се занимава с опазването и развитието на единствената запазена аборигенна порода прасета в България.

Породата Мангалица е вписана като едно от националните богатства на Унгария

Най-близък е примерът на Унгария, която преди 30 години почти губи своята местна аборигенна порода Унгарска мангалица. Откакто беше на прага на изчезване преди три десетилетия, Мангалицата направи забележително завръщане във фермите, трапезите и сърцата на унгарците през последното десетилетие, а наскоро излезе и на глобалната сцена на изисканите трапези от САЩ до Япония, където вече я наричат “свинското Кобе”. В Унгария породата е официално регистрирана като едно от националните богатства на страната.

Благодарение на гъстата си вълна, Мангалицата е студоустойчива, има силен имунитет, по-малко податлива е на инфекциозни заболявания, а най-главното достойнство на тази порода е лесното отглеждане и хранене. През зимата Мангалицата живее под дървени навеси, а през лятото е на паша на открито. Развъждането на Мангалица започва през 1830 г. в Австро-Унгарската империя. Ерцхерцог Йозеф Антон получава от сръбския княз няколко свине порода Шумадия и ги кръстосва с породите Bakony и Szalonta. Новополучената порода Мангалица е с руно като на овца и бързо качва на тегло. Заради страхотния вкус породата става толкова популярна, че до края на XIX век е основната порода свине в Европа.

Мраморното месо от Мангалица се рекламира като еквивалент на телешкото Кобе

Но с индустриализацията в комунистическите времена към 1990 г. свинете от породата Мангалица са почти унищожени – истанали са едва 300 свине майки, отглеждани в резервати за научни цели. Интересът към породата се връща в средата на 1980 г., когато с цел да се предпази породата от изчезване се създава Унгарска национална асоциация на развъдчици на Мангалица. Днес има повече от 8000 разплодни свине в Унгария, които произвеждат 60 хиляди животни всяка година, а стопаните на породата са над 200. Месото се продава на почти всеки пазар, на цени около четири пъти по-високи от обикновеното свинско месо, посочва в. Гардиън.

Унгарска мангалица

Унгария има план за съхранение на своята Мангалица

Сланината на този вид животни е сред най-ценните, а в месото, подобно на това на Източнобалканската свиня, равномерно са разпределени пластове мускулна тъкан и мазнина, затова то изглежда като мраморно. При готвене мазнините се топят, изпълват месото със сок и му придават неповторима нежност и мекота. То съдържа лесно усвоимо желязо, вещества, препятстващи образуването на лош холестерол, ненаситени аминокиселини и витамини, има и антиканцерогенни свойства.

В генетична банка и университетски центрове Унгария ще опазва своята Мангалица

Единствената сянка на хоризонта над Унгарската мангалица е епидемията от Африканска чума по свинете. Особено са застрашени Мангалиците, които въпреки строгите мерки за сигурност, включително двойно ограждане и забрана за посетители на ферми, живеят полудиво. И макар заразата засега да покосява само диви прасета, след всеки нов случай се евтаназират всички прасета в радиус от 3 км около огнището.

Досега в Унгария са заклани около 1200 прасета от породата Мангалица, което е повече от 10% от популацията. За да опази породата, унгарското правителството одобри специална стратегия, а ако ситуацията стане критична ще бъде създадена генетична банка. Най-ценните екземпляри от Мангалица ще бъдат преместени в безопасни пространства като зоологически градини или университети.

loading...
Споделете.

Коментирайте

Close