– Г-н Събев, в качеството си на заместник-министър на земеделието разработихте и представихте за обществено обсъждане Национална програма за местни традиционни и регионални традиционни продукти. Какво е мястото на вината в тази програма?
Вината са важна част от визитната картичка на България и разбира се, бяха включени в Националната програма за местни традиционни и регионални традиционни продукти. Заложената цел на програмата е да дава видимост на български традиционни продукти, храни и напитки, с цел да се засили тяхното търсене. Това, разбира се ще доведе до повече разпознаваемост, а с това идва и по-голямо търсене.
Няма целенасочена кампания за реклама на родните вина
Български продукти, включително вина, присъстват на пазара, но за разлика от други страни традиционни винени производители (сред които всъщност сме и ние), българските вина нямат същото процентно присъствие в търговската верига и заведенията за хранене, например.
Една от причините е, че няма целенасочена кампания за видимост именно за родни вина. Надявам се, програмата , която стартирах по времето на своя мандат, да запази тази своя насоченост и родните вина да намират по-голямо присъствие на трапезата на българина.
Наскоро предложихте ново райониране на винените региони в страната. Как изглежда то в момента и защо смятате, че е необходимо ново райониране?
В България са правени много винени районирания. Необходимо е обаче да се направи една преоценка и да се изградят единни дефиниции към винените региони в страната. В своето предложение аз използвам за основа съществуващите райони, които са включени в Европейския регистър на вината с географски означения.
Тази защита е визитната картичка на страната. Тези означения са включени в няколко международни споразумения, а очаквам да бъдат включени и в други такива. Същевременно основата, на която е направено районирането, специално за Защитено географско указание „Тракийска низина“ и ЗГУ „Дунавска равнина“, е логична в някои части, и нелогична в други.
Бихте ли конкретизирали?
В обхвата на ЗГУ „Тракийска низина“ са включени освен географската област Горнотракийска низина, но също и Долината на река Струма, Долината на р. Места, Родопите, Странджа, Розовата долина. Това са региони, които нямат практически нищо общо с Тракийската низина – нито географски, нито почвено-климатично.
Озадачаващо за всеки потребител е да види вино от Мелник с означение „Тракийска низина“
Озадачаващо за всеки потребител е да види вино, произведено в Мелник, да носи означение „Тракийска низина“. Това според мен налага преглед, оценка и ново райониране.
Има ли го този проблем и с другото защитено географско указание – Дунавска равнина, според Вас?
При ЗГУ „Дунавска равнина“ според мен е необходимо географско прецизиране. В тази част на България попада и регион „Добруджа“. Това е регион, които е разпознаваем от всички българи. Има своя чар, а и своята специфика.
Почвите са богати, същевременно климатът е специфичен с морско влияние, а също така и с влияние на течения от Източноевропейската равнина. Регионът е с по-малко валежи и повече изпаряемост, в сравнение с другите части на Дунавската равнина. Това със сигурност оказва влияние върху вината, които се произвеждат там.
Докато ние изоставаме, Румъния работи по засилване на видимостта на своята част от регион Добруджа
Бих желал да обърна внимание на този регион „Добруджа“ неслучайно. В рамките на схемите за качество за селскостопанските продукти и храни, румънците вървят успешно по пътя на защита на продукт „Добруджанска плачинта“, това е вид баница.
В заявлението те очертават регион Добруджа и започват да работят по засилване на неговата видимост и икономическо благосъстояние. Не мисля, че трябва да пренебрегваме това. Напротив – следва и ние да дадем видимост на продукти от региона и вярвам, че с вина можем да започнем, а постепенно и с хранителните продукти.
Кои са новите региони, които предлагате?
Предлагам да се обособят следните райони: Долината на Струма, Долината на Места, Родопа планина, Странджа планина, Долината на розите, Тракийска низина, Дунавска равнина и Добруджа. Това на практика означава, че трябва да се добавят 6 нови и да се предефинират границите на съществуващите две.
Предлагам да се обособят осем нови винени района
Така дефинирани, регионите в обхват на защитените географски указания ще съответстват и на познатите ни културно-етнографски региони. Това от своя страна ще спомогне продукти, в този случай вина, и културно наследство като цяло да ползват един и същ бранд.
Това ще има кумулативен ефект върху самите региони, а оттам и върху производителите в тях. Необходимо е повече единство в маркетинга. Надявам се, че това предефиниране на винените региони и стартираната от мен Национална програма за местни традиционни и регионални традиционни продукти да спомогнат това да се случи в най-кратки срокове.