Земите край жп линията Пловдив-Бургас минават към Кадастъра

Земеделските земи край жп линията Пловдив-Бургас излизат от масивите на общинските земеделски служби и минават към Кадастъра. Това става 12 години, след като министрите на земеделието и на регионалното развитие от правителството на НДСВ са издали заповеди за прехвърлянето на тези имоти към Кадастъра. Занапред с тях няма да оперират служители на аграрното министерство, под чиято шапка са общинските земеделски служби, а техни колеги от ръководеното от вицепремиера и министър на регионалното развитие в оставка Лиляна Павлова МРРБ, в чиято структура е Кадастърът.

Писмото за прехвърлянето на имотите е пуснато от аграрното министерство на 16.12.2016 година и се мотивира с със заповедите на министрите на земеделието и на регионалното развитие от август 2004 г., когато страната бе управлявана от НДСВ.  В момента служителите на ОСЗ в общините Пловдив, Стара Загора, Чирпан, Братя Даскалови, Тунджа, Стралджа, Нова Загора, Сливен, Карнобат, Айтос, Камено и Бургас подготвят сдаването на имотите на Агенцията по геодезия картография и кадастър, след изрични заповеди за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на директора на АГКК, обнародвани в бр. 101 на Държавен вестник от 20 декември миналата година. По закон тези заповеди не подлежат на обжалване. Любопитното е, че към Кадастъра минават не целите землища, а само групи конкретни имоти. Освен тези край жп линията Пловдив-Бургас, със заповеди на директора на АГКК към Кадастъра минават и поземлени имоти в Банкя, в общините Костинброд и Бяла, Варненско.

Предстои нивите покрай жп линията да бъдат предадени в края на тази седмица чрез комисии, назначени със заповед на ръководителите на областните дирекции по земеделие още през 2014 г. Не е ясно защо държавата се е бавила толкова години преди да се наложи в последния момент министрите на премиера Бойко Борисов в оставка да се задействат и да прехвърлят имотите към Кадастъра.

На практика собствениците на тези земи засега не могат да ги продават или заменят, тъй като не е възможно да извадят за тях актуални скици и данъчни оценки. Не е ясно колко време ще продължат бюрократичните пречки, които блокират сделките с имоти край жп линията до морето и в други атрактивни наши курортни селища.

През юли миналата година вицепремиерът Лиляна Павлова обеща, че до 2-3 години ще бъде създаден единен имотен регистър и покритието с цифрова кадастрална карта на страната ще достигне 95%. „Създаването на единен регистър на имотите и кадастрална карта у нас започва още през 2000 г. Сега обаче все още едва 22% е кадастралното покритие на страната. В същото време картите на възстановената земеделска собственост съдържат много неточности. Информация в тях не е изцяло цифрова, а става дума за 12 млн. имота. С приетия закон за кадастъра ще може поетапно да се цифровизира информацията”, обясни тогава Павлова и допълни, че за целта ще се използват 12 млн. лв. по одобрен вече проект вече по ОП „Добро управление”.

Междувремено в последните дни на управлението на кабинета Борисов бяха направени поредни промени в наредбата за работа на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, обнародвани в бр. 4 на Държавен вестник от 13 януари тази година. Новост е, че занапред няма да се презаверяват стари скици, а направо ще се издават нови. Изискването се отнася за скици с дата преди юни 2016 година.

Цената за нова скица е 5 лева, но ако земята ще се продава, в Кадастъра трябва да изготвят и характеристика на имота за данъчна оценка. Така само за една нива цената на скицата и характеристиката е общо 25 лева. Продавачи на земеделска земя вече се оплакват, че от Агенция по вписванията им отказват сделки. Само нотариусите могат да преценят дали скицата ще бъде приета от Агенцията, обясниха от Кадастъра. Нотариусите обаче нямат електронна връзка с масивите на Кадастъра.