Околосветско пътешествие с хляба

Не много хора могат да си позволят или имат време за почивка в Канада, Америка или Швейцария. Поради тази причина специализиран блог за хляба, наречен „Хляб всеки ден“, предлага екскурзия за вашето небце, без да напускате дома си. В следващите редове ще ви представим ястия от различни страни, чиято основна съставка е хляб.

Нарязаният хляб ни отнася до Франция, за да опитаме прочутия Croque Monsieur – сандвич с шунка и настърган кашкавал, препечен на фурна.

Подобрената му версия има сос бешамел в и върху сандвича, което го прави дори по-вкусен.

Произходът на името е неизвестен, но се появява за първи път в парижко кафене през 1910 г. Съществува и друга версия на сандвича, наречена Croque Madame, която е с пържено яйце.

Името му идва от това, че напомня на шапките, които са носели френските дами в началото на ХХ век.

Невероятно вкусна е комбинацията на хляб и разтопени сирена, които могат да бъдат представени в различни форми.

Името на това швейцарско партньорство е фондю, ястие което предлага находчив начин за консумацията на хляб и сирене.

Рецептата не е тайна или сложна за изпълнение и е лесен начин за малко да се пренесем в Швейцария без да напускаме дома си.

Това ястие се приготвя в чугунен съд, в който на слаб огън се изчаква сиренето да се стопи. След това контейнерът се поставя в центъра на масата, така че хората да могат да потапят късчета хляб в него с помощта на дълги вилици или шишове.

Това ястие, което традиционно се яде в тържествени дни със семейство и приятели, произходжа от швейцарските пастири, които прекарвали дълго време в планините през зимата.

Хлябът и сиренето, които носели със себе си, ставали много твърди и трудни за ядене. За това решили да разтопят сиренето, като го слагали в сгорещено вино, а хлябът след това да потопят в него, което го правело мек и вкусен.

Пътуването от Швейцария до Турция е съвсем лесно, просто сменете късчетата хляб с плоски питки за дюнер.

Това е ястие с произход от Близкия изток, състоящо се от тънки резени агнешко, пилешко или телешко месо, печено на шиш.

Обикновено се яде обвит в тънка питка хляб със зеленчуци и картофи. Турският деликатес е разпространен из цяла Европа под различни форми и размери, но може да се направи и у дома с месо, изпечено на скара, а не на въртящ се грил.

Да си купиш хот-дог от улична сергия в Ню Йорк е уникален и незабравим момент, който може да се преживее само по улиците на Голямата ябълка, но липсата на стая на Пето Авеню може до някъде да се компенсира от не по-лош домашно приготвен хот-дог.

Противно на общоприетото схващане, произходът на хот-дога не е американски, а немски. Неговото начало дават прословутите франкфуртски кренвирши.

Приключенията на хот-дога в Ню Йорк започват с имиграцията на германци в Америка и най-вече благодарение на Чалз Фелтман.

През 1967 г. германецът започва да продава хот-догове по плажовете на Кони Айлънд и постига голям успех. Така се популяризира кренвирша в продълговата питка хляб.

Благодарение на хляба бихме могли да пресечем Тихия океан в пътуване до страната на кенгурата, където да опитам австралийския аналог на руло „Стефани“, появил се под влиянието на британската кухня.

Австралийците приготвят това ястие с говеждо или телешко месо, а понякога дори и с месо от кенгуру или ему и голямо количество галета.

Накратко, хлябът ни позволява да пропътуваме света и да се насладим на невероятни ястия и различни национални кухни, дори без да напускаме границите на своята дневна.

Превод от испански: Георги Харизанов
Стажант-преводач в Agronovinite.com