III. 14-те принципа на Джоел Салатин за успешната ферма

0

Отровили сме си водата, разрушили сме органичната почвена материя, подрили сме си склоновете, задушили сме си рибите и всичко това – в такъв изумително огромен мащаб, че сега здравеопазването е най-големият бизнес в Америка.

Това пише обявеният от сп. Time за фермер номер 1 в света Джоел Салатин в книгата си „You can farm“. Тя най-сетне излезе на български език, под заглавие „Фермер – мисията възможна”. Днес публикуваме със съкращения глава трета от книгата, наречена “Правилната философия”.

“Не съм съгласен с идеята, че животът е просто сбор от протоплазми, които да манипулираме и нагласяме както ни скимне. Онези философски основания, които ни дадоха инсектицида ДДТ, а сега ни лансират и генното инженерство, само допреди три столетия щяха да са напълно чужди на която и да е от световните религии.

Кои са принципите на Джоел Салатин за успешната ферма?

Юстус фон Либих е познат като “бащата на модерното химическо земеделие”. Той изолирал азота (N), калия (P) и фосфора (K) като трите основни елемента в растителните тъкани и извадил извода, че веднъж щом възстановим тези субстанции в почвата, вече ще имаме налице градивните звена на растенията.

Либих не направил изследвания на хранителния профил на неговите растения, нито на здравето на хората, които ги консумирали. Докато развивал дейността си в Германия, отвъд Атлантика един американски ковач-изобретател в град Стийлз Тавърн, щата Вирджиния, демонстрирал механизираната си жътварка. Тя довела до използването на машини в земеделието в такъв значителен мащаб, че из основи променила фермерския живот.

Ако дотогава основно се обръщало внимание на живите организми, оттам нататък вече започнало да се отдава същото такова внимание и на машините. Джон Диър изобретил самопочистващия се плуг и комбинацията от двете машини преобразила американските прерии в поля от зърно. Постепенно истинската жизнена енергия, питателността на храната и чистотата започнали да напускат американската хранителна мрежа.

Първи принцип на Салатин: Земеделие, което е благотворно за околната среда

Няма оправдание за такъв тип земеделие, което води до деградация на околната среда. Вярвам, че хората могат да внесат подобрения дори в “непокътнатата” природа. Например, един от най-добрите начини да се стимулира биоразнообразие в една влажните зона, е като се направи езерце.

Натъкнахме се на това, когато започнахме да пласираме яйцата си в реномираните заведения във Вашингтон, окръг Колумбия. Главните готвачи се учудваха, че нашите яйца изглеждат различно: с петнисти черупки, тъмнокафяви, светлокафяви, някои – по-заострени, други – по-овални. Очакваха яйцата да бъдат като по калъп.

Аз им обясних, че тези вариации се дължат на факта, че използваме стари, нехибридни породи носачки, които демонстрират много по-голямо генетично разнообразие от хибридните пилета от инкубатор. Това е просто един пример за това колко са се отдалечили хората от истинските неща.

Втори принцип на Салатин: Биорегионална хранителна самостоятелност

Един най-обикновен Т-бон стек в Америка е бил в повече щати, отколкото фермерът, който е отгледал говедото. Ако локализираме производството, преработката и продажбата в рамките на даден регион, това ще стимулира икономиката, като задържи у дома парите от добавянето на стойност към хранителните суровини.

Привържениците на макробиотичните диети твърдят, че храна, която е произведена на повече от 64 км от дома, съдържа различен тип енергия. Не съм сигурен какво мисля за това, но, логично погледнато, в природата всичко се храни с местна храна. Хищниците не внасят плячката си от 1 600 км разстояние.

Почвените бактерии обработват органична материя от разлагащи се растения, които са растяли в непосредствена близост. Освен това, едно регионално общество би било по-независимо от транспорта, когато хората се изхранват сами. Към настоящия момент се изразходват 15 калории, за да се сервира 1 калория храна на американската маса; 4 от тези калории се дължат на транспортирането.

Разбира се, онези, които все опонират, ще попитат: “Ами какво да правим с град като Ню Йорк?” Преди все се чувствах, все едно трябва да се оправдавам за това, че нямам отговор на този въпрос, тъй като би било непосилно за околните селски райони да доставят всичката храна на един толкова голям град. За изхранването на един голям град е съществено-важно да се внася продоволствие от по-отдлечени райони.

Трети принцип на Салатин: Сезонни цикли на производство

В момента, в който изискаме несезонна продукция, разходите на фермерите се покачват и се повишава разходът на енергия. Защо им е дотрябвало на хората от щата Вирджиния през януари да внасят пресни домати от засолената долина Сан Хоакин от щата Калифорния?

Допълнителното потребление на зеленчуци натоварва онези малки райони, където е възможно да се произвежда тази храна, а транспортът й изисква огромни количества петрол, за да се достави храната тук. Защо да не се замразят, консервират или изсушат – и то за по-евтино, купищата излишни домати, които Вирджиния произвежда през лятото, за да се консумират през зимата?

Говеждото е загряващо месо, а пилешкото охлажда. Говедата трябва да се колят през есента, точно преди зимата, когато месото им е най-висококачествено. Така говеждото ще може да бъде консумирано през зимата, когато имаме нужда от загряващия му ефект.

Кокошките започват да снасят повече рано напролет и не можем да им насмогваме да изяждаме всички яйца. По-голямата продължителност на деня стимулира носливостта. Яйцата, които са в повече, можем да заделим за мътене и от тях да произвеждаме бройлери. Бройлерите достигат кланично тегло само за 6-8 седмици, точно по времето, когато настават горещите летни дни, когато ни е необходимо охлаждащо месо. Многото бройлери означава, че ще бъдат изядени по-голям брой буболечки (които се роят през летния сезон).

Зеленчуците растат през лятото и са охлаждаща храна. Иска се малко внимателно планиране и пресни плодове ще могат да се събират през целия сезон – първо ягоди, после малини, после къпини, след това грозде и най-накрая ябълки и круши. Рибата е охлаждащо месо, ако идва от топли води; студеноводната риба е по-калорична… Колкото повече гледаме на света с чувство на удивление и любознателност, вместо с чувство на превъзходство и арогантност, с толкова по-голямо благоговение се изпълваме.

Това преобръщане на природния ред, при което по средата на зимата започваме да гледаме пиленца и да израждаме теленца, се отразява зле и на ефективността, и на удоволствието от работата, и на финансите. Следването на сезоните премахва монотонността на селскостопанския живот и се получава така, че има време на огромна заетост и време за почивка; време за животни и време за строителство, време за хорска компания и време за самота.

Четвърти принцип на Салатин: Децентрализирани продоволствени мрежи

Нуждаем се от селско стопанство, което да стимулира “разгърнатия” модел, а не централизираното производство и обработка. В момента четири месопреработвателни компании за говеждо месо контролират 80% от американския пазар. В “пшеничния пояс” на Америка в някои райони, където преди е имало избор от няколко силоза за зърно, сега често е останал само един – притежание на някоя от огромните мултинационални корпорации. “Зърненият картел” се превърна в ежедневна фраза в селското стопанство и е просто признак на това, че конкуренцията от едно време вече не съществува.

По същия начин и птицевъдството и свиневъдството са станали силно централизирани. За съжаление, зърното и животните не се отглеждат в един и същи район. Зърното се изнася от районите, които крещящо се нуждаят от оборския тор, получен в резултат на консумацията на същото това зърно. Животните са концентрирани върху площи, които не могат да оползотворят всичкия този тор. Подобна концентрация лишава от плодородие дадено място, докато друго някое място се дави в купища тор. Последствията са замърсяване на подпочвените води, вонящи халета и болни животни.

Централизацията и масовото производство намаляват генетичното разнообразие, защото поточните линии могат да работят само с минимални отклонения в параметрите. Просто няма да стане, ако размерите на кланичния труп варират с 10%, или ако имате домат с нестандартна големина. А съвсем пък няма да стане, ако имате една ябълка или един домат, които са толкова нежни, че не могат да издържат на механизираната беритба, сортиране и транспортиране. Всички онези съображения, които един здравомислещ човек отчита като важни – като генетично разнообразие, хранителна стойност, вкус – биват потъпквани в стремежа към стандартизация.

Пети принцип на Салатин: Предприемачество в дребния бизнес на частния сектор

Огромните екологични и социални поражения, които често биват отразявани в медиите, не идват от занаятчийските производства и дребните фермери, а идват от безогледните, обиграни, централизирани и добре подплатени индустриални комплекси.

За да задържим предприемачите в селското стопанство, трябва да премахнем пречките пред пазара, да предоставим на потребителите нови възможности за избор и да дадем свобода на творчество на занаятчийските производства.

Ако настоящите тенденции продължат, само в рамките на едно поколение американският потребител ще има на разположение единствено мляко, тъпкано с говежди соматотропин, генно модифицирани растения и животни и някакви измислени буламачи от рафинериите на “Арчър Даниелс Мидланд”.

Но ако ние, предприемачите, искаме “им дадем да се разберат” на търговската сцена като предложим храна, която е наистина пълноценна, която наистина засища, която е наистина вкусна, която ще помага хората да не припарват в лекарски кабинет и която ще ги свърже със земята, тогава ще им разкажем играта на тези хубавци. Няма ли да е готино това?

Шести принцип на Салатин: Хуманно животновъдство

На едно пиле трябва да му се позволи да си бъде пиле, на кравата да си е крава, на прасето – прасе. Ако сложиш прасето в тесни клетъчни батерии на скаров под, под който се плиска торохранилището, ти така не му позволяваш на това животно да прояви каквато и да е част от своето инстиктивно “свинство”.

Веднъж влязох в едно хале за клетъчно отглеждане на кокошки носачки. Пред мен се ширнаха три етажа от кафезни батерии, дълги, докъдето поглед стигне. Отделните кафези бяха с размери 36 см на 56 см. Във всеки кафез имаше по 8 кокошки. Те нямаха достатъчно място дори да седнат. Затова през цялото време само се въртяха из клетката. Полози нямаше.

Кокошките само приклякваха, снасяха яйцето върху мрежата на наклонения под на клетката и то се търкулваше към конвейерната лента. Кокошките бяха с подрязани човки, за да не се изкълват една-друга до смърт и в повечето клетки имаше поне една мъртва птица в една или друга степен на разложение. Най-накрая, след като другите кокошки достатъчно бяха отъпквали трупа, разпадналото се тяло пропадаше през мрежестия под и се изнасяше с изпражненията.

Тези пилета стояха в тези затворнически условия в продължение на около 10 месеца, докато съвсем се изтощят и тогава ги сменяха с нова партида. Приятели, няма нужда да сте фанатични защитници на животните, за да намерите едно такова отношение за осъдително, отвратително и прочие епитети, които е позволено да се сложат на белия лист. Разрешението е в това хората да престанат да купуват тези яйца, а да гласуват с портфейлите си като поддържат местните производители.

Разрешението е също в това и вие, като производител, като бъдещ фермер, да си обещаете пред себе си, че ще позволявате на вашите животни да изявяват своите инстинктивни желания. Дайте си дума, че ще отглеждате щастливи и безгрижни животни.

Седми принцип на Салатин: Хармоничните отношения между селските и градските райони

Съвременното селско стопанство в Америка е направило всичко възможно да издигне бариери между гражданите и селяните. Фермерите побиват табели с “Частна собственост! Влизането забранено!”, защото животните им са толкова болнави, че те изпитват параноичен страх от болести. Селяните считат гражданите за пълни невежи, а гражданите им връщат отношението с “тъпанари” и “селяндури”.

Тъй като фемерите доброволно са се оттеглили от пазарите (помните ли, когато фермерите предлагаха шунка, яйца и пресни пилета по Главната улица?), сме създали население от невежи в земеделско отношение потребители. Срещал съм дори майстори-готвачи, които си мислят, че на кокошката й трябва петел, за да снася яйца.

Потребителите, които държат на храната си, трябва да разберат, че сигурността няма да дойде от бюрократите и етикетите. За да е най-сигурен в качеството и безопасността на храната си, човек трябва лично да види откъде идва храната и да се запознае с този, който я отглежда. Също така, фермерът, ако иска да образова хората относно своите нужди, трябва да гради отношения с тях, за да не изискват регламенти, които да сложат край на бизнеса му.

Като започнем да изграждаме взаимоотношения, можем да разрешаваме проблемите, вместо да ги създаваме и да градим мостове, вместо бариери.

Осми принцип на Салатин: Неиндустриално развитие на селските райони

Индустриалната експанзия води до наплив на повече хора, които търсят “къща с градинка”, а това, пък, засилва нуждата от училища, полиция и комунални услуги. Това вдига данъците и селското стопанство плаща сметката.

Точно сега, щатът Вирджиния има близо 1 милион долара на ден търговски дефицит от говеждо.И това е само от говеждото! Ние изнасяме телета за угояване за 300 долара на глава и пак ги внасяме обратно в щата няколко месеца по-късно под формата на замразено и пакетирано телешко, за 1 200 долара. Разбира се, междувременно тези телета са били транспортирани, угоени, заклани и разфасовани и внесени пак обратно. И на всяка стъпка се добавя стойност.

Всичко това възлиза на щатски дефицит от 365 милиона на година само от телешкото. Как биха се отразили всичките тези пари, ако оставаха в икономиката на селските райони? Това е значителна сума за един малък щат. Същото може да се направи и за пилетата в Илинойс или за бататите в Оклахома.

Местните консервни комбинати, малките дъскорезници, и  дребните частни касапнички са създали процъфтяващите, оживени провинциални градчета и села. Ще трябва да възродим тази инфраструктура, ако искаме да възвърнем предишния им вид. В селските райони съществува достатъчно работа, ако се вършат онези дейности, които фермерите и местните майстори доброволно са преотстъпили на огромните заводи и на рекламните агенции от “Мадисън Авеню”.

Един съвременен анализ на промишлените свинеферми в Северна Каролина сочи, че всеки комбинат създава 20 работни места, но оставя без работа 100 фермерски семейства.

Девети принцип на Салатин: Биоразнообразие и почвообразуване

Нашата бизнес дейност е да създаваме почва и да разнообразяваме ландшафта. Това означава, че искаме да видим как почвата става все по-плодородна с всяка изминала година. Тя трябва да може да задържа повече влага, да изхранва по-хубави растения и да изисква по-малко входящи ресурси.

Искаме да видим повече диви животински видове, повече растения и да отглеждаме повече домашни видове животни. Искаме да има по-големи пресечни зони между водните, земните и горските екосистеми. Това означава, че ще отрежем някои дървета, за да стимулираме храстите и фиданките. Други местности ще ги оставим непокътнати, за да запазим възрастните дървета, а в някои гори може да направим полски просеки, за да създадем повече граничен ефект.

Ще изкопаем няколко езерца, за да улавяме оттичащата се вода и да задържаме наносите. Ще оградим речните зони, за да стимулираме черен бъз, папури и дива ванилия. Няма да използваме химични торове, които унищожават почвените микроорганизми, ами ще създадем местообитания за полски мишки и северноамерикански катерици, за да има какво да ядат лисиците и миещите мечки, та да не ловят нашите пилета.

Ще използваме нашите животни в симбиоза, така че всяко да допълва другите и тяхната съвкупност да е повече от сумата на отделните части. Като започнем да затваряме системите, ще произвеждаме повече животни, които ще доставят повече тор, който ние ще можем да компостираме и да трупаме повече почва.

Десети принцип на Салатин: Селско стопанство за цялото семейство

Нашите модели трябва да ни позволяват да включваме цялото семейство в начинанието, така че да е от полза за всички. Когато една ферма не е нищо повече от халета със затворени животни, мотори, валове, силози, бетон и машинарии, за децата не остава какво да правят.

Но в нашето стопанство децата могат да ни придружават във всяка задача. Дори когато сечем дърва в гората, има място за дете, защото не ползваме тежка техника. Няма да се опасяваме, че може да паднат в торището, защото нашия компост могат да го близнат и няма да им навреди. Няма да се опасяваме, че може случайно да се озоват в помещението с отровите, защото нямаме такова.

Колкото по-рано се приобщят децата, толкова по-силна ще е тяхната ангажираност към семейното фермерско начинание и толкова по-скоро ще развият необходимата практичност, която ще им позволи да се заловят с по-важните задачи, които идват с възрастта. Ако фермите ни не дават възможности на децата да вземат участие, те ще си запълват времето с гледане на телевизия, игри в детския бейзболен отбор, разходки из мола и вманиачаване във видеоигрите. Тогава, когато станат на 13 години и вече наистина могат да са ни от помощ, вече тези други интереси ще са ги погълнали и фермата няма да е в списъка на забавните занимания. Това е огромна трагедия и е една от най-значимите загуби на фермите в Америка като цяло.

Eдинадесети принцип на Салатин: Домашно приготвена храна, вместо полуфабрикати

Около 50% от храната в Америка е приготвена извън дома. Това включва замразена пица, полуфабрикати за микровълновата печка, ресторанти и заведения за бързо хранене. За жалост, това е увеличаваща се тенденция.

При това, преработената храна е скъпа. Навсякъде фермерите говорят за това, че от една кутия корнфлейкс фермерът печели по-малко, отколкото печели производителят на кутията.

Хората купуват по-малко пресни хранителни продукти като телешка кайма и картофи, а повече преработена храна като макарони, хляб и цели готови ястия. Крайният резултат, естествено, е, от една страна, влошено качество на храната, не е толкова прясна и тукашна, а от друга страна, по-големи разходи за потребителя.

Да си купиш първокачествени сипкави картофи от Айдахо за 20 цента на килограм е със сигурност по-изгодно, отколкото да плащаш два долара за килограм от същото нещо, само че вече нарязани на лентички, изпържени и замразени в торбички за микровълнова фурна. Онзи ден в магазина видях предварително-изпържен бекон, пакетиран в кутии от 115 грама да се продава за 44 долара на килограм! Невероятното тук е, че хората действително купуват такива неща.

Дванадесети принцип на Салатин: Чиста, питателна и лично проверена храна

Трябва да се поощряват хората да проявяват личен интерес към храната си. Който и да е от нас би ли поверил на държавата да ни предпазва храната? Мислите ли, че големите предприятия, които са под наблюдение от държавни инспектори, имат за цел да произвеждат само най-чиста и питателна храна? Разбира се, че не.

Колкото по-скоро хората започнат да проявяват активен интерес към храната си и им покажем, че има нещо по-хубаво от домати с вкус на картон, от безвкусни ябълки, от мазни свински ребра и бледи яйца, те ще осъзнаят, че “системата” е напълно прогнила. Няма как да имаме образовано и дейно население дотогава, докато имаме земеделие, което е толкова отдалечено от крайния потребител, че той си мисли, че млякото идва от кутия, а замразените панирани рибни рулца плуват в океана.

Тринадесети принцип на Салатин: Достойни селскостопански доходи

Защо един фермер трябва да получава по-малко от един чиновник в града? Неговата работа по-маловажна ли е? Не мога да проумея как фермерите могат да се трепят до изнемога за заплащане, което е направо бедняшко.

За да можем да имаме визията и ентусиазма всяка година да произвеждаме най-качествената храна и за да можем да мислим в дългосрочен план, ние трябва да получаваме възнаграждение, което напълно да ни удовлетворява. Парите не са всичко, но са си нещо. Парите със сигурност са мотиватор и няма да се извиняваме за това, че изискваме от клиентите си чрез цените на произведеното от нас, да получаваме достатъчно пари, за да вървим с високо вдигнат глава из центъра на който и да е град. Всеки потребител, който откаже такова възнаграждение на хората, който отглеждат храната му със сигурност не изпитва уважение към това, което влиза в стомаха му.

Четиринадесети принцип на Салатин: Начин на живот, който ни зарежда емоционално

Нашият фермерски подход носи емоционално въодушевление. Прекрасно е за децата, защото те могат да участват наравно в цялата дейност. Нашият начин на работа ни носи и финансово удовлетворяващи приходи.

Това, че работата ни е сезонна, ни позволява да си отделим период за почивка, за да поотдъхнем. Можем да отидем на ваканция и да прекарваме часове през зимата, седнали до огъня в игри и четене на книги. Много е вълнуващо да откриваме по-ефикасни начини за отглеждане на животни и растения, така че да можем да произвеждаме висококачествена храна.

Не би ли било ужасно да стане човек сутрин и да трябва всеки ден да прави едно и също? А как би се почувствал човек, ако на 1-ви януари си даде сметка, че през новата година ще трябва да прави абсолютно същото, което е правил през изминалата година? Ние, пък, тъй като сме въоръжени със списък от подобрения, нови проекти, нови растения и животни, които искаме да пробваме и тъй като винаги знаем, че ни предстои да се запознаем с нови, прекрасни хора, очакваме бъдещето с трепетно въодушевление.

Преди да се сдобиете с първото си растение или с първото си животно, преди да сте вложили и десет цента в някаква селскостопанска инициатива, вижте дали разполагате с правилната философия и ще се изненадате колко лесно ще ви бъде да вземате решения. Това може и да не е гаранция за успех, но ще ви насочи в правилната посока и ще е показател за това дали мисленето и усилията ви ще ви отведат към успех.

Какво съветва Джоел Салатин начинаещите фермери, четете в бестселъра „Фермер – мисията възможна“. От 12 юли книгата ще се разпространява безплатно в електронен вид, а от октомври ще се продава на хартия. Желаещите да получат безплатно електронно копие или да се регистрират за закупуване на хартиеното издание, могат да го направят чрез този линк.

Споделете.

Коментирайте

Close