Български производители изложиха натурални храни в дегустация в Европарламента

Български натурални храни бяха представени в дегустация в рамките на конференция на Информационното бюро на Европейския парламент в България под мотото „Знаете ли какво ядете?“ в петък. Ябълки от с. Хераково, нафпавок от с. Горно Драглище, рачел от Пловдив, отлежали кашкавали от с. Борино, традиционни български лютеници, пресен биволски кашкавал, фермерски сирена, занаятчийски квасен хляб и кашкавали от козе и краве мляко бяха показани от производители на био и традиционни натурални храни.

Идеята  е на движението Slow Food България и инициативния комитет за създаване на Национално сдружение на малките семейни ферми и и преработватели (НСМСФП). В дегустацията бяха представени и вина от малки изби, обединени в Асоциацията на независимите лозаро-винари в България. Всички продукти са придружени със сертификат за безопасност, издаден от лицензирана лаборатория. „Имаше сериозен дебат, а и отново напомнихме и пред Българската агенция по безопасност на храните и аграрното министерство, че трябва да се търси решение за малките семейни ферми и преработватели“, обясни Мъгърдич Хулиян от НСМСФП.

Проблемите на малките и биопроизводителите бяха разисквани на дискусия, в която се включиха и Мариана Кукушева, председател на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите, Десислава Димитрова от движението Slow Food България, Богомил Николов, изпълнителен директор на Асоциация „Активни потребители“, Стоян Симеонов от Българска асоциация „Биопродукти“, инж. Атанас Дробенов,  експерт в дирекция „Контрол на храните“ в Българската агенция по безопасност на храните и д-р Галя Костадинова, началник отдел „Безопасност на храните“ в Министерство на земеделието.

Антония Първанова: Да се премахнат бариерите пред малките и средни производители

„В България се фаворизират по-скоро големите производители. Трябва да се премахнат законодателните бариери, които възпрепятстват дейността на малките и средни предприятия“, заяви   по време на конференцията „Знаете ли какво ядете“ евродепутатът Антония Първанова (АЛДЕ). Малките и средните фермери и преработватели посочиха като основни бариери пред дейността си липсата на лаборатория за проби за безопасност за някои типове храни, както и сертифицирането на фермите като стопански производители.

“23 години не се дефинира дейността на фермера. Той е в състояние на полувиновност, тъй като няма изисквания, регламентиращи неговото производство. Няма правила и посока, по които да се развиват”, заяви Десислава Димитрова от Slow Food България.

Щансът на малките производители, по думите на Марияна Кукушева,  е единствено и само в кооперирането. „Най-големият процент на неусвоените средства от ЕС са в областта на кооперирането и обединението – както по Програмата за развитие на селските райони, така и по ОП „Конкурентоспособност”.

В 10% от изследваните храни в България са открити ГМО продукти

„България разполага със супер модерна лаборатория за ГМО, в която се правят около 250-300 проби на година и в около 10% от тях са открити ГМО продукти“, съобщи Богомил Николов от Асоциация „Активни потребители“. Резултатите обаче не отиват при контролния орган, а лабораторията работи „от любов към науката“. Николов препоръча за консервантите и добавките на етикетите да се изписват както буквата и номера на веществото, така и неговото наименование. В момента изборът за Е-тата е доброволен.

Безопасността на храните е тема номер 1 в България и в цяла Европа, тъй като хранителната промишленост в ЕС е с годишна стойност 750 млрд. евро, а компаниите, работещи в сектора, са 17 милиона, съобщи Антония Първанова. Приемането на новото европейско законодателство в областта на храните и тяхното етикетиране, е било съпроводено с безпрецедентни конфликти в комисиите и пленарната зала на ЕП, допълни тя.

Да не се противопоставят бизнес интересите на общественото здраве, призова Антония Първанова

„Не би трябвало дебатът да бъде по линията бизнес интереси срещу обществено здраве. Не може да има такова противопоставяне, защото в крайна сметка, подобни решения рефлектират върху социалните и здравни системи“, заяви д-р Първанова, която е член на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните в Европейския парламент.

„Нека има прозрачност, нека индустрията печели, но нека и хората да имат право на избор. Когато правилата съществуват и важат за всички, няма да имаме такива притеснения. Трябва баланс и синхрон между политика, медии, граждански организации по темата, всичко друго създава усещане за корупция“, обясни българският евродепутат.

Д-р Първанова изказа съжаление, че след гласуванията в пленарната зала от новия регламент за етикетирането на храните са отпаднали важните точки за предупреждението към бременните жени за съдържание на аспартам, за задължителното обозначаване на съдържанието на трансмазнини, системата за цветово кодиране на храните, , забраната за достъп до пазара на храни от клонирани животни.

Поставянето на етикети за трансмазнините ще е доброволно във всяка една страна членка

Всяка страна членка, а не индустрията й, доброволно ще решава дали да се поставят етикети за трансмазнините. Това означава, че правителствата имат правото да задължат бизнеса да обозначава трансмазнините в етикетите на предлаганите продукти. Антония Първанова призова българската държава да организира и проведе мащабна кампания за информиране на потребителите: „Културата на информиран избор не може да се случва без система за контрол и гаранции. Иначе минаваме само на митове и слухове“, каза още тя.

„Голяма част от българските производители и търговски компании още преди година започнаха да развиват своите нови проекти, за да отговорят на новите европейски правила. Но онези производители и търговци, които не са започнали да осъвременяват своите храни, опаковки и етикети, закъсняват много. Други пък изобщо нямат намерение да го направят”, каза на конференцията „Знаете ли какво ядете“ Атанас Дробенов.

Той посочи, че при нарушение на правилата за етикетиране на продуктите, отговорността е на производителя, ако храната е от български произход. При вносните стоки санкциите понася търговският представител.

Наши малки и средни предприятия показват български храни и напитки в Москва

24 български малки и средни предприятия за производство на храни участват в Международната изложба за храни и напитки PRODEXPO 2014, която ще се проведе в Москва от 10 до 14 февруари. Участието им е организирано от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) по проект за насърчаване на експорта, финансиран по ОП „Конкурентоспособност“.

На националният ни щанд в ЦВК Експоцентър (зала 3, павилион 2) в руската столица на обща изложбена площ от 250 кв. м. своята продукция ще представят български производители на млечни и месни продукти, сладкарски и шоколадови изделия, плодови и зеленчукови консерви, алкохолни напитки.

На 11 февруари 2014 г. в Синята зала на Експоцентъра ще се проведе Ден на България. Посетителите на изложбата ще имат възможност да дегустират нашите вина, да участват в майсторски клас по българска кухня и в томбола с награда винен тур из България.

Със средствата по проекта ИАНМСП поема разходите на българските производители за наем на изложбена площ, щанд, обзавеждането му, регистрация на изложителите, включването им в каталог.

PRODEXPO е едно от най-авторитетните събития в областта на хранително-вкусовата промишленост и винопроизводството, което се организира ежегодно от 1994 г. През 2013 г. в изложбата са участвали 2 309 изложители, а броят на посетителите достигна 53 хил. души.