Пълен списък с оцветители, добавки и консерванти

Оцветители, добавки и консерванти се влагат в много от храните, и въпреки че са одобрени от Европейския съюз, те не винаги са безопасни.  Някои могат да предизвикат астматични пристъпи, алергични реакции, хиперактивност при децата, други са още по-опасни и водят до рак и други тежки заболявания. За част от оцветителите, добавките и консервантите  няма преки доказателства за безопасност, затова с тях трябва да бъдем внимателни.

Преди техните нименования са се изписвали изцяло, но през 1963 г. в Европа решили да ги заменят с една буква и цифров код.  Така вместо сода за хляб и лимонена киселина, на етикетите се появили обозначенията Е500 и Е330.

Според Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храните, съдържанието на оцветители, добавки и консерванти трябва да е отразено на опаковката. Много често обаче буквите и цифрите не ни говорят нищо.

Оцветители – от Е100 до Е199

Оцветителите се смятат за едни от най-опасните хранителни добавки. Първоначално са се използвали само естествени оцветители – екстракти от растения, плодове или животински продукти. През 1856 г. Уилям Перкин открил първия синтетичен оцветител. Най-напред изкуствените оцветители се използвали само в текстилната индустрия, но впоследствие започнали да ги влагат и в храните. Така през 1900 г. в хранителната индустрия на САЩ вече се използвали вече близо 80 синтетични бои, които по онова време се добивали от въглищен катран. 37 години по-късно били направени изследвания и се оказало, че багрилата, получени на основата на бензидин и неговите производни, причиняват рак. Тогава част от тях били забранени.

Днес оцветителите се използват основно в сладкарството, производството на безалкохолни газирани напиткии сокове, сладолед, чипсове, снаксове, консервирани храни.

Смята се, че част от оцветителите предизвикват кожни обриви, астма, алергии, екземи, хиперактивност при децата, а някои дори са канцерогенни. Дори натуралните оцветители не са на 100% безопасни – например яркочервеният Е120, извлечен от стрити насекоми. Счита се, че той предизвиква хиперактивност при децата.

За безопасни са приети оцветителите Е100 – куркумин (жълт оцветител №7), Е101 – рибофлавин (витамин В2),  Е161b – жълт извлек от растения,  Е160а – каротен, Е160с – извлича се от червен пипер, Е140 – хлорофил (зелен оцветител №1), Е160d – ликопен (намира се в доматите и грейпфрутите), Е163 – антоцианин – извлича се от цветя и растения, Е162 – оцветител, който се извлича от цвекло.

За вредни оцветители се смятат Е102 – тартазин (жълто № 5), Е110 – сънсет жълто (жълто № 6),  Е123 – амарант (червено № 2), Е122 и Е124 понсо 4R (червено № 4) и Е127 – еритрозин (червено № 3). Тартазинът води до астматични пристъпи, алергии и тумори на щитовидната жлеза. Използва се за оцветяване на сухи суши, конфитюри, зърнени храни, сладкиши и снаксове. Забранен е за употреба в Норвегия и Австралия.

Сънсет жълто, който се добавя в сладоледи, снаксове, зърнени храни, леки алкохолни и безалкохолни напитки като лимонада, е забранен в Норвегия. Той предизвиква уртикария, алергии, запушен нос, хиперактивност, тумори на бъбреците, хромозомни увреждания, гадене и повръщане, нарушено храносмилане, загуба на вкуса, изпотяване. Британската асоциация на хиперактивните деца HACSG не препоръчва храни, които го съдържат.

Амарантът е опасно да се приема при бременност, тъй като води до  увреждания в плода. Той се добавя в желирани продукти и различни пълнежи. Забранен е в много страни, сред които Русия, САЩ, Австралия и Норвегия.

Е122 и Е124 понсо 4R са деривати на въглищен катран, които причиняват алергии и астматични пристъпи. Е122 се влага в желирани продукти. Употребата му е забранена в Норвегия, Австралия и САЩ. Е124 може да причини алергични реакции при астматици и хора с алергии към аспирин. Смята се за канцерогенен, след като са направени опити с животни, и е забранен в САЩ и Норвегия.

Еритрозинът също е тестван върху животни и се оказало, че причинява рак на щитовидната жлеза. Той има свойството да повишава нивото на хормоните на щитовидната жлеза и да доведе до хипертиреоидизъм. Червеният оцветител, който се добавя в сладкиши и снаксове, води и до чувствителност към светлината. Забранен е в Норвегия.

Жълтият оцветител Е104, който се добавя в червила и одеколони, е забранен в САЩ и Норвегия. Е107, който се използва в безалкохолните напитки, не се разрешава в САЩ и Австралия. Е129 се добавя в подправки, храни, козметика и е забранен в много страни, подобно на сините багрила Е132 и Е133. Те се добавят в сладоледи, млечни продукти, бисквити, хлебни изделия. Забранен за използване в Швеция и Норвегия е Е142, който се съдържа в зеления грах. Е151 и Е155 се добавят в кафяви сосове и шоколадови торти, но тъй като не са на 100% безопасни, са забранени за употреба в Швейцария, Германия, Швеция и САЩ.

В някои страни оцветителите Е102, Е104, Е107, Е110, Е120, Е122 – Е133, Е142, Е151, Е153 – Е155, Е173 – Е175 и Е180 са забранени, но в други, сред които и България, са разрешени за употреба.

Препоръчва се да се избягва употребата на следните оцветители – от Е 173 до Е 175, Е 180, Е 160(b), Е 150 (а), Е 150 (b), E 150 (c), E 150 (d), E 120, Е 128, Е 131, E 107. Абсолютно забранени за производство са Е 103, Е 121.

Консерванти – от Е200 до Е299

Консервантите се използват в бирата, виното, безалкохолните напитки, сушените плодове, соковете, оцета, продукти от домати и картофи.

За канцерогенни се смятат консервантите от Е 210 до Е217. Те се съдържат основно в сокове, газирани и ободрителни напитки, пастети с лют вкус. Опасни са и консервантите Е240 и Е 249. Други консерванти, които причиняват рак, са Е330, Е131, Е240 и Е142.

Консервантите от Е230, Е231, Е232, Е233 и Е238 може да причинят раздразнение на кожата и да причинят дерматологичнипроблеми. Заедно с Е239 може да доведат до алергични реакции. Е233 причинава и затлъстяване.

За хипертониците са абсолютно непрепоръчителни консервантите Е250, Е252 и Е254. Първият се смята и за канцерогенен. Обикновено се добавя към кренвирши и наденици, но в някои държави употребата му не е разрешена.

Консервантите Е221, Е223, Е222, Е224 и Е226 водят до чревни разстройства, а Е338, Е340, Е339, Е341, Е407, Е461, Е450, Е462, Е463, Е466, Е465 причиняват стомашни разстройства. Обриви предизвикват Е311, Е313 и Е312. До повишаване на нивото на лошия холестерол водят Е230, Е321 и Е322. Като рискови за здравето се приемат и Е250 и Е251.

Опасни оцветители, добавки и консерванти се използват и при домашното консервиране

В домашното консервиране често се използват вещества, които са опасни за здравето. Сред тях е бензоената киселина Е210 и нейните соли, които се добавят в консерви и  безолкохолни напитки и сокове. Натриевият бензоат Е211 който се добавя към туршии и консерви за прекъсване на ферментацията, има канцерогенни свойства, смята HACSG. Калциевият бензоат Е212 може да предизвика алергии. Друг консервант – Е214,  е забранен за използване в Австралия. Опасен е и Е338 – фосфорна киселина, чиято употреба във Великобритания е ограничена до минимум. Причинява стомашно разстройство, нарушава метаболизма на калция и извлича селена от организма.  По този начин предразполага към злокачествени тумори и сърдечни болести.

Консервантът Е 270, който се влага в сладкиши и безалкохолни напитки, е доказано вреден за деца. Обработва се трудно от детския стомах. Опасен е и консервантът Е 211, който се добавя в нискокачествени храни – той води до уртикария.

Кои са другите оцветители, добавки и консерванти  в храните?

От Е300 до Е399 – антиоксиданти и киселинни регулатори, които се използват в маргарина, мазнините, течни шоколади, бланширани картофи. От Е400 до Е499 – емулгатори, сгъстители, стабилизатори. Добавят се в нискокалорични храни. От Е500 до Е599 – набухватели, регулатори на киселинността, минерални соли, които се влагат в  хлебните продукти и сухото мляко. От Е600 до Е699 – ароматизатори и подобрители на вкуса. Добавят се в замразените храни, използват се като заместители на подправки, сосове и дресинги. От E900 до E999 – използват се в газираните напитки,  като подсладителят Е952 е забранен в САЩ и Великобритания. Смята се, че води до  мигрена и ракови заболявания.

Разнородни добавки са от Е900 до Е999, а допълнителни – от Е1100 до Е1599.  Веществата от тази група се добавят в брашното, хлебните и тестените изделия, сладкишите и дъвките.

Чрез тази програма за мобилни телефони може по всяко време да проверим обозначениета на всички оцветители, добавки и консерванти, какво означават кодовете им и дали са опасни за здравето:  http://www.getjar.com/products/278/E300FoodAdvisor

Таблица с всички оцветители, добавки и консерванти: