Българското месо на пазара е пълно с антибиотици

Българското месо е пълно с антибиотици, като фермерите ги дават на животните, за да се презастраховат. Фермите в България злоупотребяват с медикаменти и са класирани на осмо място в седмия годишен доклад на Европейската агенция по лекарствата, който анализира продажбата на антибиотици за животни в 30 европейски държави през 2015 г.

В България на 1 кг живо тегло се падат средно по 121 милиграма антибиотик, а в страни като Норвегия, Исландия и Швеция, данните съответно са 2 мг, 5 мг и 12 мг. Употребата на лекарства у нас застрашително расте – от 92 мг през 2011 г. и 116 мг през 2013 г. до рекордните 121 мг, посочва в. „Сега“. Големият проблем с безконтролното даване на антибиотици на животните е, че така бактериите стават резистентни, лекарствата спират да действат и се налага използването все по-мощни антибиотици във все по-високи дози.

У нас върху животните се прилагат най-много тетрациклини и антибиотици от групата на макролидите, амфениколите и пеницилин.

Все пак България е доста далеч от страни като Кипър, Испания и Италия, които са рекордьори по използване на антибиотици. В Кипър техните количества са 434 мг/кг, в Испания – 402, а в Италия – 322. Но ако в Италия тенденцията е за намаляване на антибиотиците, у нас, в Успания и Кипър прилагането им се увеличава.

„За да предотвратят инфекциите и да ускорят растежа на животните, фермите се застраховат и дават дори на здравите животни малки дози антибиотици“, коментират експертите на „Активни потребители“. По този начин те се дават безпричинно за превенция и профилактика.

Ежегодните доклади на ESVAC не дават информация за реално употребените антимикробни препарати при отделните видове и категории животни, а на база на данните за общите обеми в дадена страна и чрез прилагане на математически модел да се представи информация за количествата антимикробни субстанции, с които потенциално може да бъдат третирани всички животни, съобщи в официално становище Българската агенция за безопасност на храните. „На страница 78 от цитирания доклад, в данните за продажбите, подадени от България, изрично е посочено, че същите се предоставят от търговците на едро с ветеринарномедицински препарати доброволно и трябва да се интерпретират внимателно. Посочено е, че данните за 2014 г. за България са непълни, което не позволява коректен анализ на тенденциите. В тази връзка е некоректна интерпретацията за “скок” в употребата на антимикробни средства при животните в България, като се сравняват механично данните за 2015 г.

Твърдението, че фермерите “тъпчат” животните с лекарства “за всеки случай” е невярно, тъй като от 01.01.2006 г. в България е в сила забрана за използването на антибиотиците като растежни стимулатори и се спазва законовата разпоредба за нулева торерантност за съдържание на антибиотици в конвенционалните фуражи. За да бъде произведен един медикаментозен фураж, за същия трябва да има издадена рецепта от ветеринарен лекар. От показанията за употреба в кратките характеристики, етикети и листовки на лицензираните за употреба антимикробни ВМП е отпаднала възможността за прилагането им с цел профилактично третиране.

Всяка година БАБХ изготвя Национална мониторингова програма за контрол на остатъци от ветеринарномедицински продукти и замърсители от околната среда в храни и суровини от животински произход (НМПКО), която има за цел да контролира неправилна употреба на ВМП или неспазване на определените карентни срокове. В тази програма са включени изпитвания на различни видове суровини и храни от животински произход за антибактериални субстанции (антибиотици, сулфонамиди и кинолони).

По този показател за 2015, 2016 и до края на месец септември 2017 година са извършени следните изпитвания за остатъци от антибактериални субстанции (изследвано е месо от едри преживни животни, от свине, от дребни преживни животни, от коне, месо от домашни птици, от зайци. Изследвано е също мляко, яйца, мед и аквакултури. През 2015 година са изпитани общо 532 проби. Констатирана е една несъответстваща проба пчелен мед, показала наличие на сулфатиазол. По случая е проведено разследване и са предприети съответните административни мерки.

През 2016 година са изпитани общо 521 проби. Констатирани са три несъответстващи проби патешко месо, показали наличие на тетрациклин. По всички случаи са проведени разследвания и са предприети съответните административни мерки. През 2017 година до 30 септември са изпитани общо 290 броя проби за наличие на антибактериални субстанции. Не са констатирани несъответстващи проби за наличие на антибактериални субстанции в храни и суровини от животински произход. На основание гореизложеното БАБХ счита, че взима всички законово установени мерки и предлаганите на пазара храни от животински произход са безопасни за консумация и не представляват риск за здравето на потребителите“.