Caryx

Чиста храна за душата и тялото от монасите в Копиловския манастир

0

Заобиколен с натежали от плод ябълкови градини, манастирът „Свето Благовещение на Пресвета Богородица“ край кюстендилското село Копиловци се готви за неделна служба. Блесналият купол улавя слънцето в ранната есенна утрин и кръстът пръска надалеч божествената си светлина.

В двора, пред църквата, се тълпят десетки млади семейства с деца, които с озарени лица изпълват бялата черква, украсена със стари икони. Eдно от момиченцата е облечено в черни дрехи от глава до пети – 7-годишната първокласничка мечтае да стане монахиня.

Копиловски манастир Благовещение

Архимандрит Касиан благославя децата

Преди началото на неделната служба всички деца се подреждат и минават за изповед при игумена архимандрит Касиан, а след литургията това може да направи всеки богомолец. В църквата игуменът отправя специална благословия за най-малките миряни, които се тълпят около него с наведени глави. „Учим децата да станат безкористни. Готови сме да помагаме по всякакъв начин на хората да се създават здрави семейства с добри деца“, казва един от монасите – йеродякон Герман.

Йеродякон Герман

Йеродякон Герман в ябълковите градини на манастира

Преди да постъпи в манастира бил рокмузикант. Свирел във Варна, когато му попаднала книгата „Вяра, надежда и любов“. „Зачетох се и всичко у мен придоби друг смисъл. Бях на 25 години, дотогава никога не съм мислел за манастир, монашество, не съм разбирал нищо от канони. Дойдох в манастира и останах – най-трудното беше борбата със себе си, но повикването свише беше най-силно“, казва йеродякон Герман.

Архимандрит Касиан

Игуменът архимандрит Касиан

Повечето от братята са образовани, интелигентни хора, с ясно съзнание, казва игуменът архимандрит Касиан. Има бивш брокер, кредитен експерт в банка, завърнал се емигрант от САЩ…Самият архимандрит Касиан е високообразован мъж – завършил е физика и приложна математика, бил е аспирант в БАН по геофизика. По-късно учи теология в Духовната академия, а през 1979 г. влиза в манастир. Приема монашество през 1981 г. и отива в Жаблянския манастир.

Отказва се от монашеска заплата, за да не нарушава каноните на православната църква. Създава животновъдно и земеделско стопанство, благодарение на което манастирът си помага с издръжката. „От малък не мога, без да ми мирише на животни“, казва архимандрит Касиан, чийто баща е бил агроном.

Благодарение на вярата, земеделието, животновъдството и с Божията помощ преди петнадесетина години започва изграждането и на новия манастир „Благовещение“. „Копиловският манастир е малко чудо, никога не съм вярвал, че ще се построи това нещо. Прочетохме молитва от Требника и започнахме без средства. Манастирът е построен на гола поляна от шепа монаси, които живееха горе в планината“, казва архимандрит Касиан.

Копиловски манастир "Благовещение"

Манастирът „Благовещение“ е построен на гола поляна

Още стои малката барака, в която монасите се приютявали нощем по време на строежа. Сега в нея държат сечива и инструменти. Мълвата за съграждането на манастира бързо се разнесла и за каузата започнали да помагат миряни, интелектуалци. Група проектанти изготвили проекта безвъзмездно. „Основната ни цел не е материална – да построим манастира, а борбата със себе си – със своите пороци, със своите недостатъци. Това е монашеско задължение на всеки, който се е посветил на Бога“, казва игуменът.

Изграждането на манастира е съпроводено с много премеждия и атаки – от дъжд, от завист, от зложелатели, една нощ откраднали дори оградата. „Но въпреки всичко оцеляхме и не се сърдя на никого – ако няма плюс и минус, няма да има осветление по улиците“, заключава мъдро игуменът.

Копиловски манастир Благовещение

Монасите отглеждат зеленчуците и плодовете по екологичен начин

Строежът започва върху собствени ниви, а впоследствие монасите започват да обработват и наета земя, която вече достига 1000 декара. Върху стотина декара отглеждат овощни градини – ябълки, праскови, сеят зелени салати, подправки, домати и пипер, моркови и патладжан – всичко, което ражда българската земя. Имат собствен пчелин, от който добиват чист пчелен мед.

Отглеждат сами и фуража за животновъдното стопанство, в което има крави, овце, около 80 кокошки. В близост манастирът поддържа и рибарник, в който се отглежда пъстърва.

Първоначално хората сами търсели да купят чиста храна от манастира, особено мляко за децата. Впоследствие монасите започват продажби на тържищата в столицата. Продукцията им се търси, защото е отгледана по екологичен начин и без пестиции. „Генномодифицираните храни са опасни – млади семейства имат проблеми с възпроизводството – дължи се на храната. Не може организъм, който се храни с невъзпроизвеждащи се продукти да се възпроизвежда“, казва игуменът.

Копиловски манастир Благовещение

Манастирът има и животновъдно стопанство

Пред светата обител е паркиран бял бус, на който пише: „Манастир „Благовещение“ – село Копиловци, Кюстендилско“. С този бус монасите в работни дни карат произведената от манастира земеделска продукция до пазарите в столицата. Няма човек в „Младост“, който да не е виждал отец Герман и манастирската продукция на местния пазар. Със събраните средства продължава изграждането на светата обител, а отскоро се работи и по построяването на женски манастир.

Копиловски манастир Благовещение

Средствата от земеделие отиват за изграждането на манастира

„Съвременният човек е откъснат от реалността, той бяга от себе си, това е най-голямата трагедия. Вярата е заменена с рационалното, с меркантилното – практически сме общество от консуматори. Съвременният човек е изгубил удоволствието, радостта от труда – да поставиш семенцето и да се радваш на плода, а това е генетично заложено във всеки от нас. Земеделието е хубаво и радва душата. Всяка година реколтата ни е по-хубава от предишната“, разказва игуменът.

Копиловски манастир Благовещение

Земеделието е хубаво и радва душата, казват монасите

И докато поглежда натежалите от ябълки и круши клони на дърветата навън, мъдро отбелязва: „Има един важен природен закон – гордите хора и извисените нагоре пръчки не дават плод и трябва да се махнат или да се наклонят надолу, да станат смирени. Свобода от страстите, а не свобода на страстите. Да остават само тези, които дават плод“.

гостоприемството е християнска ценност от векове и трапезарията на манастира се изпълва с миряни за обедната трапеза след литургията. На масата има картофена чорба, топъл, дъхав хляб, омесен в манастира, сок от ябълки, които самите монаси произвеждат. Всички заемат местата си на пейките, а жените и малките момиченца са с покрити под забрадки коси и дълги поли – както повелява канонът.

Копиловски манастир Благовещение

Манастирът „Благовещение“ е старостилен

Манастирът „Благовещение“ не е част от Българската православна църква и следва църковния календар, приет на първия Вселенски събор, по който се водят православните в Русия, Украйна, Беларус, Сърбия, Македония, Йерусалим, манастирите на Света гора, някои гръцки и румънски самостоятелни църкви.

Но „православието е вечно и неизменно, както Бог е вечен и неизменен“, отбелязва отец Касиан, и допълва: „скромността, кротостта, смирението, вярата, любовта към врага е най-великата сила на този свят. Трябва да си пазим нашите изконни ценности и традиции като християни“. А братята в Копиловския манастир „Благовещение“ го правят – те не пристъпват природния канон и берат плодовете на труда си.

loading...
Споделете.

Коментирайте

Close