Държавата заложи срещу заем лабораторията „Българска роза“ и Института по виното

Държавната лаборатория „Българска роза“ и Националният институт за изследване на вино, спиртни напитки и етерични масла (НИИВСНЕМ) са с неясна съдба, след като бяха заложени срещу огромен кредит от Българската банка за развитие (ББР) и впоследствие планирани за сливане в едно юридическо лице.

Лабораторията, която окачествява и сертифицира българското розово масло, и институтът, който има сродни функции за виното, са в забранителния списък за приватизация.

От 2016 г. са в активите на мегахолдинга „Държавна консолидационна компания“ ЕАД (ДКК) под шапката на икономическото министерство. Тази пролет ДКК е решила да ги слее в едно юридическо лице.

Малко преди това, през февруари, с шести пореден анекс ДКК ги е заложила с учредяване на особен залог срещу допълнителен заем от ББР.

Теоретично, ако държавният холдинг спре да обслужва заема, Българската банка за развитие ще придобие заложените дружества и техните имоти и може да ги продаде като обособени части на потенциални инвеститори.

За такива сделки се изисква одобрение от парламента, но след сливането лабораторията „Българска роза“ вече няма да бъде самостоятелно юридическо лице от забранителния списък за приватизация.

Държавната консолидационна компания бе създадена по време на първото правителство на ГЕРБ през 2010 г. с цел парите от приватизация да постъпват в нея, вместо в Сребърния фонд. Практически така се заобиколи законовото изискване средствата да влизат в Сребърния фонд, създаден по време на тройната коалиция с намерението в него да се трупат пари за пенсии. Сега държавните дружества се вкарват в ДКК и парите от продажбата им отиват не в Сребърния фонд, а в държавния бюджет под формата на дивидент.

Държавната консолидационна компания – рожба на ГЕРБ за заобикаляне на Сребърния фонд

При управлението на предишния министър на икономиката Божидар Лукарски, а и при сегашния Емил Караниколов, в ДКК започнаха да се апортират разнородни активи – основно фирми от военната и оръжейната промишленост (вж. по-надолу), но и ключови държавни предприятия от хранителната индустрия като „Ел Би Булгарикум“, което държи правата за продажба на лицензи, ноу-хау, технологии и право за ползване на марки за българско кисело в над 20 страни по света, както и Националният институт за изследване на вино, спиртни напитки и етерични масла, който подобно на ДЛ „Българска роза“ има акредитиращи функции и притежава апетитни имоти.

По времето на икономическия министър Божидар Лукарски, в последните дни от управлението на кабинета „Борисов 2“, с разрешението на ръководството на ДКК институтът за изследване на виното продаде Музея на виното на „София БТ“, част от „Булгартабак холдинг“, за 8,6 млн. лв. Музеят се помещава в триетажна сграда на бул. „Цар Борис III“ 134 в София – една от първите архитектурни забележителности на София след Освобождението.

Съмнителната сделка с продажбата на Музея на виното на „София БТ“ още е в прокуратурата

Създадена през 1882 г. като бирена фабрика „Павлово“, 60 г. по-късно с кредит от Българска Земеделска и Кооперативна банка тя е реконструирана и превърната във винарска изба. Мотивът за продажбата на сградата на „София БТ“ бе, че дружеството притежава терена под нея. Имотът е изтъргуван като обособена част, както бе направена скандалната продажба на Дипломатическия клуб в Бояна. Сделката е дадена за разследване от прокуратурата, където все още отлежава. Заради гафа ръководството на ДКК бе сменено.

Повечето дружества в активите на ДКК са военни и оръжейни компании – Вазовските машиностроителни заводи – Сопот, развойното предприятие за производство на военно оборудване и муниции „НИТИ Казанлък“, държавният оръжеен търговец „Кинтекс“, заводът за ремонт на военни самолети и хеликоптери „Авионамс“ (наследник на приватизирания военен завод „Терем – Георги Бенковски“ – Пловдив), Летище „Стара Загора“ и терените му. ДКК бе намесена и в операцията по овладяване на военния завод “Дунарит” в Русе.

ДКК е сред най-непрозрачните държавни компании – тя дори няма интернет сайт, а ръководството й не се отчита пред обществото как се харчат публичните средства. Тази година капиталът на Държавната консолидационна компания бе увеличен до 885 млн. лв.

През юли 2018 г. правителството реши ДКК да получи свеж ресурс от 500 млн. лева, с които две от фирмите в холдинга – „Еко Антрацит“ със седем души персонал и „Еко Инженеринг РМ“ (129 души) ще ремонтират язовирите у нас. Принципно „Еко Антрацит“ се занимава с рекултивация на стари минни терени, а „Еко Инженеринг РМ“ e създадено за ликвидиране на последствията от добива и преработката на уранова суровина.

Междувременно в активите на ДКК са апортирани атрактивни имоти в цялата страна, сред които хотелски бази във Варна и Приморско, сгради и терени в Банкя. Компанията придобива с покупко-продажба парцели, сгради със специално предназначение и помпени станции на ВМЗ-Сопот в различни землища на община Карлово. Холдингът продава имоти в Белозем на местна рафинерия, както и жилищни сгради в София на други крайни купувачи.

Кредитът, който ДКК тегли от държавната Българска банка за развитие през 2016 г., й е необходим за придобиването на военно-ремонтния завод „Авионамс“. Заводът бе предложен на търг от частен съдебен изпълнител заради задължения към фалиралата КТБ на собственика му „Хедж инвестмънт България“ – холдингово дружество от корпоративната мрежа на бившия банкер Цветан Василев, чрез което до 2016 г. се контролират „Авионамс“ – Пловдив и „Дунарит“ – Русе.  

Към август 2018 г. със серия анекси по основния договор за кредит №884/5.05.2016 г. отпуснатият на „Държавна консолидационна компания“ кредитен ресурс е нараснал до 107 млн. лв. или около 4% от цялото балансово число на Българската банка за развитие. Заемът е обезпечен към ББР като е заложена цялата ДКК, наличностите й по сметки, вземане за 1,25 млн. лв. от „Бългериън еъруейз груп“ по цесия, ипотекирана е и централата на държавния холдинг. 

Дали съдбата на музея няма да бъде същата и за сградата, в която се намира Държавната лаборатория „Българска роза“? Тя се помещава в здание паметник на културата на ул. „Иван Вазов“ 3 в идеалния център на София. Сградата е построена през 1900-1904 г. за централа на Българската земеделска банка. В нея е заседавало правителството на България, оглавявано от Кимон Георгиев през 30-те години на ХХ век.

Държавната лаборатория „Българска роза“ е в сграда паметник на културата

Лабораторията е с над 80-годишна история и е наследник на техническата лаборатория към държавната Земеделска и Кооперативна банка, основана с указ на Цар Борис III през 1929 година. Оттогава до днес основната й задача е чрез научни методи и технологии да запази и поддържа качеството на розовото масло, изнасяно в чужбина.

През 2014 г., в резултат на усилията на експертите от лабораторията и розопроизводители Европейската комисия призна „Българско розово масло“ за защитено географско указание. По данни от преди 4 г., Държавната лаборатория „Българска роза“ е обработила около 800 кг розово масло до стандарт „Българско розово масло“, което прави пазарен дял от над 45% спрямо общото количество произведено розово масло в България.

Според издадените сертификати, през 2014 г. лабораторията е подпомогнала износа на близо един тон розово масло. Още три години преди това обаче управляващите от ГЕРБ смятат, че лабораторията не е кой знае колко ценна за държавата.

Делян Добрев: Лабораторията печели от наеми на имоти, няма кой знае каква дейност

В заседание на 26 ноември 2011 г.  при дебати за приватизацията на държавните предприятия тогавашният зам.-министър на икономиката Делян Добрев казва, че „91% от приходите на Държавна лаборатория „Българска роза” ЕООД са от наеми. Всъщност това е предприятие, което не развива кой знае каква дейност. То има имоти, които отдава под наем. При положение, че не повече от 10% от приходите са от обичайната му дейност, то явно тази дейност не е толкова съществена за държавата“.

В същото заседание депутатите Георги Пирински и Станислав Станилов се обявяват против приватизацията на лабораторията и подчертават  ролята й при окачествяване и стандартизация на българското розово масло. „Държавните стандарти ще се предадат в ръцете на частни лица. Знаете какво ще се случи от това: частният монопол винаги е по-лош от държавния“, изтъква тогава Станилов.

На 23 май 2018 г. изпълнителният директор на ДКК решава, че апортираната в холдинга Държавна лаборатория „Българска роза“ ще се влее в института за виното.  За целта още през месец март т. г. ДКК го преименува от „Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки“ ЕООД на „Национален институт за изследване на вино, спиртни напитки и етерични масла“ ЕООД, става ясно по време на парламентарния контрол на 27 юли 2018 г.

Депутатът Димитър Данчев, видно от стенограмата, припомня, че през 2010 г. е имало опити за раздържавяване на ДЛ „Българска роза“ и изразява опасения от „скрита приватизация“. Попитан от Данчев предвижда ли се някое от двете предприятия или техни обособени части да бъдат извадени от забранителния списък по чл. 3 от Закона за приватизацията и следприватизационния контрол, министърът на икономиката Емил Караниколов уверява, че целта на промяната е „осигуряване на възможности за по-пълно използване на капацитета на лабораторията“ на института по виното, тъй като „ДЛ „Българска роза“ няма необходимата база и лабораторна техника“.

Министър Емил Караниколов уверява Парламента, че лабораторията няма да се продава

Не се предвижда продажба на обособени части на лабораторията, а освен това подобно решение минава през Народното събрание, подчертава Караниколов. Причината за сливането, по думите му, е, че лабораторията не разполага с база и техника за пълноценна работа, не може да реализира и необходимите инвестиции за придобиване на статут за акредитирана лаборатория.

Министър Караниколов уверява депутатите, че институтът по виното разполага с нужната апаратура и че ще има нова промяна в името на дружеството правоприемник, в което да фигурира „Българска роза“. Нещо повече – дори обещава в част от помещенията на лабораторията да се направи музей на етерични масла и вина, „за да може столичани и гостите на София да се запознаят с българските традиции“.

Браншът: Съсипват най-старата лаборатория за анализ на етерични масла

Преработвателите на маслодайни рози у нас посрещнаха на нож новината за сливането на лабораторията с института за виното. „Това е най-старата лаборатория за анализ на етерични масла. В нея са работили над 30 специалисти и научни работници“, коментира в социалните мрежи н.с. І ст. д-р инж. техн. Любомир Стефанов, дългогодишен ръководител в „Българска роза“ – Казанлък и „Българска роза“ – Карлово, а днес собственик на консултантската фирма в сферата на парфюмерията, козметиката и етеричните масла.

„Много необмислено държавно-административно решение! Обезличава се ДЛ „Българска роза“, коментира и собственикът на розоварна Веселин Ганчев. „Целта е да се затрие всяко едно наследство и история. Който няма история, няма бъдеще“, допълва и Методи Стефанов, един от големите преработватели и износители на розово масло. Той припомня, че помещения на Държавната лаборатория „Българска роза“  София бяха  превърнати в ресторант.