Caryx

Производството на соя в България гасне, а сме били първи в света по добив

0

Европа да внесе незабавно „големи количества соя“ и да стане „масивен купувач“ на американски втечнен газ, бе цената, на която в края на юли 2018 г. ЕК изтъргува ниските мита със САЩ. Договорката бе направена след срещата в Белия дом между американския президент Доналд Тръмп и председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

Така страните на Стария континент ще отворят пазара си за над 300 000 т безмитен внос на американска соя, която над 75% е генномодифицирана, коментира за Агроновините директорът на Опитната станция по соята в Павликени доц. д-р Георги Георгиев.

Георги Георгиев, директор Опитна станция по соята Павликени

Доц. д-р Георги Георгиев, директор на Опитната станция по соята – Павликени

В същото време Европейската комисия говори за стратегия за развитие на протеиновите култури и най-вече на соята, за да сме по-малко зависими от американския внос на ГМО. Практически обаче европейските политики по соята тръгват в американска посока.

Европа обеща на Тръмп да внесе безмитно 300 000 т соя, над 75% от която е ГМО

Широкото отваряне на европейския пазар за американска соя е голяма възможност за американските фермери, които са притиснати от започналата търговска война между САЩ и Китай.

През юли т. г. американската соя се търгуваше на нива около 320-330 долара за тон, а бразилската 380-390 USD/т, посочва в анализ Центърът за икономически изследвания в селското стопанство при Института по аграрна икономика към БАН.

На Съединените щати се падат 50% от световното производство на соя, която заради огромното си стопанско значение е определена като „стратегическа“ култура на 21 век и третото хилядолетие. След 1950 година соята се развива с най-бързи темпове, тъй като е основен заместител на месо, богат източник на протеини, ценна храна при висок холестерол и сърдечни болести. Освен това е и ключова добавка към фуража на домашните животни. Площта и производството на соя в световен мащаб нарастват над 3,5 пъти, като най-голям дял се пада на САЩ, следван от Бразилия – 18%, Китай – 12% и Аржентина – 9%.

Останалите 11% се разпределят между всички останали производители на соя (Канада, Индия, Индонезия, Австралия, Европа и др). Още през 1962 г. селекционерът Всеволод Золотницкий посочва, че „нито едно растение в света не може да произведе за 100 дни толкова протеин и масло, колкото дава соята, нито да съперничи с нея по количеството на произвежданите продукти“.

Площите със соя в световен мащаб са 730-750 млн. дка годишно, с тенденция за увеличаване. По този показател соята е на четвърто място след основните зърнени култури използвани като храна за населението – пшеница, ориз и царевица. По среден добив (220 кг/дка) соята е на пето място след царевицата, ориза, пшеницата и ечемика.

Основните износители на соя и соеви продукти са САЩ , Бразилия и Аржентина, посочва българският учен ст. н. с. д-р Георги Георгиев от Опитна станция по соята – Павликени. В Европа най-голям производител на соя е Италия, следват Русия, Франция, Сърбия, Украйна, Румъния. Китай произвежда соя изключително за собствени нужди.

България не произвежда нито за износ, нито за своята фуражна индустрия, а площите със соя у нас са намалели двойно след временния, напомпан от субсидиите растеж през 2015 г.

Какво е производството на соя в България?

Развитието на соята в България е имало голям подем от 1934 до 1940 г. ( 700 000 дка) и от 1975 г. до 1985 г. (над 900 000 дка), както и периоди на отливи със силно редуцирани площи и производство под 15 -20 хил. дкa.

Най-много насаждения със соя в България е имало в края на 70-те и началото на 80-те години – почти 1 млн. декара при общо производство 100-120 хил. тона. Най-висок среден добив е получен през 1975 г. – 225 кг/дка, с който България заема първо място в света и изпреварва водещите световни производители на соя – САЩ, Бразилия и Аржентина.

Соя поливане

Соя може да се произвежда само при поливно земеделие

В годините след приемането ни в ЕС регистрираният добив е символичен и се ограничава едва до 6000-8000 тона на година, при засети около 10 000 декара с културата в цялата страна.

В началото на новия програмен период на Общата селскостопанска политика и разписаните в Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 зелени плащания за соя и обвързана подкрепа за протеиновите култури, много български стопани отново залагат на соята.  През 2015 г. засетите със соя площи у нас достигат 350 000 декара.

Субсидиите изстреляха соята в орбитата на най-засяваните протеинови култури

Причината за този бум, според експертите, е доброто субсидиране на културата. Макар че в същата стопанска година трендът в цените на соята като борсова стока е низходящ и ако през есента на 2014 г. един тон се е търгувал на Чикагската стокова борса за около 380 долара, а през 2015 г. цената е паднала до 325 долара за тон, интересът към соята сред земеделските производители у нас е провокиран от приличните субсидии.

Те получават подкрепа по линия на допълнителните зелени плащания, които за 2015 г. са около 500 млн. лв., както и по т.нар. обвързана подкрепа, тъй като соята е протеинова култура.  Условието е стопаните да заделят поне 5% от обработваемата земята, като тя е угар, или да гледат върху нея култури, обогатяващи почвата с азот.

Сред азотфиксиращите растения е и соята, като допълнителен бонус е, че тя носи и допълнителен доход след продажба на реколтата. Така всеки стопанин с най-малко 5 дка протеинови култури получава допълнително 31,2 лв./декар над стандартното подпомагане за площ (около 16 лв. на декар) и около 12 лв./дка по линия на зеленине плащания.

Соята, която не е ГМО, се търгува по-скъпо на световните борси

Българските производители имаха огромен шанс, още повече че от 2010 г. в България е въведена тотална забрана за свободно разпространение и отглеждане на ГМО в полски условия. Разликата в борсовата цена на ГМО и немодифицираната соя бе около 40 – 50 долара на тон, а това на фона на гарантираните пазари в Германия, Австрия и Швейцария, даваше и ценово предимство на българските производители.

Мнозина от тях намериха пазари в Румъния, където предаваха продукцията си за производство на соев шрот за фуражи в свиневъдството и птицевъдството, както и за човешки храни. Фуражният завод в Павликени също започна изкупуване на българска соя.

Европа като втори най-голям вносител на соя след Китай винаги се е стремяла да произвежда и търси немодифицирана суровина,  за да ограничи вноса на ГМО, при положение, че между 70% и 90% от световната продукция на соя е генномодифицирана. Същевременно едва 4% от площите с маслодайни култури на Стария континент са засети със соя и Европа няма капацитета да задоволи вътрешното си търсене.

България е с отлични почвено-климатични условия за отглеждане на соя

Производството на соя в България има своите силни предпоставки – благоприятните райони за отглеждане на културата са около 2 милиона декара, далеч над потребностите на пазара ни.

Районите за царевица са подходящи и за соя, пояснява доц. д-р Георги Георгиев, директор на Опитната станция по соята в Павликени. Тя е единственото научно звено в системата на Селскостопанската академия, което извършва научно-приложна, експериментално-производствена и консултантска дейност по соевото производство.

Българските учени са определили три района с подходящи условия, но с различна пригодност за производство на соя у нас. Най-добри са териториите от средната част на Дунавската равнина и Добруджа, Тракийската низина и Северното черноморско крайбрежие с надморска височина до 300-350 м. Районът се характеризира с най-благоприятна топло- и влагообезпеченост и е с отлични условия за производство на соя у нас.

Другите два „соеви“ района в България са най-северните територии на Дунавската равнина, райони от средната част на Тракийската низина и Южното крайбрежие с надморска височина до 150-200 м, и по-малко подходящите предпланински части на Стара планина и Средна гора, както и Лудогорието, където надморската височина достига до 400-600 м.

България подписа да участва в инициативата „Дунавска соя“

На база тези предпоставки, а и заради създадените български сортове соя, които имат висок добивен потенциал и добро качество и са адаптирани към местния климат и почви, България през 2013 г. се включи в инициативата „Дунавска соя“.

Проектът започна преди 6 г. по инициатива на Австрийската соева асоциация и Дунавската соева асоциация с цел подобряване на европейското снабдяване с протеин в рамките на цялостна стратегия, базирана на вътрешни ресурси. България стана една от 17-те страни от широкия Дунавски регион, участващи в проекта, базиран във Виена.

Краят на соевите блянове или защо соята не е във фокуса на земеделците

2016 г. бе годината на отрезвяване на българските производители на соя – мнозина от тях получиха ниски добиви от соя и се ориентираха към грах, а през 2017 и 2018 г. и към нахут. Някои стопани внесоха чужди сортове соя, които са неподходящи за нашите почвено-климатични условия, посочва доц. д-р Георги Георгиев и изтъква предимствата на българските сортове „Павликени-121“, „Даниела-97“, „Мира-96“ и „Сребрина“, за които Опитната станция в Павликени осигурява достатъчно количество семена.

Причините за ниската производителност на соя са комплексни – от една страна разбитата структура на поливното земеделие, тъй като соята, подобно на царевицата, е силно влаголюбива култура, от друга са грешките, допускани в отглеждането – подготовката на площите, сроковете за засяване, прибиране, напояване.

Продуктивността на произведения соев протеин от единица площ или в рамките на даден сеитбооборот се смята за основен критерий. Важен фактор е и нарушеният баланс при зърнените култури – превес има пшеницата, а най-малък дял – царевицата. Делът на соята е нищожен.

Изкупната цена на соята е 55 ст./кг, а ставката на декар падна почти двойно

Не на последно място е липсата на мощности за преработка на соя у нас. Русенско предприятие изкупува суровината, както и фуражният завод в Павликени, но изкупните цени не мотивират производителите – 55 стотинки за килограм или около 320 долара за тон. Българските стопани намират цената за ниска, но толкова всъщност е и борсовата цена за американската соя.

Сеитба на соя

Сеитба на соя в Северна България

Държавата не насърчава производството на стратегически важната соя с преференции, кредитни инструменти и данъчни облекчения за животновъдите и птицевъдите – основни потребители на соев шрот. Нещо повече – аграрното министерство намали ставката за подпомагане на протеиновите култури. За Кампания 2015 г. подпомагането на декар бе 28,51 лева, на следващата година падна до 21,60 лв. Със заповед на аграрния министър Румен Порожанов от май т. г. ставката за протеинови култури, включително и соята, бе редуцирано до 15,75 лв./дка.

По данни на агростатистиката, ако през 2015 г. у нас са били засети 350 000 дка със соя, през 2017 г. те са намалели над два пъти до 119 460 дка. Пропадна и участието на България в инициативата „Дунавска соя“. Изискванията са непостижими за българските производители, има тежки условия за сертифициране, обясни доц. д-р Георги Георгиев.

Дефицитът на соя налага внос на соев шрот за над 20 милиона долара

Недостигът налага внос от други страни. И макар България да импортира соя предимно от северните части на Бразилия, където се предполага, че по-малко насаждения са ГМО, над 80 на сто от суровината, която идва у нас от американския континент, е генномодифицирана.

По думите на директора на Опитната станция по соята в Павликени, всяка година внасяме 50-60 хиляди тона соев шрот на стойност около 20-25 милиона долара. Ако производителността в страната ни нарасне, при 1 млн./дка ще можем да изнасяме за близки държави, казва доц. Георгиев.

Перспективите за това обаче към днешна дата са в сферата на пожеланията. Самата Опитна станция по соята в Павликени е с неясна съдба, тъй като с реформата на Селскостопанска академия й предстои сливане с 13 други опитни станции в общ научно-производствен център.

Иронията е в това, че тази стопанска година е с отлични условия за производство на соя – засушаване и след това обилни валежи през юни и юли. Но надеждите не са в природата и в предприемчивостта на агросектора, а в еврокомисаря Фил Хоган – той бе подхванал темата за нова стратегия за развитие на протеиновите култури и основно соя. До договорката с Тръмп.

По статията работи и Елена Лазарова, репортер в Агроновините
Снимки: Опитна станция по соята – Павликени

Споделете.

Коментирайте

Close