InVigor_Promo

Д-р Илиян Бъчваров: Цялата държава трябва да се мобилизира срещу Африканската чума по свинете

0

– Д-р Бъчваров, колко сериозна за българското свиневъдство е навлизащата от Румъния зараза с Африканска чума по свинете? Ваши колеги говорят за болестта като пряко застрашаваща националната продоволствена и биосигурност.

Африканската чума по свинете е изключително тежко заразно заболяване, предава се много бързо и има огромни икономически последствия. Само в една Румъния загубите са около два милиарда до момента. Навремето шапът във Великобритания костваше 10 милиарда паунда на икономиката. Говорим само за преки загуби. Косвените – хора, продукция, кланици, лекарства, зърно – всичко това са загуби.

– Изпълнени с недоверие към БАБХ заради действията на агенцията в Странджа миналото лято, хората не вярват, че Африканска чума има и че тя може да унищожи българското свиневъдство.

Знам, че е много болезнено. Когато бяха избухнали навремето шап и син език, изключително много ни помогнаха журналистите  – имахме силна разяснителна програма и хората ни вярваха.

Сами водеха животните при нас, за да ги евтаназираме, имаха сълзи в очите, бяха свикнали с тези животни, но ни вярваха. След като локализирахме нещата, хората се успокоиха, разбраха, че заболяването щеше да е изключително тежко, ако беше навлязло широко в страната.

Сега Африканската чума по свинете също изисква държавна намеса, ветеринарните лекари не могат да се справят сами. Така беше и преди години със синия език, така беше с шапа, изключително много помощ ни оказаха военните и полицията.

Без тези структури много трудно може да се локализира дадено заболяване. Така е и в другите страни. Трябва да се вземат изключително тежки мерки и да има строга дисциплина.

– Можехме ли да избегнем навлизането на АЧС у нас и как? Навреме ли бе приета в началото на 2018 г. държавната Стратегия за борба с Африканската чума по свинете?

До този момент разпространението в много от страните се дължи на човешкия фактор – механичното предаване на това заболяване и най-вече наличието на т. нар. заден двор. Изобщо не може да се говори за пренасяне на вируса с комари или фураж. Изключително тежко е положението в Полша и Румъния.

Само в северната ни съседка в задните дворове по селата се отглеждат 1,4 милиона прасета, в Китай досега са евтаназирани над 10 милиона свине. Много трудно биха се справили властите. Затова апелираме с най-отговорно чувство към хората, които отглеждат прасета в дворовете, без да са ги регистрирали по Наредба 44, да ги заколят по най-бързия начин, за да разредим вируса.

– Кога и защо държавата допусна 80% от отглежданите в дворовете на село прасета да са без идентификация в регистъра ВетИС на БАБХ?

Държавата има предвид, че това е в прерогативите на кметовете по места. Разбирам, че те са пряко зависими от хората за своето избиране, но гледната точка тук не трябва да е политическа. Законите и наредбите в страната трябва да се спазват, Наредба 44 е сред тях. Необходима е широка разяснителна кампания сред хората за опасността от отглеждането на свине в задния двор. Решението е евтаназиране на тези животни, след което стопаните на тези, които са регистрирани по Наредба 44, да бъдат компенсирани.

Апелираме стопаните на прасета да са сигурни, че животните им са здрави, преди да ги заколят. Трябва да зачестят пробите, взимани от месо – вирусът е жизнеспособен 60 дни в сурово месо и над 1 година в замразено. Наясно сме, че като почне коленето на прасетата по селата, това месо може да влезе в селските магазини, в някои от малките градове, да започнат продажби по интернет. Тук е ролята на ветеринарите и полицията – да контролират движението на тези меса и пренасянето им от една област в друга. Трябва да се справим със сивата икономика и да овладеем 10-километровата зона около комплексите, за да не допуснем не само икономически, но и екологични катастрофи.

– А какви мерки трябва да се вземат по отношение на дивите свине в частните ловни стопанства и в природата? Още през 2016 г. учените от Центъра за оценка на риска по хранителната верига предупредиха, че Африканската чума по свинете няма да ни подмине, но популацията на диви прасета продължи да расте, за да надмине рекордните 100 000 животни тази година?

Призоваваме да се редуцира до минимум популацията на дивите свине! В това изключителна роля имат самите ловци. Много се надяваме на тяхната помощ – при всяко отстреляно животно да се вземе проба, да се алармира при умряло прасе. Все още има шанс да се справим с Африканската чума по свинете, но трябва държавнически да подходим към нещата. Министерският съвет трябва да изиграе своята роля и да излезе с контрамерки.

– В 10 наши общини се отглеждат древните черни прасета от породата Източнобалканска свиня. Те се гледат пасищно, стопаните им се притесняват от АЧС, в същото време наредбите не им позволяват да ги изолират. Властите предлагат затваряне. Какво да се направи, за да опази България тази своя автохтонна порода?

Много важно е да запазим като порода Източнобалканската свиня! Необходимо е териториите, където пасищно се отглеждат Източнобалкански свине, да бъдат оградени с електропастири. Периодът за изграждането на терени с такива съоръжения не е кратък, затова е нужно да има смекчаващи условия.

Радостина Донева, АРСИС: Без диви прасета на терените за паша на Източнобалканска свиня

Радостина ДоневаТериториите, на които се отглежда Източнобалканска свиня, трябва да бъдат освободени от диви прасета, за да не пренесат Африканската чума към животните от древната автохтонна порода. “За целта тези терени трябва да се оградят на първо време с електропастири, а след това и с двойни огради от електропастири и мрежа”, предлага Радостина Донева, председател на Управителния съвет на Асоциацията за развъждане и съхранение на Източнобалканската свиня (АРСИС) – Шумен. За целта обаче трябва нормативно да се позволи скоростното полагане на електропастири и осигуряване на електрозахранване за функционирането им.

Полагането на електропастири, генератори за захранване и телени мрежи в момента формално попада в обхвата на текст по чл. 54, ал. 1 от Закона за горите – „сгради и съоръжения, свързани с управлението, възпроизводството, ползването и опазването на горите и дивеча, независимо от тяхната собственост“, за които се изисква учредяване на право на строеж върху поземлени имоти в горски територии.

Придобиването на подобно право на строеж е доста времеемко и скъпо занимание и при тези форсмажорни обстоятелства процедурата трябва да се облекчи, категорична е Донева. В съседство с терените за паша на Източнобалканска свиня дивите прасета трябва да се намалят четирикратно, за да са в препоръчителната гъстота до 0,3 животни на 100 хектара, допълва тя. Радостина Донева е набелязала и други мерки за овладяване на Африканската чума по свинете, които тази седмица ще се обсъждат със свиневъдните асоциации в страната и, заедно с всички предложения, ще бъдат внесени в аграрното министерство.

– Смятате ли, че България и южните страни от ЕС трябва да имат специален статут при епидемии от Северна Африка и Близкия Изток, за да бъдат ресурсно обезпечени с ветеринарни кадри и периферна лабораторно диагностична система, каквато идея лансират наши учени?

Факт е, че България е на границата на Европейския съюз и до този момент се справяме много добре в борбата с болестите по животните. Имаме високо ерудирани специалисти в сферата на заразните и екзотичните заболявания. Това, което може да искаме, е обезпечаване, защото борбата с такива епидемии не е никак лесна – и по отношение на ресурс, и по отношение на финанси.

– В авторитетния британски вестник „Гардиън“ се прокрадна идеята, че предвид близкото анатомично устройство на прасетата и хората, има вероятност вирусът на АЧС да мутира и да стане опасен и за човека. Има ли такава опасност?

Това, че прасето е най-близко до човека като структура е вярно – не напразно кожата на прасето се използва за трансплантации, правят се опити с бъбреци и сърце. Но дълги години у нас върлуваше болестта Класическа чума по свинете и не съм чул вирусът да е мутирал. На този етап, слава Богу, мутацията е трудна.

И накрая искам да помоля всички – и журналисти, и власти, и ведомства, които имат отношение и са съпричастни с болестта Африканска чума по свинете, да помогнат на ветеринарите от БАБХ – колегите имат нужда от помощ по разясняване на самото заболяване и на огромните загуби, които то може да причини.

Снимка: Delnik.net

loading...
Споделете.

Коментирайте

Close