Caryx

Едва 1-2% от поливните площи в България се напояват

0

Само 1-2% от поливните площи у нас се напояват, става ясно от SWОT анализа на хидромелиоративния сектор в България, част от новата Обща стратегия на управление и развитие на хидромелиорациите и защита от вредното въздействие на водите. Тя е публикувана на сайта на аграрното министерство. Според направените изводи, Едва около 6% от “годните” за напояване площи се обслужват от „Напоителни системи” ЕАД, при това без да се измерва подаваният дебит. Доставяната на потребителите вода не се измерва реално, а се изчислява приблизително. Няма национална инвентаризация и регистър на язовирите и водоемите по отношение на технически параметри и характеристики, липсва информация за общинската хидромелиоративна инфраструктура. Язовирите вероятно се нуждаят от възстановяване или модернизация поради повредени преливници, деформирана конструкция, компрометирани откоси, се посочва в анализа. Близо 40-50% от капацитета на използваните за напояване малки язовири е запълнен с наноси.

В миналото хидромелиоративният сектор на България е бил основополагащ за икономиката. Развитието му достига близо 1,2 млн ха в края на 80-те години на ХХ век, след което бележи рязък спад. След края на комунистическия период през 1989 г. хидромелиоративните системи западат значително, в резултат на което напоявани в миналото площи се използват за неполивно земеделие. През 1993 г. държавата започна инкорпорирането на големи хидромелиоративни съоръжения, публична собственост, в две търговски дружества: „Напоителни системи“ ЕАД, което представлява акционерно дружество, изцяло собственост на държавата и регистрирано по българския Търговски закон, и „Земинвест“ ЕАД, търговско дружество, изцяло държавна собственост, развиващо дейност на територията на Кърджалийска област. Към 2000 г. „Напоителни системи” ЕАД управлява 235 напоителни системи, които са проектирани да обслужват над 740 000 ха поливни площи.

Хидромелиоративната инфраструктура включва 168 язовира и водоема с общ капацитет от 3,1 милиарда кубични метра вода, 168 напоителни помпени станции, 6 435 км открита канална мрежа и 9 269 км подземни тръбопроводни мрежи. По това време реално годните за напояване площи възлизат на 537 500 ха, от които по-малко от половината (247 300 ха) се захранват гравитачно, а останалите (290 200 ха) – помпено. Още повече, близо 157 539 ха напоявани площи са оборудвани с отводнителни мрежи както от открити канали, така и от подземни дренажи. Където не е възможно естествено отводняване, събраните от дренажната мрежа води се отвеждат помпено (чрез 94 помпени станции).

Общата дължина на отводнителните канали възлиза на 2 334 км, а на дренажите съответно на 11 192 км. В допълнение към съоръженията за напояване и отводняване, близо 81 728 ха земеделска земя е защитена от вредно въздействие на водите (наводнения) посредством 635 км защитни диги, включително 268 км по течението на река Дунав. До 2000 г. са коригирани речни корита с обща дължина от 3 164 км. Около 3 000 малки язовира предоставят допълнителен водосъхраняващ обем, като тяхното управление се прехвърля на общините след ликвидацията на кооперативите и държавните земеделски стопанства.

Към днешна дата реално напояваните площи, обслужвани от „Напоителни системи” ЕАД, са се свили още повече до 35 000 – 50 000 ха, в зависимост от годината и валежите. Изключение прави отглеждането на ориз, което се развива около град Пазарджик, където производството има дългогодишни традиции. Макар площите за отглеждане на ориз да са сравнително незначителни (по-малко от 15 000 ха), доставеният обем вода за напояване на ориза представлява 90% от общо доставените от „Напоителни системи” ЕАД водни маси. Постъпленията от напоителни услуги за оризопроизводството съставляват около половината от приходите на дружеството.

Направеното картографиране на напояваните земеделски площи сочи, че през 2013 г. общите напоявани площи са възлизали на около 145 000 хектара – 50% повече в сравнение с данните, посочени както в официалната статистика, базирана на Преброяването на земеделските стопанства от 2010 г., така и в други източници. Макар половината от напояваните площи да се намират в границите на напоителните системи, стопанисвани от „Напоителни системи” ЕАД през 2007 г., другата половина (около 75 000 хектара) се намират извън тези райони на управление, където водовземането е от повърхностни или подземни водни ресурси.

Към 2001 г. са сформирани сдружения за напояване, които в последствие поемат отговорността по управлението на поливна инфраструктура, частично притежавана от общини и частично притежавана от „Напоителни системи”. Но предоставяната им подкрепа е твърде малка, за да им позволи изграждането на експлоатационен и управленски капацитет по отношение на системите. Много от сдружеинята съществуват само по документи. Така развитието и изграждането на системи за хидромелиорации – в миналото повод за гордост за цяло поколение инженери по напояването и отводняването от световен ранг – сега е сведено до най-ниското възможно ниво на ефективност.

В Националния план за развитие на земеделието и селските райони 2007-2013 г. се предлага Мярка 125 в подкрепа на рехабилитацията на хидравлична инфраструктура на стойност до 90 млн. евро. Властите обаче не успяха да представят състоятелна обосновка в полза на „Напоителни системи“ ЕАД като бенефициер на финансиране от ЕС. В следствие на това подсекторът продължи да разчита в огромна степен на подкрепа с бюджетни средства, което по това време не беше приоритет. Към онзи момент много земеделски стопани се бяха отказали от поливно земеделие и се бяха върнали към производство при неполивни условия, отглеждайки зимна пшеница, рапица и слънчоглед като култури, изискващи по-малко труд и носещи достатъчно добиви и без поливане, в случай че почвите са добри. Към 2012 г. и с одобрението на правителството, ръководството на „Напоителни системи“ ЕАД реши да отпише от своя баланс активи с изтекъл полезен живот и да продаде метала за скрап.

Съществуващите сега земеделски стопанства се основават предимно на производството на зърнено-житни култури и слънчоглед, които или завършват вегетацията си рано, преди началото на горещото и сухо лято, или са издръжливи на продължителна суша и недостиг на вода. Докато някои овощни насаждения са умерено издръжливи на воден дефицит, то зеленчукопроизводството в България изцяло зависи от напояването, за да бъде конкурентноспособно. При вземането на решение дали да се възползват от напояване земеделските стопани прилагат подхода „да изчакаме и да видим“. Когато валежите са достатъчни те предпочитат да не напояват, в резултат на което могат да понесат намаляване на добивите, но в същото време спестяват допълнителни разходи за напояване. При продължително засушаване, когато наличната в почвата влага намалява, земеделските стопани напояват, ако имат налична поливна техника.

В резултат на това търсенето на напоителни услуги в районите, обслужвани от дружество „Напоителни системи” ЕАД, е непостоянно, търпи промени всяка година, или с други думи е в съответствие с климатичните условия. В средносрочен и дългосрочен план се очаква климатичните промени все повече да влияят върху българското селско стопанство. Подобно на прогнозите за Европа и в зависимост от глобалния сценарий, в България може да се очаква повишаване на средните годишни температури, което би могло да варира между 0,5°C и 1,5°C до 2029 и между 2,0°C и 5,0°C до края на века. Предвид очакваните промени в моделите на валежите, това също ще доведе до диференцирани въздействия върху регионалните добиви на българското земеделско производство според съответните култури. Като се има предвид, че земеделието има по-голяма тежест в българското селско стопанство, изменението на климата би могло да има по-силно въздействие именно върху този сегмент.

Страната ни си поставя няколко стратегически цели:

  • До края на 2018 г. с финансовата подкрепа на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони хидромелиоративната инфраструктура на земеделските земи в районите на водещите проекти, управлявана от Сдружения за напояване, е възстановена и модернизирана, обслужвайки 2 500 хa напоявана площ. Приет е нов Закон за хидромелиорациите и изменение на Закона за сдружения за напояване, и на територията на бившите клонове на „Напоителни системи” ЕАД са учредени Регионални публични предприятия по хидромелиорации, които отговарят за експлоатацията, поддръжката и управлението на хидромелиоративната инфраструктура и се управляват от Управителен съвет, включващ представители на съответните сдружения за напояване и държавни и общински органи.
  • До края на 2020 г. хидромелиоративната инфраструктура на земеделските земи в районите на водещите проекти и под управлението на Регионалните предприятия по хидромелиорации е възстановена и модернизирана, обслужвайки 25 000 хa напоявана площ. Завършени са два водещи проекта за модернизация на хидромелиоративната инфраструктура със съдействието на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони;
  • До края на 2030 г. допустимата инвестиционна подкрепа за напояване е отпусната на фермерите – бенефициери в районите под управлението на Регионалните хидромелиоративни управленски органи, обслужващи поливни площи от 450 000 хa; средните добиви са нараснали с 30%. Регионалните предприятия по хидромелиорации постепенно са се развили в поне 12 Регионални органа за управление на хидромелиорациите, покриващи цялата площ, в която се предлагат хидромелиоративни услуги в България и предоставящи такива услуги на редица участници, включително съответните сдружения за напояване, на съответно договорени цени. 70% от хидромелиоративната инфраструктура под управлението на Регионалните хидромелиоративни предприятия/ Регионални органи за управление на хидромелиорациите е възстановена и модернизирана.
loading...
Споделете.

Коментирайте

Close