Оцветители
Ocvetiteli

EFSA: Шест оцветителя в сладкарството и лекарствата са опасни

Шест оцветителя, използвани в сладкарството, фармацията и козметиката, са опасни, смята EFSA

Шест оцветителя, които се използват в сладкарската промишленост, производството на лекарства и козметични продукти, са опасни за здравето, смята  Европейската агенция по безопасност на храните (EFSA). Експертите й са направили преоценка на червените оцветители Allura Red AC (E 129), Azorubine/Carmoisine (E 122) и Amaranth (E 123), и на жълтите Ponceau 4R (E 124), Sunset Yellow FCF (E 110) и Tartrazine (E 102). Оказало се, че и шестте носят риск от генотоксичност – способни са да увредят ДНК и генетичния материал на клетките.

Тези оцветители в момента са разрешени за употреба в страните от Европейския съюз, но EFSA препоръчва да се направят нови тестове за вредното им въздействие върху хората и животните. В зависимост от резултатите, агенцията ще преразгледа нивата на пределно допустимите количества на тези оцветители в храната, лекарствата и козметиката.

„Тези багрила може да имат ефекти, които заслужават по-нататъшно изследване. Тези вещества, както и всички други добавки в храните, ще бъдат под непрекъснато наблюдение и ще бъдат подложени на допълнителни тестове и преоценка“, заяви д-р Алисия Мортенсен, ръководител на отдела на EFSA по добавките и хранителните добавки (ANS Panel).

Allura Red AC (E 129) (Алура червено) – добавя се в сладкарски изделия – зърнени закуски, бисквити и шоколадови изделия, лекарства, козметика и грим. Влага се още в производството на консервирани плодове, желета, хлебни изделия, билки, подправки, горчица и сосове. В Русия е позволено използването на добавката при газирани напитки и вина, при някои колбаси, сладолед, замразени плодове, десерти, кисело-млечни храни.

Amaranth (E 123) (Амарант) – използва се като добавка при приготвянето на кексове, желе и зърнени закуски, в бисквити и напитки. Заедно с други оцветители се влага за боядисване на сладкиши, сладолед, газирани напитки, пудинги и десерти. В козметиката се използва за оцветяване на  червила, руж и гримове.

През 70-те години, американски изследователи правят експерименти с плъхове, при които се оказва, че Е 123 води до увреждания на черния дроб, смущава репродуктивните функции и увеличава риска от рак. Заради тези резултати, добавката е забранена за употреба в САЩ, тъй като се смята за канцерогенна. Доказано е, че оцветителят може да бъде причина за вродени заболявания на новородените. По тази причина не се препоръчват храни с този оцветител за бременни и малки деца.

Други негативни ефекти на добавката са хрема, алергии, смущава работата на бъбреците и черния дроб.

Ponceau 4R (E 124) (Понсо) –  в комбинация с други цветове, оцветява продуктите в жълт, оранжев, кафяв и виолетов цвят. В хранителната промишленост се използва за придаване и възстановяване на цвета на колбаси,  рибни продукти и консервирани горски и култивирани плодове. Влага се в десерти и тестени продукти, торти, бонбони, пудинги, сладолед и млечни десерти.

В козметиката и почистващите препарати оцветителят се добавя при производството на гримове, за течен сапун, шампоани, гелове, пяна за вана.

Смята се за канцерогенно вещество, което води до тумори. Наложена е забрана за използването на оцветителя в САЩ, Норвегия и Финландия. Смята се, че води до алергични реакции и задух, хиперактивност при децата.

Sunset Yellow FCF (E 110) (Сънсет йелоу) – с романтичното име „жълт слънчев залез” е наречен оцветител, който се смята за активен канцероген. Добавя се в енергийни напитки на плодова основа, в тестените продукти, печива, сладолед, сладкиши, консервирани рибни продукти. Често е използван в комбинация с E123.
Изследванията показват, че води до алергични реакции – астма, екзема, сенна хрема, хромозомни увреждания, загуба на вкуса, нарушено храносмилане, гадене и повръщане, хиперактивност, изпотяване. Забранен е за употреба във Финландия, Норвегия, Великобритания. В ЕС продуктите, които съдържат този оцветител, трябва да бъдат обозначени.
Tartrazine (E 102) (Тартразин) – промишлен отпадък, който придава на храната лимонено-жълт до оранжев цвят, произвежда се от въглищен катран. Евтин оцветител, който се добавя при производството на сладкиши, безалкохолни напитки, консервиран грах, червени сосове, кисели краставички, полуготови супи. Влага се в козметиката.
Оцветителят причинява астма, кожни проблеми и главоболие, смущения в психиката и нервната система. Смята се за канцерогенно вещество. Първоначално е бил забранен за употреба в Европа, но под натиска на ЕС ветото е вдигнато.

Британски учени са провели изследвания, резултатите от които показали, че редовната употреба на тартразин води до хиперактивност и намалена концентрация при децата. Експерименти в САЩ доказват, че 1 на 10 000 души получават алергични кожни обриви. Може да предизвика мигрена, сърбеж и смущения в зрението.

Azorubine/Carmoisine (E 122) (Азорубин, Кармоизин) – червен оцветител, който се добавя в конфитюри, рула с пълнежи от сладко, кафяви сосове, марципани, кисели млека, червени напитки.

Оцветителят предизвиква алергии и обриви. Забранен е в Австрия, Норвегия, Швеция. Австрийските  служби по безопасност на храните смятат, че е алерген, опасен за астматиците.

Освен за употреба в храни, EFSA изследва пет от оцветителите без Амарант, за използването им при храни за животни. За Алура червено, агенцията смята, че безопасната му употреба не е доказана. Той се влага при производството на храни за кучета и котки.  Предстоят тестове, които да преоценят използването на шестте оцветители в животинските храни и фуражите.

За Екатерина Терзиева

Вижте също

Райска ябълка

Лечебните свойства на райските ябълки

Ноември, освен, че събира малки и големи пред топлото домашно огнище, ражда и един от най-вкусните и полезни плодове – райската ябълка. Гърците напълно заслужено са я нарекли „diospyros”, което в превод означава „божествен плод”. Макар и с размерите на свито женско юмруче, той е истински витаминозен (пред)коледен подарък за организма, за който не е нужно да пишете писмо до белобрадия старец и можете да си осигурите съвсем сами. Пътят на оранжевото бижу започва от Япония и Китай и стига до Америка и Средиземно море през 18 век, като първото му гостуване в България датира от 1935г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *