Франция инвестира € 100 млн. в производство на растителни протеини

0

Френското правителство ще отпусне 100 милиона евро за развитие на производството на растителни протеини в страната в опит да си изгради хранителен суверенитет.

Френският президент Еманюел Макрон отдавна лансира идеята. Той направи това на ключовата среща на върха на Г-7 в Биариц през август 2019 г., на Международното селскостопанско изложение в Париж през януари 2020 г. и по време на телевизионната си реч на 12 март тази година. Стратегията за намаляване на френския внос на растителни протеини има за цел „изграждането на суверенитета ни по отношение на храната“ чрез „рязко намаляване на вноса на протеини, предназначени за животновъдство“, се казва в прессъобщение на правителството.

Европейското производство на протеинови култури е недостатъчно

Рапица, соя, слънчоглед, боб, бобови растения – животновъдите използват много растителни протеини, за да изхранват животните си. Според доклад на Европейската комисия, ЕС внася близо 17 милиона тона суров протеин всяка година. От този внос 13 милиона са на основата на соя, чието съдържание на протеини я прави основен фураж за свинеферми, говеда и птици. Въпреки че Франция е една от европейските страни, които произвеждат най-много маслодайни култури – особено рапица и слънчоглед, нейната независимост далеч не е гарантирана, посочва Euractiv.com.

През 2018 г. Франция внася три милиона тона соев шрот. И въпреки че в страната са произведени около 400 000 тона соя, близо 600 000 тона са внесени от Бразилия, САЩ и Аржентина. Френските фермери трудно се конкурират с ниските цени и с устойчивостта на генетично модифицираните култури, идващи от американския континент.

„Аржентинските соеви зърна, канадската и индийската леща и американското соево брашно далеч не отговарят на европейските спецификации“, заяви Жан-Рене Мение, фермер от Морбиан и член на Френската федерация на производителите на маслодайни семена и протеини. „Във Франция не можем да си позволим да разпродадем реколтата си, след като вече спазваме изключително строги производствени правила“, добави той.

Европа има историческа зависимост от американския внос

Макар разработването на европейско производство на растителни протеини води до потенциално увеличаване на националния суверенитет и опазване на околната среда, подобно начинание изисква грандиозни усилия и Европа продължава да изостава значително. Освен това зависимостта на Стария континент от американския внос е историческа и се корени в дългите години търговски преговори.

След Втората световна война и преди създаването на Световната търговска организация американските страни се съгласиха да се специализират в производството на растителни протеини, докато европейците се фокусираха върху зърнените култури като част от преговорите по Общото споразумение за митата и търговията (General Agreement on Tariffs and Trade). И въпреки че отглеждането на рапица и слънчоглед постепенно се развива през 70-те години, Европа все още е тясно обвързана с американските гиганти.

Пандемията показа силната зависимост от чуждестранните доставки

По време на световната пандемия европейските държави осъзнаха рисковете, породени от зависимостта от чуждестранния внос. На неформалния съвет на министрите на земеделието на 1 септември френският министър на земеделието Жулиен Денорманди акцентира върху необходимостта от „европейски суверенитет на храните“, който трябва да включва „осигуряване на доставки и разработване на стратегическа автономия на сектори като растителните протеини“. В очакване на европейска стратегия, френският план за растителни протеини беше добре приет.

Споделете.

Коментирайте

Close