Как Музеят на картофите в Перу може да предотврати продоволствената криза

0

Заради климата, който се променя по-бързо, отколкото повечето култури могат да се адаптират, както и заради застрашената продоволствена сигурност по целия свят, учените намират надежда в Музея на картофите в Перу. Картофът е е основният зеленчук в менюто на милиони хора всеки ден.

В перуанските Анди е паркът с най-голямо разнообразие на картофи в света

Високо в перуанските Анди агрономите използват знанията на своите предци за идентификация на генетични щамове, които да помогнат на картофите да преживеят все по-честите и интензивни засушавания, наводнения и студове. Музеят на картофите в Куско заема площ от 90 кв. км на 3400 до 4 900 метра надморска височина. В парка на открито „има може би най-голямото разнообразие на картофи в света, като то се допълва постоянно“, казва пред The Guardian Алехандро Аргумедо, основателят на неправителствената организация Asociación Andes, която поддържа музея.

„Засявайки картофи на различна височина и в различни комбинации, получаваме нови генетични комбинации, които ще бъдат много важни за посрещане на предизвикателствата около промените в климата.“ Под кобалтовото небе край ледената планинска лагуна баща му и зет му копаят с мотики. Вадят от земята червеникави картофи и ги хвърлят в приготвените чували.  Картофите pucasawsiray, които събират, са сред 1367-те разновидности в Музея на картофите в Свещената долина на инките. Интензивно култивираните малки полета и терасирани градирани са жива лаборатория на разнообразието от картофи.

Картофите са култивирани преди 7000 години на брега на езерото Титикака

Картофите са “опитомени” преди 7000 години от предците на тези перуански земеделци на брега на езерото Титикака, между съвременно Перу и Боливия, твърдят археолозите. Музеят на картофите се счита за вторичен център на произход на културата, която днес се отглежда на всеки континент, с изключение на Антарктида. Учени от американската космическа агенция NASA и базирания в Перу Международен център по картофите (The International Potato Centre – CIP) дори тестват дали културата може да се отглежда на Марс.

Музей на картофите Перу

Работник събира картофи високо в Андите. Сн. The International Potato Centre

Говорящите на кечуа потомци на инките имат безброй описателни имена за различните картофи, отглеждани в Южните Анди на Перу – от Нос на алпака до Лапа на пума.  На един от сортовете картофи местните хора са дали екзотичното име Накарайте снаха си да плаче, тъй като е обезсърчил много бъдещи съпруги, опитали се да го обелят.  В Музея на картофите ще видите безброй сортове във всеки цвят и текстура – червени, жълти, сини и лилави, понякога шокиращо розови, напръскани с бяло в сърцевината.

Нос на алпака, Лапа на пума, Накарайте снаха си да плаче – причудливите перуански имена на картофите

Някои от тях имат прахообразна текстура, други са восъчни, а някои като Морани или Чуньо са твърде горчиви за ядене, докато не се накиснат, изсушат чрез дълбоко замразяване и смачкат, за да се премахне кожицата им. Те могат да се съхраняват в продължение на месеци и да се използват в зимни супи. Но сега тези картофи носят голямото предизвикателство на глобалното затопляне, което привлича вредителите, принуждавайки фермерите да сеят реколтата все по-високо в планината.

Жителите на парка провеждат тестове, за да видят колко устойчиви са местните сортове към измръзване, градушка и интензивно слънцегреене, както и на вредителя Андийски картофен дълголетник, чиито ларви се хранят с клубените на картофа. „Тези култури винаги са се приспособявали“, казва Мари Хага, изпълнителен директор на Crost Trust. „Но сега климатичните промени са толкова бързи, че картофените растения не са в състояние да се адаптират. Ето защо се нуждаем от биоразнообразието“, добавя тя.

Музей на картофите перу

Селекция от местни сортове картофи. Сн. The International Potato Centre

Възможното решение може да бъде в дивите предшественици на култивираните картофи. Те все още растат във високопланинските райони и са любима храна за алпаки и магарета. Зеленият плод на растението прилича повече на малък домат, отколкото на картоф, но, както обяснява селянинът Назарио Куиспе, семената му се разпространяват чрез животинския тор и то често расте в техните дворове. Куиспе казва, че продължават да кръстосват културите с дивите им предци, за да ги направят по-устойчиви.

Селяните от хиляди години правят кръстоски между култивирани и диви картофи

„В лабораториите учените се опитват да решат този проблем чрез трансфер на гени и генно инженерство, но селяните вършат този вид работа от хиляди години“, казва Аргумедо. Резултатите се пазят в генбанка за семена – всеки картоф се съхранява във внимателно обозначени хартиени торбички, охлажда се в лехи, пълни с ледена вода и се осветява от прозорци високо на покрива, за да се предотврати покълването. През 2017 г. 650 образци бяха отнесени за съхранение в Световната банка за семена на норвежкия остров Свалбард в Арктическия пояс, където те се съхраняват при температура от -18 С°.

Музей на картофите Перу

Селекция от биообогатени картофи с по-високо съдържание на цинк и желязо. Сн. David Dudenhoeffer/The International Potato Centre

В същото време в в Международния център по картофите (CIP) в перуанската столица Лима се съхраняват над 4600 сорта картофи. Това е най-голямата в света генна банка за ин витро култури. CIP работи в Африка и Азия, където картофите са основно средство в борбата с глада. Центърът произвежда бързо зреещи, биообогатени картофи, с висока производителност – особено в Китай, който е най-големият производител в света, с 22% дял от световното производство на картофи. “Китай страда от силен недостиг на земя и вода, а картофът е особено устойчив на суша”, казва Мей Ксунг, вицепрезидент на Академията за селскостопански науки в страната. “Въпросът е как Китай да обогати биоразнообразието, когато произвежда картофи“, казва той.

В най-голямата в света генна банка за ин витро култури се съхраняват над 4600 сорта картофи

Организацията на ООН по прехраната и земеделието FAO изчислява, че 75% от биоразнообразието на културите е загубено между 1900 и 2000 г. и че 22% от дивите роднини на хранителните култури ще изчезнат до 2055 г. поради променящия се климат. Тъй като ерозията на почвата се засилва и устойчивостта на културите става все по-важна, работата, която се върши в Музея на картофите в Перу може да играе важна роля за изхранването на останалата част от населението в света.

loading...
Споделете.

Коментирайте

Close