Вкуси България със SlowTours.bg

Идва криза с храната. Готови ли сме да я посрещнем?

0

Лошата реколта във Франция през 1788 г. става една от причините за избухналата на следващата година революция. Поредица от лоши реколти бе искрата, запалила Арабската пролет преди няколко години в Близкия Изток. През 2007 и 2008 г. цените на зърното скочиха заради лошите климатични условия, които намалиха добивите в световен мащаб, и то в момент, когато хранителните запаси бяха на изчерпване.

Експортните ограничения, наложени от страните, които искаха да подсигурят своите собствени доставки, влошиха ситуацията допълнително. През 2011 г. цените на зърното скочиха двойно, тъй като реколтата в Русия и Източна Европа бе ударена от лоши климатични условия.

Така продоволствената криза послужи като катализатор за Арабската пролет

Първите протести в Тунис бяха свързани с бунтовете за хляб, уязвим бе и Египет – най-големият вносител на пшеница в света и с население, 40% от което живее под прага на бедността. Хлябът се превърна в символ на протестите в Кайро, а един гневен демонстрант дори си направи импровизирана каска от хляб. И през 2012 г. цените на царевицата и соята скочиха в резултат на най-лошата суша, поразявала Средния Запад на САЩ от 50 години насам.

Но всички тези проблеми се появиха като изолирани последствия от лошите реколти в различни години. Какво ще стане, ако подобни събития зачестят? Един стряскащ доклад на британското правителство разглежда проблема и заключава, че кризи с хлебната пшеница и продоволствието като цяло занапред са много възможни.

Стоковите култури са концентрирани основно в Средния Запад на САЩ, Югоизточна Бразилия, долината на Ганг и Югоизточен Китай

В изследването, изготвено от анализатори на Форин офис, Правителствената мрежа за наука и иновации и Глобалната програма на Обединеното кралство за продоволствената сигурност, се казва, че голяма част от четирите основни стокови култури – царевица, соя, пшеница и ориз, е концентрирана само в няколко части на света като Средния Запад на САЩ, Югоизточна Бразилия, долината на Ганг и Югоизточен Китай.

“Ако екстремни метеорологични явления засегнат два или повече от тези региони, ще се стигне до силен продоволствен шок, който ще причини загуба на най-малко една десета от световната реколта”, се казва в доклада. В такава ситуация правителствата отново биха наложили контрол върху износа, което допълнително ще влоши ситуацията.

Слабите хранителни запаси, паническото презапасяване, продължаващото използване на зърното приоритетно за производство на биогорива ще окаже още по-мощен отрицателен ефект. В момента 40% от производството на зърно в САЩ е суровина за сектора на биогоривата. С 50 на сто се увеличава делът на бразилското захарно цвекло, което се преработва в гориво, а с 80% – на слънчогледа, отглеждан в Европа.

Климатичните промени може да утроят цените на зърнените храни

Една промяна в силата на Индийския мусон, продължаващата суша в САЩ, лошите климатични условия, опустошителни за пшеницата в Черноморския регион, може дори да утроят цените на зърнените храни.

Всичко това ще създаде само известни неудобства за страните в Европа и САЩ, тъй като покупката на храна за хората там е само една малка част от бюджета на домакинствата. Освен това в тези региони голяма част от храната се преработва, а делът на суровините в нея е нищожен. Но в бедните държави в Субсахарска Африка подобна продоволствена криза може да има катастрофални последици. Тъй като народите в Близкия изток и в Северна Африка са силно зависими от вноса на храни, продоволственият недостиг там може да доведе до нови граждански вълнения.

Нещо повече – в доклада се казва, че “рискът от свързан с атмосферните влияния сериозен шок върху световното производство на храни изглежда се увеличава бързо, поради изменението на климата.” Дори като се има предвид, че увеличените емисии на въглероден диоксид във въздуха помагат на културите да растат по-добре. От друга страна отделянето на парникови газове в атмосферата причинява опасни за реколтата природни явления като бури и продължителни засушавания, които, според доклада, “се увеличават по сила и честота със значителна скорост.” Така, ако по традиция веднъж на сто години се очаква много лоша реколта, през следващите десетилетия тя може да се случва на всеки 30 години и да се превърне в нещо обичайно до края на века.

Търсенето на аграрни продукти ще се увеличи с 60% до 2050 г.

Има още един фактор, който влияе пряко върху рисковете от продоволствената криза – презастрояването. Само за две години по тази причина щатът Калифорния е загубил площ пет пъти по-голяма от Сан Франциско.

Заради презастрояването, демографския растеж, промените в стила на хранене на развиващите се страни, в които се консумира все повече месо, както и заради увеличеното производство на биогорива, се очаква до 2050 година търсенето на селскостопански продукти да нарасне с 60 на сто, прогнозира Гари Гарднър, старши научен сътрудник в Worldwatch Institute във Вашингтон, САЩ. По думите му, това ще постави на изпитание екосистемата на цялата планета.

По материали от чуждестранния печат. Снимка: Business Insider

Споделете.

Коментирайте

Close