Как прадядото на руския поет Пушкин въвежда отглеждането на картофи в Русия

0

Прадядото на великия руски поет Александър Сергеевич Пушкин има сериозен принос за отглеждането на картофи в царска Русия. Благодарение на него картофите спасяват от глад поданиците на империята по време на градните години в средата на 18 век, разказа за Агроновините преподавателката по руски език и литература Мария Николова от Пловдив.

Александър Сергеевич ПушкинПрадядото на Пушкин е генералът от руската армия Абрам (Ибрахим) Петрович Ханибал. По произход той е син на суверенния принц на Етиопия. На 7-годишна възраст той и брат му са отвлечени и отведени в султанския дворец в Константинопол като заложници. Впоследствие руският посланик довежда в Москва двете момчета като подарък за руския цар. Така Петър I им става кръстник.

Абрам Петрович през цялото време е в близкото обкръжение на царя, а Петър I му се доверява за всичко. Абрам изпълнява всякакви важни задачи като ординарец и секретар на монарха. Впоследствие Абрам Петрович учи 1,5 години в инженерно училище във Франция, служи във френската армия, участва във войната с Испания. По-късно А. С. Пушкин посвещава на своя прадядо по майчна линия незавършения си роман „Мавърът на Петър Велики“.

Известен е приносът на Ханибал за развитието в отглеждането на картофи в Русия. Картофът се появява в славянската страна при управлението на Петър Велики. Наричали са културата „земна ябълка“. Първият руски император отглежда картофи в Стрелна и се надява да ги използва като лечебно растение. През 1760 година империатрица Екатерина II решава, че „земната ябълка“ може да се използва като храна в гладните години и инструктира Абрам Ханибал да започне да отглежда картофи в своето имение.

Така имението на Ханибал „Суида” става първото място в Русия, където първо се появяват малки, а след това обширни картофени полета. Скоро на територията на съседните имения се появяват цели ниви с картофи. В началото селяните са крайно предпазливи към „земната ябълка“, но картофите спасяват от глад руския народ и благодарение на това недоверието към тази култура постепенно изчезва.

Споделете.

Коментирайте

Close