Абрам Петрович Ханибал

Как прадядото на руския поет Пушкин въвежда отглеждането на картофи в Русия

Прадядото на великия руски поет Александър Сергеевич Пушкин има сериозен принос за отглеждането на картофи в царска Русия. Благодарение на него картофите спасяват от глад поданиците на империята по време на градните години в средата на 18 век, разказа за Агроновините преподавателката по руски език и литература Мария Николова от Пловдив.

Александър Сергеевич ПушкинПрадядото на Пушкин е генералът от руската армия Абрам (Ибрахим) Петрович Ханибал. По произход той е син на суверенния принц на Етиопия. На 7-годишна възраст той и брат му са отвлечени и отведени в султанския дворец в Константинопол като заложници. Впоследствие руският посланик довежда в Москва двете момчета като подарък за руския цар. Така Петър I им става кръстник.

Абрам Петрович през цялото време е в близкото обкръжение на царя, а Петър I му се доверява за всичко. Абрам изпълнява всякакви важни задачи като ординарец и секретар на монарха. Впоследствие Абрам Петрович учи 1,5 години в инженерно училище във Франция, служи във френската армия, участва във войната с Испания. По-късно А. С. Пушкин посвещава на своя прадядо по майчна линия незавършения си роман „Мавърът на Петър Велики“.

Известен е приносът на Ханибал за развитието в отглеждането на картофи в Русия. Картофът се появява в славянската страна при управлението на Петър Велики. Наричали са културата „земна ябълка“. Първият руски император отглежда картофи в Стрелна и се надява да ги използва като лечебно растение. През 1760 година империатрица Екатерина II решава, че „земната ябълка“ може да се използва като храна в гладните години и инструктира Абрам Ханибал да започне да отглежда картофи в своето имение.

Така имението на Ханибал „Суида” става първото място в Русия, където първо се появяват малки, а след това обширни картофени полета. Скоро на територията на съседните имения се появяват цели ниви с картофи. В началото селяните са крайно предпазливи към „земната ябълка“, но картофите спасяват от глад руския народ и благодарение на това недоверието към тази култура постепенно изчезва.

За Екатерина Терзиева

Вижте също

Винен туризъм

Глобалният пазар на винен туризъм ще достигне приходи от над 330 милиарда долара

Глобалният пазар на винен туризъм е във впечатляваща траектория, като прогнозните данни за 2024 г. са за приходи от близо 96 млрд. долара. Това представлява комбиниран годишен темп на растеж (CAGR) от 13,2% през прогнозния период, отразяващ нарастващият потребителски апетит за уникални изживявания при пътуване, които преплитат винената култура с гастрономията и местните традиции.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *