Майданпек – златната мина, която допълзя до градската автогара

Панелни блокове, градски парк, стадион и старинна църква. До сградата на затворената златарска фабрика е автогарата, а близо до нея е разтворил скалистата си паст най-големият открит рудник за мед, злато и сребро в Европа. Град Майданпек (майдан /срб./ – мед), се намира в тясната долина на река Мали Пек в северната част на Източна Сърбия  и в последните години е притегателен за любителите на индустриалния туризъм.

Средната възраст на жителите в Майданпек е 35,8 години

Посетителите на града, чието население е 7804 жители на средна възраст 35,8 години, сигурно имат афинитет към научно-фантастичните филми за пустошта след евентуална Трета световна война, защото именно това виждат над Майданпек – изкуствено създадена котловина, терасирана пропаст и дълбоки урви с изсъхнали храсти и дървета, а на дъното – зловещо, синьо-зелено езеро. „Тук работят най-големите камиони за пренос на руда в света – холпаци с капацитет 190 тона руда и дъмпери, които могат да превозват до 170 тона“, казва с гордост местният жител Стоян Петров, собственик на майданпекския хотел „Голдън Инн“.

„Тук бе и най-голямата златарна (златарска фабрика – б. а.) за бижутерия от сребро и злато, но санкциите, войната, бомбардировките съсипаха Югославия. Сега имат намерение златарата отново да почне да работи. Фирма „Дънди прешъс“ откри отдясно на мината рудни залежи за 17 г. непрекъсната експлоатация“, добавя Стоян и разказва още, че средната заплата на работник в мината е около 1100 евро. „За Сърбия сумата е доста добра – 1 кг месо е 3,5 евро“.

Средната заплата в мината на Майданпек е 1100 евро

В този край на Сърбия се намират някои от най-старите медни рудници на Балканите. Мини от ранния неолит (5000 г. пр. Хр.) е имало на мястото на село Рудна Глава – археологически обект недалеч от Майданпек, от двете страни на р. Шашка. В района са намерени руди малахит и азурит, които се топят при 700 °С и от тях се получава мед. През второто хилядолетие пр. Хр. тук се заселват индоевропейците, сред които, в периода от 13-ти до 12-ти век пр. Хр., преди Троянската война, и древни гърци.

Присъствието на древните гърци в района на Майданпек се свързва с името на реката Пек, което е от гръцки произход и идва от pékos – „овче руно“. Овчето руно се е полагало в реката с цел добив на злато. Тази стара техника древните гърци, според Херодот, усвоили от колхите – жителите на Колхида, която в древногръцката митология е крайна цел в пътуването на аргонавтите. От този период е и най-старото име на Дунав – Истар. Именно по Дунава аргонавтите плавали нагоре по течението към Черно море, търсейки Златното руно.

Аргонавтите търсели в района Златното руно

В първите десетилетия на І век римляните завладяват тези райони, а през IV век минното дело и металургията преживяват своя връх. За това свидетелстват многобройните римски прозорци, открити от съвременните миньори през 20-ти век. След разпада на Римската империя Византия продължава традициите в минното дело в този регион.

Тласък на рудодобива дават и миньорите от саксонските племена през XIII век, а с падането на Сърбия под османско владичество през 1459 г. добивът в тези райони придобива местен характер. Минните дейности в района на Майданпек се възстановяват по времето на султан Сюлейман около 1560 година. В периода от 1560 до 1690 г. освен рудника Куре в Анадолия, Майданпек е най-голямата медна мина в Османската империя.

През XVI-XVII в. Майданпек е най-голямата медна мина в Османската империя

Добивът на злато от реката датира от векове, ставал е чрез промиването на златоносен пясък, разказва екскурзоводът от Северозападна България Валентина Йорданова. Сечивата, нужни за този поминък, са дървени лопатки и корита, изработени от липа. Заниманието е монотонно и уморително, защото златото е един от най-тежките метали и се утаява под едрите речни камъни. Понякога за цял ден работа златотърсачите успявали да извадят един грам злато. А още се разказва като легенда как един от местните търсачи е намерил люспа от три грама“, разказва Валентина.

Майданпек е построен за работниците в открития рудник и техните семейства

Добивната дейност получава нов тласък през 1835 г., когато по покана на княз Милош в Сърбия пристига геологът инженер барон Зигмунд Август фон Хердер със своите сътрудници от Саксония. На място саксонците провеждат серия тестове за откриване на мината, за изграждане на леярна и минна железница. Хердер преоткрива и идентифицира находищата на руда в реката край Майданпек. През 1849 г. младото княжество започва да изгражда топилня за желязо и мед. В продължение на десет години тя се превръща в една от най-големите инвестиции в модерната тежка индустрия в Сърбия и на Балканите.

За работниците в открития рудник и техните семейства е построен и град Майданпек, а с министерско постановление през 1853 г. е обявен за окръжен град. Правителството обаче няма повече средства за разширяване на работата в Майданпек и дава находището на концесия на чуждестранни инвеститори. Въз основа на договора мината се управлява от френска, английска и австрийска компания с белгийски капитал. През 1903 г. мината се експлоатира от белгийска фирма със седалище в Брюксел, но лошите взаимоотношения с работниците са причина за чести стачки.

В златарската фабрика на Майданпек са изработени медалите за олимпиадата в Сараево

През 1933 г. в Майданпек започва преработката на желязната руда лимонит, а след Втората световна война мината е национализирана. През 1954 г. се създава фирма „Медна мина Майданпек – МПХ“, която инвестира във флотацията. Междувременно на мястото на старото минно селище започва да се изгражда изцяло нов миньорски град. На 28 ноември 1970 г. е открита златарската фабрика „Златара Мајданпек“, където са изработени медалите за зимните олимпийски игри в Сараево’84. През 1998 г. в Майданпек е основан музей на минното дело и металургия.

След войната в бивша Югославия в края на ХХ в. има спад в миннодобивната промишленост, а днес Майданпек се бори за възстановяване на по-ранните индустриални успехи. Разполага с две открити мини и флотационни мощности, а основният ресурс е медната руда, по-малко сребърни и златни руди. След обявен търг мажоритарният собственик на 63% от Минно-топлоенергийния басейн „Бор“, който включва рудника в Майданпек, стана китайската минна компания „Зижин“, която се ангажира да инвестира в съществуващи и нови мощности, както и да покрие старите дългове от 1,46 млрд. долара. За справяне с екологичните проблеми се очаква да бъдат инвестирани 136 милиона долара.