Албания по същество е селска държава и дори хората, живеещи в по-големите им градове, си остават селяни по душа, в най-добрия смисъл. В промишлената зона на най-големия им пристанищен град – Дурас, често могат да се видят свободно разхождащи се по асфалта крави, отиващи на паша (на снимката). Шофьорите там са свикнали с това и търпеливо изчакват преминаването на стадата. Видите ли крави да се разхождат по международни шосета, да знаете,че сте или в Албания, или много близо до нея.
На някого този факт може да се стори забавен, но той говори за няколко положителни неща – първо, албанският дребен производител на селскостопанска продукция не е унищожен, и второ – това гарантира, че животните се хранят със сравнително чисти продукти, а оттам и храните, произвеждани от тях, са чисти.
Така, както не са унищожени дребните собственици на животни, така не са унищожени и дребните земевладелци. В Албания се отглеждат всички видове плодове и зеленчуци, които се произвеждат в Европа – от цитрусови плодове и маслини, до зеле и картофи. Основно продукцията на Албания е предназначена за вътрешния пазар. Това гарантира сравнително евтини плодове и зеленчуци. Те са с около 10-20% по-ниски от цените на зеленчуците и плодовете в България. И това при условие,че заплатите на албанците са приблизително колкото българските.
Албания не е в ЕС и земята им не е в ръцете на феодали, наричащи себе си арендатори. Никой не им диктува какво да сеят и какво да не сеят, давайки на феодалите субсидии и обричайки хората по селата на масова безработица. В албанските села не видях нито една изоставена или съборена къща.

Автор: Иван Василев,
гр. Дурас, Албания
Агроновините Новини за земеделие и храни
