Потомък на Стоян Михайловски започна бизнес с домати в саксия и стигна до житна трева

0

Ако известният български писател, общественик и политик Стоян Михайловски е бил човек на интелектуалните занимания, изкушен от тънкостите на юридическата наука и преподаването на френски, то неговият потомък Николай Михайловски (33) предпочита гумените ботуши, уханието на земя, отглеждането на над 20 сорта домати и правенето на вино. Най-новото му начинание е производството на свръхвитаминозния сок от житна трева, който има антиканцерогенно действие.

“С отпадъците от основния си бизнес може би съм длъжник на природата”

“Може би съм длъжник на природата. Основният ми бизнес е печатната реклама, от която се отделят много пластмасови отпадъци. Заради това сигурно съдбата ме изпрати на полето, за да си изкупя греховете към планетата “, казва Николай. Заема се със земеделие преди 7-8 години заради себе си. Основният му бизнес в рекламната агенция “Плотер” му дава много, но и му взима.

Стоян и Николай Михайловски

Стоян Михайловски и неговият потомък Николай Михайловски

“Хранех се на крак в офиса с това, което има. Закъсах го здравословно. Не беше редно на 25 години да съм 110 килограма, при положение че съм бил активен спортист. Започнах да се замислям какво ям, а след това и какво съдържа домата ми – два еднакви на вид домата могат да съдържат съвсем различни вещества. По това време обаче биохраната не беше много радпространена, затова се и продаваше много скъпо”, разказва Николай.

Потомък е на Стоян Михайловски, а по майчина линия – внук на професор по агрономия

Оказва се, че земеделието го влече отдавна. По бащина линия Николай е потомък на Стоян Михайловски, но дядо му по майчина линия е професорът по агрономия Иван Паков. “Като бях малък имахме земи в Ломския край и много съм обикалял там с дядо. Живеехме в София и целия двор като беше жив, направо нарисуван – три вида круши, три вида череши, ябълки, немога да го опиша.

Николай Михайловски домати в саксия

Николай започва от домати в саксия в столичния кв. “Лозенец”

От дядо си съм наследил интереса към агрономството и желанието да отглеждам зеленчуци”. Най-напред Николай започва с домати и краставици, които гледа в саксии в задния двор на жилищната си сграда в столичния квартал “Лозенец”. Добивите не са кой знае какви, но интересът на Николай расте. Впоследствие има възможност да отдели време и финанси и така земеделието, което започва като хоби, се превръща в бизнес.

Първата си биоградина създава в село Чекачево

Николай Михайловски моркови

Различните сортове моркове са с различни цветове

Създава първата си зеленчукова биоградина в село Чеканчево, където има къща. В съседното село Макоцево купува пет декара и също ги засажда със зеленчуци. Отглежда ги по биологичен способ без пестициди. Заедно със свой бизнес партньор създава още една градина – в района на Нови Искър с над 20 сорта домати и други зеленчуци като кейл.

Продукцията от градината е предназначена за елитните столични ресторанти, които искат да предлагат на клиентите си разнообразие от различни по форма и цвят домати, отгледани по биологичен способ.

Скоро Николай се сблъсква с тъжната реалност – липсата на работна ръка пречи да се отглеждат толкова разнообразни зеленчукови култури, а доматите и краставиците в Чеканчево и Макоцево имат нужда от “ръка” всеки ден. Тъй като се отглеждат по биологичен способ, градините непрекъснато обрастват с бурени, които трябва да се скубят ръчно.

Николай михайловски тиквички

Тиквички от този американски сорт са търсени от ресторантите

Николай е принуден да преструктурира културите и вече е засял три декара с два различни сорта биочесън, за да се намали необходимостта от работници.

Градината в Нови Искър има повече късмет – на нейно място до неотдавна е имало цветарски оранжерии, но те затворили врати през миналата година. Новите стопани заменили цветята с домати, но пък продължили със старите работници, жители на Нови Искър.

Липсата на работници се оказва проблем: налага се да замени доматите с чесън

Продукцията се реализира, но пазарът е много труден, казва Николай. “Държавата няма никаква политика към малкия бизнес и микропроизводствата, стимулира само големите фермери и вноса. Ние нямаме никаква подкрепа, фирмите ни са малки, нови, нямаме история, затова и не можем да съберем точки”, казва младият земеделски стопанин. От създаването на своите градини досега той не е получил и стотинка субсидия за зеленчуците по нито една национална или европейска програма.

Николай Михайловски зеленчуци

Био зеленчуците се гледат трудно без достатъчно работници

Затова решава да се ориентира и към управлението на земя – обработва наета и собствена земя в Макоцево и Чеканчево, върху която се отглежда пшеница и слънчоглед. “Зеленчукопроизводството е основно разход, преливам от едното в другото. С времето осъзнах, че част от оборудването за градината може да помага и за друг бизнес – винопроизводството”. Така Николай Михайловски открива ново поле за безкрайното си трудолюбие и фермерско въображение – превръщането на гроздето в ароматни бели и червени вина.

Харманлиец му подарява 100 декара лозя – да си обере гроздето без пари

Отново заради проблема с работната ръка и липсата на берачи той е принуден не да гледа собствени лозя, а да купува грозде от чужди масиви. В района на Харманли дори се запознава с местен стопанин, който му подарява 100 декара лозя. “Каза оберете си ги и си направете вино, не искам пари. Човекът просто нямаше възможност – дотук сме го докарали, че няма работници за нито един бизнес”. Николай произвежда червени и бели вина, както от чисти сортове, така и купажи. От белите прави Мускат отонел и Траминер, а от червените – Сира, Мерло и купаж от двата сорта. Засега с винопроизводството избива разходите си и генерира известна печалба.

Вино

Виното е най-новата страст на Николай

Но Николай не спира дотук. Амбициозният млад земеделец решава да опита и в сфера, почти непозната на българския пазар – преработката на житна трева. Идеята идва от заниманията на съдружника му, който отглежда микрорастения за софийските ресторанти. Решават да пробват и с т. нар. житна трева – млади житни растения, отгледани до втори лист. Всеки стрък е висок около 20 см. Житната трева е концентриран източник на витамините А, С, Е, като количеството на витамин А е два пъти повече от това на морковите, а по съдържание на витамин С превъзхожда портокалите.

Ще произвежда сок от житна трева – витаминозният еликсир против рак

В стръкчетата има много желязо, калций, фосфор, магнезий, натрий, калий, незаменими аминокиселини и протеини. Житната трева има силно детоксикиращо действие върху черния дроб и кръвта. Така Николай и съдружникът му решават да започнат производството на сок от житна трева и да го продават във веригите за здравословни храни. За целта обаче им трябва подходящо помещение, което да отговаря на всички изисквания на Българската агенция по безопасност на храните. Точно на това го учат лекторите от Академия “Пендара”, които водят курсове за начинаещи малки предприемачи и фермери.

Житна трева

Житната трева е средство за профилактика на рака

Академия “Пендара” помага на тези, които искат да започнат бизнес с храни. През април и май миналата година се проведе в София и Варна. „Водена от нашия експертен екип, програмата развива уменията на обучаващите се да изготвят сами своята технологична документация (HACCP) и бизнес плана си, насочва ги към успешните практики в областта на местните храни и ги запознава с много практически примери”, припомни инж. Гергана Кабаиванова, ръководител на Академия „Пендара”, инициатор на фермерските пазари у нас и управител на Фондация „Локалфууд.БГ”. Така участниците в обученията, средз които и Николай, получават експертна помощ за стартиране на своите малки производства.

Академия “Пендара” го учи как да оборудва помещение по правилата на БАБХ

“Пендара” ме запозна с много интелигентни и различни хора, даде ми друг начин на мислене – пречупих своите виждания през призвата на други хора. Лекторите бяха изключително интересни хора, готови да ни помогнат. И точно това ме учуди – че все още има хора, които искат да помагат на начинаещи дребни земеделски производители като нас. Дават ни съвети за легализирането, за стандартите, за всичко, което прави нещата по-лесни”.

Николай се надява скоро помещението за преработка на житна трева и пресоването й в сок да бъде готово. Стръкчетата ще се стриват, а сокът от тях ще се изцежда със специална машина. Понеже пастьоризацията унищожава до 60% от полезните вещества, сокът ще се замразява шоково, за да се запазят максимално хранителните свойства.

“В сока има над 100 микроелемента, които човешкото тяло трудно би могло да си направи чрез храната, която получава. Благодарение на ензимите си, житната трева предпазва организма от действието на канцерогени, радиация и токсични въздействия. Правени са изследвания в Щатите и Англия, че повлиява много добре хора, заболели от рак”. Това не значи, че лекува, прави уговорка Николай, но е чудесно средство за профилактика.

Споделете.

Коментирайте

Close