Произвеждаме два пъти по-малко пипер и домати от 2005 г.

0

От 2005 година до момента площите, заети с пресни зеленчуци намаляват постоянно, като през 2014 година те са 29, 394 хил. ха. Това се съобщава в доклада “Базови показатели за развитието на производството в сектор “Зеленчуци”. Предвиждания в средносрочен план -2021 г.”  на екип от Центъра за икономически анализи на селското стопанство към Института по аграрна икономика – София.

Реколтираните площи с пипер и домати през 2014 година са с 43% по-малко от площите с тези култури през 2005 година. Миналата година площите с домати са били 3,8 хил.ха, а с пипер – 3 хил. ха. Площите с краставици и корнишони се задържат на сравнително постоянно ниво – около 1 000 ха. В краткосрочен аспект не се очаква промяна, но през 2021 г. предвижданията са те да се отглеждат върху 7,8 хил. ха., без да се включват оранжерийните площи

През последните 10 години в нашата страна се наблюдава тенденция на спад на произведената продукция в сектор зеленчукопроизводство. Това е пряко свързано с намаляването на площите през годините, както и с факта, че средните добиви от основните култури се колебаят и зависят силно от климатичните условия.

Сред основните проблеми на българските зеленчукопроизводители са и малките им по размери стопанства и съответно сравнително малките произвеждани количества, което затруднява пазарната реализация. Родните производители са и в силна конкуренция с вносната продукция.

Причините за ниското производство са многообразни и комплексни – намаляване на броя на стопанствата, отглеждащи зеленчуци; намаляване на размера на площите; разрушената хидромелиоративна мрежа; силната зависимост от метеорологичните условия; силна конкуренция от вносни количества зеленчуци; ниско подпомагане от страна на държавата. Сред другите фактори за ниските нива на продукцията и изоставането на сектор зеленчукопроизводство като цяло са липсата на достатъчен брой квалифицирани служители, изоставане в технологиите, спрямо конкурентите и т.н.

Предвижда се до 2021 година производството на домати да се повиши, най-вече поради очаквания ръст на средните добиви. Тези предвиждания са свързани с технологично обновяване и подобряването на сортовата структура. При полското производство общата продукция от домати се очаква да достигне около 132,4 хил. тона през 2021 г., производството на пипер – 56,4 хил. тона и полското производство на краставици и корнишони – 56,9 хил. тона. Според предвижданията, най-силен ще бъде ръстът при доматите.

Краставици

Krastavitsi

Българското зеленчукопроизводство се характеризира с много ниски нива на средните добиви, които могат да бъдат обяснени както със силното влияние на метеорологичните условия, недостатъчно добре поддържаната и налична хидромелиоративна мрежа, така и с ниската ефективност и технологии на производството. Високите разходи при самото производство и ниското ниво на подпомагане води до реализиране на големи разходи, висока себестойност на получаваната продукция и в крайна сметка ниска конкурентоспособност на всеки един произведен продукт.

Средните добиви при полското производство на домати, пипер и краставици се характеризират с големи колебания по години. През 2014 година например средният добив на доматите полско производство е 26,60 т/ха, което е с почти 60% повече от средния добив през 2005 година, но през 2015 година добивът е 23,48 т/ха. Големи са колебанията и при средните добиви при краставиците полско производство. При тях средните добиви през 2015 година са 17,32 т/ха, което е с 30% повече от 2005 година, но през 2008 година например, този добив е 26,6 т/ха. Най-стабилни, но същевременно и най-ниски са средните добиви от пипер полско производство.

Очаква се умерено положителна тенденция в средните добиви до 2021 година. Този ръст обаче е твърде далеч от средните добиви в конкурентни на България страни в производството на зеленчуци. Причините за този, макар и незначителен ръст се очаква да бъдат: подобряване в технологично отношение, решаване на ключовия въпрос с напояването, както и по-високото подпомагане в сравнение с досегашните нива.

Общата оранжерийна площ в страната варира, но след 2006 г. се задържа на сравнително постоянно ниво в рамките на 1 000 ха. Съотношението между полиетиленовите и стъклените оранжерийни комплекси е разпределено почти по-равно, като само през 2011 г. се забелязва известно увеличение на оранжериите с PVC покритие. В последната година в този сектор трябва да се е почувствал световния спад в цените на петрола и природният газ, което представлява и най-сериозната пречка пред рентабилността на производството. Предизвикателство пред оранжерийното производство в България обаче е основно ембаргото за Русия, което косвено води до засилен натиск на пренасочен внос откъм Турция, Испания и Гърция. В последните години, Турция също се опитва да увеличи площите с краставици, които доминират в производствената структура на българското оранжерийно производство, което вероятно ще създаде напрежение и ще притисне родните производители и специализацията, която те са изградили.

Над 90 % от оранжерийното производство в България е именно от домати, краставици, корнишони и пипер. В средносрочен план до 2021 година не се очаква площите да се увеличават, а по-скоро да се запазят на сегашните си нива. Оранжерийното производство се характеризира с нуждата от високи инвестиции и технологични решения с оглед постигане на максимална ефективност. Много от оранжериите в момента не работят, но се водят на отчет, поради различни причини.

С най-голям дял в оранжерийното производство е производството на краставици и корнишони. Очакванията са през следващите 5 години то да продължи да бъде доминиращо сред оранжерийните площи, като се задържи на нива от около 40 хил. тона годишно. Краставиците са и с най-голям дял на износ сред зеленчуковите култури, което допълнително е стимул за поддържане на стабилно производство.

Насочването на турските производители към оранжерийното производство на краставици може да се доведе до нови предизвикателства за българските зеленчукопроизводители. Евентуалният натиск на цените от страна на турските производители също би могло да се окаже неблагоприятно за задържането на конкурентните позиции, извоювани от българските оранжерийни зеленчукопроизводители на външния пазар. Доматите са следващата по производство зеленчукова култура в оранжериите. Очакванията за оранжерийното производство са да бъде малко под 30 хил. тона годишно. Основната пречка пред производството на оранжерийни домати е, че това е по-скъпо производство, изисква по-дълъг вегетационен цикъл и страната, макар и да попада в топлата част на Европа, се намира в съседство с Турция и Гърция, където условията са по-добри, от гледна точка на производство на ранна реколта от домати.

Домати

Domati

Пиперът е с най-малък дял в оранжерийното производство от разглежданите култури като се предвижда той да се задържи на досегашното си ниво от 5 000 тона годишно. Пиперът е продукт, който няма активно търсене за прясна консумация, което му отрежда минимално място в оранжерийното производство. Предвижданията в средносрочен план са за минимално повишаване на консумацията на домати до 133,5 хил. т., но при пипера и краставиците нивата не се очаква да нарастват, а ще са на нива от около 60 хил. тона годишно.

Консервната промишленост у нас е основно експортно ориентирана, като 70% от износа е предназначен за страни от ЕС. През последните няколко години се наблюдава трайна тенденция на нарастване на преработените под една или друга форма домати. Ръстът през 2014 година спрямо 2005 година е над 80%, като очакванията са тази тенденция да се задържи, като до 2021 година количеството преработени домати ще бъде около 47 – 50 хил. тона. Това се дължи на широкия кръг от преработени продукти, в които под една или друга форма се влагат домати. За разлика от доматите, количествата пипер в преработвателната промишленост намаляват спрямо 2005 година. През 2014 година за преработка е използвано най-
малкото количество пипер (от 2005 година насам) – 15,1 хил.тона, което е с 43% по-малко от 2005 година.

През следващата година се наблюдава ръст като предвижданията в средносрочен план до 2021 година са преработените количества пипер да са около 20 хил. тона. Краставиците и най-вече корнишоните за преработка, са на доста по-ниски нива, като те се очаква да се задържат около 1,5 – 2,5 хил. тона, с незначителна тенденция на растеж. По този начин, България, която исторически има добри позиции в производството на стерилизирани корнишони, където производството е достигало до над 20 хил.т., в момента въобще не може да разчита на някаква промяна и съживяване.Въпреки че селското стопанство е един от отраслите на българската икономика с положителен търговски баланс, вносът на зеленчуци у нас надвишава многократно износа.

Проблемите, свързани с производството, както и невъзможността на родното производство да задоволява напълно преработвателната промишленост предопределят високия внос на зеленчуци от чужбина. Друг фактор е близостта на България до страни с по-подходящи климатични условия за отглеждане на зеленчуци, които имат възможност да постигнат по-ниска себестойност и съответно да предложат по-ниски цени. Това основно важи за сезоните от годината, където времето в България не спомага за засаждането и вегетацията на полски зеленчуци, а производството на оранжерийни се получава с по-високи разходи, което затруднява тяхната реализация на един открит, конкурентен и динамичен пазар, доминиран от големите търговски вериги. В същото време обаче, в полското производство България също изостава, като тогава притежава по-добри природни предимства в сравнение с други страни, откъдето в момента внася домати, пипер и краставици, което явно говори за сериозни структурни проблеми.

Единствено при краставиците се наблюдава по-голям обем на износа. Преди няколко години дори експортът е превишавал вноса, но в последните години вносът на краставици е между 2-3 пъти по-висок от износа. Износът на пресни домати през 2015 г. е 2,4 хил. тона. Регистрираният експорт на краставици и корнишони през 2015 г. е 6,3 хил. тона, а на пипер едва хиляда тона. С наложеното ембарго за Русия няма как да се очаква ръст в количествата изнасяна от страната ни продукция. По отношение на вноса тенденцията за трайно повишение, както в натурално, така и в стойностно изражение ще се задържи. През 2015 г. страната ни е внесла 57,5 хил. тона домати, 27,9 хил. тона пипер и 17,8 хил. тона краставици.

Вносът на домати е основно от Турция, Македония, Гърция, а в последните години и от Полша, и други страни. Увеличение на внесените количества се наблюдава и при пресните краставици и корнишони. Най-големи вносители са отново Турция, Гърция и Македония. В краткосрочен план не може да се очаква настоящата ситуация да се промени, като положителното от открояващите се тенденции е, че преработвателната промишленост увеличава своите обеми, като увеличава своето присъствие на вътрешния пазар. Нивото на вноса ще продължи да превишава износа, страната ни ще продължи да бъде нетен вносител на зеленчуци. Изкупните цени на домати, пипер и краставици се характеризират с ясно изразена сезонност, не само при полското производство, но и при зеленчуците оранжерийно производство.

Сред факторите за формиране на цените са количествата произведена и търсена продукция, както и внасяните количества и вносните цени. Формирането на цените е свързано и с сравнително малката възможност на дребните земеделски производители от сектор зеленчукопроизводство да оказват по-силно влияние при определянето на цените. Това допълнително подчертава нуждата за обединения и организации
на производители в зеленчукопроизводството, с оглед договарянето на по-добри търговски условия и цени. Предвижданията от разработения от екипа модел показват, че изкупните цени в краткосрочен план, при условие че няма екстремни климатични промени или други фактори, които да засегнат производството или търговията, няма да се увеличат драстично и ще се движат в диапазона от 0,50 лв./кг. при доматите и 0,60лв/кг за пипер и краставици – полско производство.

При оранжерийното производство изкупните цени са на доста по-високи нива, което е обусловено от значително по-високите производствени разходи свързани преди всичко с цените на енергийния ресурс използван за отопление. При оранжерийното производство предвиждания са цени от около 1,07 лв./кг. за доматите и 1,32 лв./кг. за краставиците. Трябва също да се спомене, че се наблюдава съществуването на двойни цени в магазинната мрежа на български оранжерийни зеленчуци и вносни зеленчуци, където първите се предлагат на по-висока цена. Това означава, че има предпочитания към българската продукция, което дава основание да се очаква и по-добра изкупна цена.

Споделете.

Коментирайте

Close