Стоян Чуканов: Кооператив ще пази интересите на говедовъдите

0

ВИЗИТКА

Стоян Чуканов е роден през 1970 г. в София. След завършване на висшето си образование заминава за САЩ, където живее и работи повече от 10 г. Завръща се в България и се заема с животновъдство, като стадото му от 300 животни е от породите Гаскон, Абърдийн Ангус, Херефорд и Лимузин. Фермата се намира в Странджа Сакар – в землищата на селата Горска поляна и Странджа, община Болярово.
През есента на миналата година бе избран за председател на Областния консултативен съвет по животновъдство в област Ямбол.
Стоян Чуканов е председател на Управителния съвет на Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България. Развъдната организация бе учредена през април 2015 г. и има за цел развиването на породи с достатъчно генетично и генотипно разнообразие, за да се произвеждат животни с висока икономическа ефективност. Във фермите на АРМПГБ се отглеждат над 10 000 месодайни крави и юници от основните породи Абърдийн Ангус, Херефорд и Лимузин и техни комерсиални кръстоски. АРМПГБ работи по внедряването на електронна система за администрация на родословна и развъдна дейност. Партньор на асоциацията е германското обединение на говедовъдни съюзи на провинция Саксония-Анхалт и Мекленбург – RinderAllianz GmbH.

Г-н Чуканов, защо месодайният сектор у нас е символичен в структурата на селскостопанската продукция? Към 2013 г. специализираните стопанства са били едва 1500.

Преди 10 ноември в България е имало две експериментални стопанства в рамките на две АПК-та за месодайно говедовъдство и все още можем да видим някои останали следи от тях. Но като цяло предимно се е развивала плановата икономика в областта на млечното производство и говедовъдство. Тогава са внесени две експериментални стада от породата Абърдийн Ангус. Непосредствено след 10 ноември никой не е работил в посока развитие на месодайния сектор – не е имало нито внос на нова семенна течност, нито на Pedigree сертифицирани бици, изобщо никаква нова кръвност не е влизала дълги години.

– В момента колко са чистопородните животни и кръстоските в България?

В нашата асоциация членуват 113 ферми с 10 000 глави добитък. От тях под селекционен контрол са 20-25%. А иначе, за тези, които не са обхванати от нашата асоциация, нямам данни. Официална статистика няма – има животни под селекционен контрол, но много от тях са всъщност без доказана кръвност.

– А как са структурирани животните по различни породи в страната?

В рамката на нашата асоциация са предимно Херефорд и Абърдийн Ангус, има и малко Лимузин, говорим за животни под селекционен контрол, но процентите варират между 60% представителност на едната порода до 1% на третата.

– Държавата поставя ли ясни цели пред животновъдите – например процент заплождания, процент раждания, интервал на отелване, срок на експлоатация, среднодневен прираст?

Това не е работа на държавата. Ние сме последната европейска страна, която създаде своя развъдна организация, защото тези процеси се контролират и наблюдават от развъдните асоциации. Те водят селекционната дейност, а Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството само наблюдава тези процеси – как развъдната организация води своята развъдна дейност. Т.е. определянето на тези цели е работа на развъдната организация. Всички ние се стремим към оптимизация и съвсем реалистично е, когато вече наблюдаваме резултатите и тяхното развитие всеки един от фермерите да се опитва да следи по-добрите практики.

– В момента у нас млекодайният сектор играе ролята на доставчик на телета за доотглеждане, захранва на черно нерегламентирани доугоителни стопанства, които отглеждат животни без идентификация. Защо мъжките животни не се регистрират в млечните ферми, защо сякаш има нежелание да се сложи ред на входа и изхода на кланиците и как вие като развъдна организация ще се борите със сивия сектор в бранша?

Ние представляваме донякъде браншовите интереси и вече сме акцентирали върху точно този проблем пред ръководството на Министерството на земеделието и храните. Срещаме разбиране, но самият механизъм как да се преборим с нещо, което намира своите сили да накланя административните лостове в своя посока, все още не е изяснен.

Трудно е да се вземе еднозначно решение, от което всички да са доволни, особено когато говорим за толкова сериозни икономически интереси. В същото време държавата има своите лостове – полиция, прокуратура, и ако те не заработят, една развъдна организация не може да ги накара.

– Защо у нас средното живо тегло на месодайните животни е 70-85% от приетите стандарти, а рандеманът – 45-46% при стандарт 60-70 на сто за различните породи?

Заради това, че много от колегите, които не могат да се впишат в изискванията за млечни ферми се прехвърлиха към месодайно животновъдство и на практика в момента продават млечни породи животни за месо. Естествено, че рандеманът при млечните крави дава огромни проценти разлика, двуцифрени числа, отколкото при месодайните. Единственият начин да се оправи това, е да се промени логиката на субсидиране.

– У нас произвежданото говеждо е малко над 17 000 тона и се добива от около 128 000 животни. Къде стои страната ни по този показател, в сравнение с други страни от Европа?

Ужасно сме зле – от гледна точка на статистиката сме на последно място. В Европа няма друга държава, която пропорционално на животинските единици да произвежда толкова малко говеждо месо.

Това е идеята на нашата асоциация. Събрахме се хора, които виждаме потенциал в месодайното говедовъдство, което да е пазарно ориентирано и да носи много по-добри бизнес резултати в реализацията си. Всеки един от нас на базата на опита е забелязал, че хранейки две животни с едно и също количество храна, едното наддава в проценти много повече месо и неговата реализация е много по-лесна, защото рандеманът му е 60-65%, докато другото животно качва на корем, а отзад си остава коза, хаби храната. То не дава никакво месо, няма нито бут, нито плешка, нищо. Така че за човек, който гледа на нещата с бизнес нюх, е очевадно, че вкарвайки кръвност, селекция в отглежданите животни, печелиш с всеки изминал ден.

– България е на последно място и по изкупни цени на животните за месо в Европа. Какво може да се направи в тази посока, така че и самите стопани да са по-доволни от изкупната цена при реализация на стоката си?

Току-що имах среща с едни турски търговци, те гледат на нас като на ресурсна икономика. Идват, защото супер невинно искат да купуват малки теленца от нас. Обясних, че не продавам малки теленца, защото, превръщайки растителния протеин в животински, добавям стойност. Предпочитам да задържа тези теленца на база хранителната основа, която имаме – ние си произвеждаме фуража, да ги угоя до 500 кг и тогава да ги продам.

Хората, малко или много, идват да ловят риба в мътна вода. Нормално, всеки се пробва. Всички го правят, и турски, и гръцки търговци. Нашата роля като организация е да направим един фермерски кооператив за месодайно животновъдство, за да имаме количества. Количествата определят цената.

У нас все още кооперирането е мръсна дума, макар на българския Парламент да е написано: “Съединението прави силата”. Най-добрият аргумент от кооперирането е резултатът. Когато нашите членове са напълно наясно с идеята и очакваните резултати, нещата ще се получат. Дори и малко хора да поставим началото на този кооператив и постигнем цена, това неминуемо ще привлече още членове. Вече работим по създаването на фермерския кооператив.

Литва е отличен пример за резултати, постигнати от кооперативите. Преди това техните говедовъди също са били притиснати от ниските изкупни цени, определяни от едрите играчи на пазара. Сега кооперативите пазят интересите им и определят цените. Те също са внедрили немския софтуер, с който работим в асоциацията. Това е довело до такива резултати, че 10 години по-късно Литва вече изнася говеждо месо за много страни, включително и за Америка.

– Ще има ли и у нас лицензирани оценители, които да категоризират животните по групи спрямо замускуленост и количество чисто месо? Разликата в цените при такава експертна оценка може да достигне до 70%.

Трябва да имаме обеми. Без обем няма как да стигнем до това. Знаете основния закон на диалектиката – количествените натрупвания водят до качествени изменения. Малко се връщаме към соца, но това е факт.

– Възможно ли е у нас да има диверсификация на стопанствата за месодайни животни, така че да се създадат ферми за крави кърмачки, за доотглеждане на животни, финишинг, за отглеждане на племенни животни за разплод?

На път сме да организираме точно това и целта на първото изложение за месодайно говедовъдство, което организирахме преди дни в Ямболско – СТЕКСПО 2016, беше такава. Да покажем угоителна ферма, ферма за заплождане… В момента в моето стопанство съм отбил женските и юничките, за да ги задържа за първото оплождане – да настъпи в една по-зряла възраст. Когато ги изкарам, за да ги заплодят, ще вкарам мъжки телета за угояване. Тоест има варианти да се оптимизират процесите и с по-малко възможности. Въпрос на желание е. Youtube е пълен с клипчета, интернет е безкраен източник на информация.

– Казвате, че има огромен пазар за телешкото, но у нас, заради ниската покупателна способност на населението, консумацията е много ниска – под килограм на човек годишно. Къде виждате пазарната перспектива за българско говеждо месо?

Ние не можем да се борим с традиците на един Лео Макенроу от Ирландия, например, който е четвърто поколение говедовъд и развъдчик на Абърдийн Ангус. Неговите животни са били титулувани цял един век, преди ние да водим този разговор. Но на базата на огромния пасищен ресурс, който имаме, и в крайна сметка по-ниския стандарт, в сравнение с Европейския съюз, имаме едно единствено предимство и то е цената. Вместо да си продаваме пшеницата за стотинки, за да я изнасят някъде, някой да я смели и да направи кифлички, за да ни ги връща в България, по-добре ние да си храним с нея животните и да им продаваме, ако не прошуто, поне месо.

– Как да се променят схемите за обвързана подкрепа и самият механизъм за субсидиране, така че стопаните да бъдат мотивирани да отглеждат животни за месо?

Трябва да се намери схема, с която това да бъде обвързано с производството. Не само месодайното направление – всичко да бъде обвързано с производството. Дали ще е на базата на икономически единици, дали ще е на базата на реализирана продукция, но така ще имаме възможност за някаква отчетност. В момента само да се въртят едни шредери, за да се симулира коситба, просто е безсмислено.

Споделете.

Коментирайте

Close